Monthly Archives

декември 2015

Семейство Попови

За джобните на децата

На определена възраст, да кажем 3+ години, децата започват да схващат, че играчките, които искат, се купуват с пари. Малко по малко започват да разбират как работи светът, как трудът на другите трябва да се уважава и как благодарение на него се изкарват пари. Големият въпрос за родителите е дали джобните на детето да са свързани с къщни задачи, които трябва да изпълнява, или да им се дават просто така? Тази дилема поражда доста спорове.

kids-money

В защита на твърдение, че детето трябва да получава джобни само ако свърши някоя задача у дома има много общо с въвеждането му в реалния свят, а именно че трябва да работиш, за да получиш пари. Ако просто ги даваш на детето си, то ще стане разглезено и няма да ги цени, нито пък труда ви, за да ги изкарате. То просто ще знае, че когато му потрябват, вие ще сте там да му дадете.

Противоположния лагер пък мисли, че основният фокус на издръжката не трябва да е извършването на някаква работа, а в това да научиш детето си как да управлява и разпределя финансите си. В този случай не се набляга на свършената задача, а на това разумно да се определи за какво и как ще се използват спечелените пари. Опасенията на тази група родители е, че ако джобните му винаги са свързани с извършване на нещо в замяна, то детето няма да върши нищо, ако за награда не получи след това пари.

Има логика в разсъжденията на двата типа родители, но аз предлагам златната среда – детето да получава джобни за училище безвъзмездно, като от тях може да си спести, ако поиска, а в допълнение към тях може да получи още, ако свърши някоя къщна задача. Така присъстват и двата описани модела по-горе, без никой да доминира. Надявам се, че така и опасенията от прилагането само на единия или само на другия ще бъдат елиминирани.

Семейство Попови

Ех, как ми се ходи някъде

Имам навика да чета в интернет за интересни и далечни туристически дестинации, дори да знам, че няма как да ги посетя всичките. Ето, преди малко попаднах на един остров в Карибско море, който се оказа под юрисдикцията на Холандия. Това е остров Бонейр. Ето къде ходели холандците на море, а аз се бях притеснила, че времето при тях не позволява да се пекат през лятото. Как са се уредили с такъв остров и ние защо нямаме 😉

bonaire

Бонейр е разположен близо до северните брегове на Венецуела, а местните наброяват към 17 хиляди на територия от 294 квадратни километра. Националният морски парк на Бонейр е известен с това, че полага големи усилия за защита на морския свят там. Затова и водите около острова се поддържат чисти. Гмуркането е разрешено, но предварително трябва да се мине през инструктаж как това да стане, без да се навреди на кораловите рифове и животните, които ги обитават. Водата е кристално прозрачна и през цялата година е с приятна топла температура.

Друга предпочитана морска атракция на Бонейр е уиндсърфингът. Вятърът там благоприятства този вид забавление. Карането на колело на острова също е популярно – има си маркирани пътеки, където това може да се прави. Обикаляйки с колелото, може да видите розови фламинга край езерото Gotomeer и множество други видове птици.

На мен всичко това ми звучи безкрайно примамливо, най-вече частта с топлата и чиста морска вода. Харесва ми и че хората си поддържат това райско кътче. Приходите от туристите се влагат, където трябва, за да им е хубаво на всички, в това число и на флората, и фауната на острова.