Tag

задължения

Семейство Попови

Дете или възрастен – избирай

child-into-adult-300x209На нас хората май не може да ни се угоди. Докато бяхме малки искахме да пораснем, а сега искаме пак да сме деца. Тогава просто не сме осъзнавали колко отговорности идват с това да бъдеш възрастен, колко важни решения трябва да вземаш, колко препятствия трябва да прескочиш и на колко борби ще се подложен, за да оцелееш. Така както ги изреждам тези неща, далеч не изглеждат като реклама на това да си възрастен, но те се осъзнават само след като си ги преживял, не и преди това.

Ако трябва да се върна назад в детството, причината да искам да порасна е била заради свободата на действие, която животът на голям човек ти дава. Като малък трябва да се съобразяваш с много правила, като започнем от това в колко часа да си лягаш, минем през забраната за ядене на сладко, стигнем до писането на домашни и завършим с вечерен час за прибиране. Твърде много наложени ни от някой друг ограничения, които не ни позволяват да правим каквото си поискаме.

Обаче като пораснеш, идват правила, които направо са си закони – плащане на сметки, данъци, спазване на срокове за какво ли не и купища други задължения, на които е лесно да им изгубиш бройката. Ето тогава ти се иска да си дете и да не знаеш нищо за тези неща, защото мама и тате се занимават с тях, а не ти. В този момент разбираш, че всъщност детството ти е било безгрижно, колкото и да си мечтал да бъдеш голям.

А ти какво избираш – да си дете или възрастен?

Семейство Попови

Лягаш късно, ставаш рано

sleeplessЛягаш късно, ставаш рано… това е ежедневният ритъм на всеки родител у нас. Вечер се прибираш след работа, детето те чака заедно със семейните задължения и докато свършиш всичко, вече е станало достатъчно късно и се чудиш как ли ще успееш станеш на следващия ден. А следващият ден пристига неимоверно бързо и алармата ти звъни преди още да се е просветило времето навън. Ако искаш да се храниш правилно, сутрин хапваш малко и набързо, приготвяш си нещо за обяд и разбира се трябва да се погрижеш детето ти също да закуси леко и да го закараш или на детска градина, или на училище.

Дори да си на работа от 9 часа, едва ли можеш да си позволиш да станеш преди 7 сутринта. Задълженията са много, отговорностите са много, но ти си родител и от теб се изисква да се справяш. На работното ти място шефът ти очаква от теб да си перфектен и ти го искаш от себе си, за да можеш по-нататък ти да предявиш претенции пред шефа ти за нещо повече. Детето ти иска да му помогнеш за домашните и ти се радваш, че то все още търси помощта ти, защото знаеш, че ще се случва все по-рядко. Осъзнаваш колко ограничен ресурс е времето и ти се иска да разполагаше с повече от него. Пиеш по 2-3 кафета на ден и загърбваш себе си все повече в името на семейството и семейното щастие и разбирателство.

Лягаш късно, ставаш рано, но животът продължава. Дано един ден успеем да си наваксаме всички пропуснати възможности включително и недостига на сън.

Семейство Попови

Съвременната жена е супергерой

pregnant_1825147cДнес аз, Софи, реших да ви разкажа историята на една жена…

Тя е на 25 години, наскоро е завършила университета и е на финалната права от това да изкара дипломата си за магистърска степен. От няколко години вече живее далеч от родителите си, има сериозен приятел и дори са сгодени. Наскоро разбра, че е бременна в третия месец. Когато бебето се появи на бял свят, майката няма да може да се възползва от еднократната помощ за редовна студентка, родила по време на следването си. Все още не е казала на шефа си, че чака дете и скоро ще трябва да й търсят заместник за повече от година. Не знае как ще успее да се справи, но е сигурна, че ще успее. Притеснява се обаче за бъдещето след това и как ще издържа детето си, когато започне работа на ново. Няма да може да си позволи бавачка, а няма и баба, която да го гледа. Знае, че ще трябва да се научи да жонглира със семейния и професионалния живот… добре, че за сега поне ученето приключва.

Как ви се струва тази история? Тя не е измислена, реално познавам жена, която минава през всичко това. Ако сте си мислили, че е трудно да бъдеш майка, домакиня, съпруга и кариаристка едновременно, то тогава мога да ви кажа, че сте прави. Изключително е изтощително и някак си естествено се очаква от жените да го правят. Особено от тези в България. Знаем, че на Запад жената може да избере каква да бъде, докато тук трябва да сме всичко едновременно, да имаме едва ли не суперсили и да сме на няколко места едновременно. На мен, като жена, ми идва нагорно понякога. Изморявам се, изчерпвам се, но продължавам напред. Просто нямам друг избор. Същото ще направи и героинята в моята история.