Някои хора приемат готвенето като задължение, но това всъщност си е цяло изкуство. Съчетаването на вкусове за постигането на идеалния баланс е тънкия момент тук. Ако гледаме на храната не като на нещо, което ще ни засити глада, а като на нещо, което да удовлетвори всичките ни сетива, то тогава приготвянето й ще мине в едно друго измерение, където всичко се случва сякаш с магическа пръчка и по вълшебен начин. Такова предполагам е отношението към храната на големите готвачи.
От известно време гледам Youtube видеа на тема готвене, за да черпя идеи, и попаднах на този на едни младежи. Те са англичани и в момента обикалят света, за да откриват нови вкусове. Хубаво е да виждаме млади хора, толкова запалени по готвенето, а и те го правят със собствен отличителен стил. И както по-горе казах, че готвенето не трябва да е задължение, то тук то е превърнато в забавление, но не до такава степен, че да няма уважение към храната. Конкретно във видеото се показва един десерт, но на мен най-интересна ми беше частта със захарната клетка и по точно как се прави. Тук е обяснено добре. Аз вече пробвах метода и смея да твърдя, че работи. Отначало ми изглеждаше много плашещо, но всъщност се оказа лесно.
Лимецът пък се оказва една стара житна култура, така че може да гледате на него като на древна пшеница, той си и прилича на такава. Интересен факт е, че семена от него са били открити в могилите на траките. Той също е сочен като антиоксидант, богат е на магнезий и цинк. Оказва се, че лимецът, произведен у нас, има голямо съдържание на цинк, който пък помага за растежа, метаболизма, pH баланса в кръвта и всякакви такива все полезни неща. Аз съм го консумирала под формата на хляб от фирма Елиаз. Понеже не бях сигурна как точно се приготвя и никога през живота си не съм пекла хляб, предпочетох да се доверя на професионалисти в занаята. Знам, че в хлебозавод Елиаз сами си мелят лимеца и то на каменна мелница, което ни връща в онези автентични времена, а на мен това ми допада – древна култура да се обработва по древен метод. Е, предполагам, че процесът е модернизиран, но основите пак са си там. Името на хляба от лимец на Елиаз е едно такова весело – Слънчев хляб 🙂