Monthly Archives

ноември 2015

Семейство Попови

Подгответе детето си за реалния живот

Mom helping kid with homework

За да се превърне едно дете в достоен възрастен, не само че не трябва да му липсват първите седем години, но те трябва да са минали по правилния начин. При подготовката на децата за реалния свят понякога е нужно да бъдете твърд родител, въпреки че ги обичате. Те трябва да знаят, че от действията им има последствия и че вие няма да сте винаги там, за да ги спасите.

Научете ги на благодарност, която да изразяват гласно, без да се стесняват. Това непременно ще им помогне в живота по-нататък. Любезността може да се възпита от ранна възраст, затова ги учете да казват „моля“ и „благодаря“ при всеки удобен случай.

Тъй като в живота има правила, които трябва да се спазват, добре е отрано детето да го знае. Започнете с правилата у дома като например да не им разрешавате да ходят с обувки вкъщи или пък да не сядат пред компютъра преди да си напишат домашните.

Научете ги, че парите не падат от небето, а се печелят с труд. Това може да стане като извършват малки къщни дейности, за които им давате по някой лев като например да ви помогнат да измиете прозорците, да сгънете прането и т.н. Като бях малка, моят баща ме учеше за стойността на парите като ми даваше задача да окопавам около корените на дръвчетата на село. Аз се справях, доколкото мога за възрастта си, а в замяна получавах стотинки за сладолед.

Определете и фиксиран дневен бюджет от джобни за училище. Така детето ще се научи да разпределя парите си и да не надвишава сумата, която му е поверена. Ако му останат стотинки, може да ги спести за нещо, което отдавна иска да си купи.

Семейство Попови

Интровертни наблюдения

Знам, че интровертите са смятани за затворени и срамежливи, но това съвсем не е така. Те просто много избирателно подхождат към хората, с който общуват, а и към разговорите, в които се включват. Имат си зона на комфорт и им трябва малко време да свикнат с останалите.

Contrast of  many goldfish in fishbowl and solitary goldfish in opposite fishbowl

Детето на една моя приятелка е интроверт. Тя ми е споделяла, че страни от останалите, защото не се чувства комфортно от разговорите, които водят. Предпочита да общува с възрастни, защото покрай тях научава по-интересни неща за света. Смята връстниците си за малко примитивни в това отношение. Това не значи, че детето е надменно и горделиво, просто си кротува и си живее в собствен свят, когато е сред други деца. Да кажем, че умишлено се изолира, понеже те не са й интересни. И не че няма приятели, а както споменах по-рано, си ги избира внимателно. Майка й се притеснява за нормалното й развитие, но „насила хубост не става“. Аз мисля, че детето трябва да бъде такова, каквото е. Всичко друго би попречило на развитието му, а и не трябва на едно дете да се внушава, че нещо не му е наред, особено от неговите родителите.

Познавам и възрастни хора интроверти, на които обаче това не им личи, поне не от пръв поглед. Общуват си с всички еднакво, но защото те са решили така, а не по задължение. Имат си и дни, в които просто не им се общува и остават леко настрана от събитията. Една обща черта, която откривам при всички интроверти е, че не обичат събития от социален характер, където се събират много хора, като например коктейли и фирмени партита. Ако можеха да ги избегнат, щяха да си останат вкъщи. Иначе гледат само да запишат присъствие и да си тръгнат възможно най-скоро.

Интровертността не е нещо, от което може да се избавиш и в никакъв случай не трябва да се приема като недостатък. Човек я носи в себе си цял живот, както и други характерни за него качества.