Monthly Archives

август 2014

Семейство Попови

Детето, телевизора и компютъра

Kid-ComputerТемата за телевизията и децата е сериозна и отдавнашна. Още откакто първите анимационни филми започнаха да привличат вниманието на децата пред телевизора, дискусията за влиянието на тези филми върху съзнанията на малчуганите започна да се формира.

Преди десетина години се опитвахме да откъснем децата от екраните на телевизора и да ги накараме да излязат да си играят навън. Сега като че ли те нито прекарват толкова време навън с останалите деца, нито се задържат и пред телевизорите както някога. Не поради друга причина, а защото се смени екранът, стана по-плосък, по-мобилен и по-интерактивен. Мечтата на много родители се сбъдна: децата им се отделиха от телевизора. Това, което не очаквахме да се случи, а всъщност стана неизбежно, е, че децата просто смениха устройство. Сега стоят повече пред компютрите си и през голяма част от времето си плъзгат пръсти по екраните на телефоните или таблетите си (ако все пак имат такива).

Дали е тъжно или не, времето ще покаже. Последици със сигурност ще има, защото по този начин децата растат в съвсем друга среда и друг свят. Развиват се в различна насока и тъй като са първите поколения, които порастват така, никой родител не е сигурен какво да очаква.

Младите, които помнят времето на стационарните телефони и липсата на мобилни, вече са големи хора и вероятно работят активно. Тези, които днес са тинейджъри растат с технологиите като част от ежедневието им. Трудно е да ги разберем, защото никой не е бил на тяхно място. И още по-трудно ми се вижда да накараш едно дете да извърне поглед от екрана и да погледне през прозореца, когато ти самият цял ден си вперил поглед в подобен екран. Било на работа, било у дома…

Семейство Попови

Музикални шрапотии

Здравейте, сега ще попиша малко аз, Емил Попов, за да разнообразя този блог 😉

Това, което най-много ми прави впечатление тези дни, е шокиращата селекция от музикални парчета, които слушат тинейджърите. Като цяло нямам против никой жанр музика. Самият аз съм още доста млад, обичам събиранията с приятели и слушам песни от всякакъв тип.

Обаче вкусът на младото, с подивели сякаш хормони, поколение предизвиква у мен едни такива противоречиви чувства, дето дори не мога да ви ги опиша. Ето, сега поводът да пиша е, че попаднах на плейлист в YouTube с бг музика. Знаете има много такива плейлисти, но като цяло едно 70% от песните се повтарят защото са популярни, така че едва ли е  много по-различен от другите. Част от текстовете са просто потресаващи като се заслушаш на трезва глава. Като започнем с конкретното назоваване на някои полови органи и какви са желанията на лирически герой да прави с тях и стигнем до откритото му искане момичето му да му „покаже“ на лично или публично… не става ясно… тя пък какво умее.

След това клиповете са пълни с друсащи се момичета, които уж трябва да танцуват, но ако асансьорообразното мяткане на седалището или въртенето на пилон е танц, то значи аз, ние мъжете, ще сме най-щастливите хора на тая земя, ако всички жени започнат да се друсат и мятат така 😉pylon

Всъщност мен тази музика толкова не ми пречи, но се смущавам от факта, че моята дъщеря може да слуша един ден подобни парчета. В ушите ми ще звучи сякаш си търси нещо, което не ми допада и сигурно ще я заключа в стаята й вовеки. Това от една страна. Второто, което ме кара да цъкам с език, е фактът, че цялото ни общество критикува чалгата и чалга певиците, а всъщност песните за критика са именно тези. Парадоксално, нали?

Семейство Попови

София и провинцията

Не е изненадващо! Софиянци всъщност са много по-провинциалисти, отколкото провинциалистите самите себе си.

Ако отидете в София и удължите престоя си докъм месец със сигурност ще имате много близки срещи с невероятните софиянци. Веднага ще ви направи впечатление, че техният опит е трупан през вековете, а познанията им за света са много по-стойностни от вашите, защото вие сте живели някъде в България, а те в европейска столица. Бързо, но по трудния начин ще разберете, че не можете да спорите с тези всезнайковци. Те не само ще ви „светнат“ за смисъла на живота, но и ще ви научат да шофирате, псувате, пазарувате и търсите правата си в градския транспорт. Ще ви покажат какво означава елитно заведение и как умеят софиянците да се забавляват. Много от тях със сигурност ще ви се обидят, ако си позволите дори за малко да сравните нещо от София с нещо от вашия град, например. Ще научите, че Витоша е божество и че слънцето е по принцип създадено, за да грее тъкмо над този град. Разбира се, всикчо започва и свършва в София. Новинарските емисии излъчват първо столичните новини, климатът се управлява оттук, сезоните се сменят в София и изобщо това е мястото, където всикчо случващо се е меродавно за цялата страна.

И след като вече започва да ви писва да се опитват да ви научат дори как трябва да ходите, говорите или да се държите по изисканите им улици накрая установявате, че човекът, който се е опитал да ви втълпи всикчо това всъщност изобщо не  е кореняк софиянец, а поредният провинциалист, чието его е пораснало, защото е дошъл в Голямата ябълка на България.

Всъщност една огромна част от хората, които в момента пребивават в столицата ни, са чисто и просто преселници от други градове. Самото място, където живеят понастоящем, им влива самочувствие. Картинката на подобни персони е почти карикатурна, но за съжаление реална. Каквото и да си говорим много по-добро възпитание имат хората от провинцията. Поради по-малката анонимност те са свикнали да живеят с етични и морални правила, които да ги представят в добра светлина пред общността им. Те са мили, гостоприемни и услужливи. Склонни са да зачитат и най-малките неща в своя град, да го пазят и да защитават дори съседите си. Ето затова, когато пътувате към градове като Смолян, например, ще видите чисти улици и кокетни кафенета, площади, магазини. Никой няма да ви подмине с презрение, когато го попитате нещо и никой няма  да ви поучава как да се държите, говорите или ходите.