Yearly Archives

2016

Семейство Попови

Шоколадови бонбони за деца

Да следим приема на шоколад при децата е от изключително значение. Ако малчуганите прекалят с него, последствията може да се превъзбуденост, свръх активност, развалени зъби и наднормено тегло.

У дома шоколадът мъчно можеше да се опази. Децата винаги са намирали шоколадовите бонбони и са измисляли хитроумни начини да си откраднат от тях без някой от възрастните да разбере.

Такова поведение не може да се толерира, но и родителите са безсилни да противодействат на притегателната сила на шоколада.

Той обаче може да се приема от децата заедно с нещо полезно и в малко количество. Плод, например, като за тази цел ще ви покажа една много лесна рецепта за специални шоколадови бонбони, които са идеални десерти за малки и по-пораснали деца.

Първо, вземете определено количество плод, в зависимост от това колко шоколадови бонбони смятате да направите. За по-малки деца препоръчаните от мен плодове са банан, круша, сладка ябълка, ако децата са вече над 7 години – спокойно използвайте всички плодове – ягода, череша, вишна, парченца портокал. Можете да изберете само един плод или да направите микс.

Разтопете хубав тъмен и млечен шоколад на водна баня. Моите деца много обичат шоколадите на Нестле, така че у дома избираме от тях. Когато ги топя обаче добавям допълнително прясно мляко. То разрежда шоколада, така че става по-млечен, което е добре за децата. Разбърквам, докато се получи светлокафява кремообразна консистенция.

За да направя бонбоните, натопявам всяко едно парченце плод в шоколада. Нека плодовете хубаво се покрият. След това ги нареждам внимателно върху решетката на партигрила или върху фолио. Поръсвам хубаво отгоре с кокосови стърготини, слагам по една ядчица или пък нещо друго, каквото ми харесва, за да станат красиви, и бонбоните ми са готови.

Chocolate-Fruit

Оставям ги хубаво да изстинат и да се стегнат. След това с помощта на шпатула внимателно ги отлепвам от фолиото или решетката. Добре е бонбоните да се съхраняват в хладилника. Затова ги държа тъкмо там. Но не за дълго. Истината е, че те бързичко изчезват.

Тези вкусни шоколадови бонбони гарантирано ще се харесат на всяко дете.Те са сладки и полезни. А ако включите и децата в подготовката им, ще прекарате чудесно времето си в кухнята.

Семейство Попови

Има ли добри скандали?

Във всяка връзка, независимо това дали тя е узаконена като брак, или не, се случват кавги. Те могат да идват от обикновен спор и могат да разраснат в големи караници. Добре ли е това обаче, или не.

Имах една приятелка от университета, която имаше дългогодишно гадже. Беше ми споделила, че никога не се карат за нищо. Човек наистина си представя, че те живеят в невероятен синхрон. Всички ги взимаха за пример като перфектната двойка влюбени гълъбчета, но след време се разделиха ей така. Мина се година и приятелката ми тръгна с мъж, с който имаше ужасно големи проблеми, бурни скандали и… се омъжи за него. В момента са заедно и чакат първото си дете. Все още се карат много и жарко, но тя казва, че това е добре. Даже много, много добре.

Защо така се получава? Има ли добри скандали? Отговорът е да.

humility-in-conflictНяма перфектна връзка и няма абсолютно съвършени хора. Липсата на каране не е знак, че всичко е наред, а по-скоро, че хората премълчават или се страхуват да кажат какво ги дразни и какво не им харесва в партньора им. Мълчат и търпят, подминават поводите за конфликт, след време ги забравят, но проблемите си остават. Така се случва необратимото – разделят се. Ей така, изведнъж, тежко и мъчително.

Хората, които не се страхуват да кажат какво не им харесва и са готови да обсъдят проблемите си, имат на пръв поглед драматични взаимоотношения. Те обаче успяват да скъсят разстоянието помежду си и въпреки всичко намират решение. Затова е по-вероятно да останат по-дълго заедно и да създадат по-здрава връзка от тази, която имат некаращите се хора.

Разбира се, всичко е строго индивидуално. Има по-тихи и спокойни хора и такива, които действат и реагират по-емоционално. Затова от всяко правило си има изключение. Но при всички случаи знайте, че е по-добре да общувате помежду си, па макар и под формата на скандал, отколкото да сте мили, добри и прощаващи, в името на хармонията.

Семейство Попови

Родителят или учителят възпитават детето?

Темата е актуална. Но мисля, че е малко преувеличена. Всъщност дори си мисля, че покрай нея се отвлича вниманието на обикновения гражданин от по-належащ проблем. Защото в действителност работа на семейството е да възпитава, а учителят надгражда и култивира познание.

Math Teaching Assisting Student 2003

Според моите малко поостарели разбирания, родителят носи пълната отговорност за своята рожба. Той създава живот и следователно трябва да го обгрижва и направлява. Децата са като попивателни. Те копират начина на поведение на родителя, след това, благодарение на съвети от негова страна, благодарение на насоки, детето израства самостоятелно.  У дома се възпитава ред, организираност, както и основни умения – почистване, готвене, някакви поправки по дома, отношения между хората. В училище трябва да се учи на любознателност – да се чете повече, да се мисли, да се интерпретира върху света. Учителят подава насока за разсъждение, преподава материал и показва на детето кое му е нужно за бъдещето и кое – не. Учителят може да се намеси обаче и при конфликт между ученици, да попречи на тичане по коридорите, да породи уважение към вещи, институция, личност. И толкова, но достатъчно. Поне така беше преди.

Днешно време обаче и тези малки функции са иззети от училището, тъй като когато учителят се опита да направи забележка следва поредица от събития. Детето си позволява да възразява и да държи тон, защото у дома родителите са му показали как майка и татко не позволяват на никого да им каже каквото и да било и си правят каквото искат. Ако учителят понечи да изпрати детето при директора или сам да му наложи възпитателно наказание, то се оплаква на родителя, последния идва и започва да се кара на учителя.

Е, тогава за какъв възпитател може да имаме учителят? Той дотолкова се е стреснал от враждебността на поколенията, че вече се стреми да си влезе в последния момент в класната стая, да помоли УЧТИВО, той – учителят!, децата го слушат или тези, които не проявяват интерес да си излязат, и след урока набързо да се изнесе. Не се меси в отношенията между учениците. На летни лагери си затваря очите и следи дотолкова, че да върне всички деца доволни и в добро здраве. Не прави забележки и пише 3-ки само и само детето да мине и да си няма неприятности с роднини.

Е, тогава каква е ролята на училището? Родителят е единственият респектиращ елемент, който може да повлияе на детето. Вие как мислите?

Семейство Попови

Маша и Мечокът: любима анимация на малки и големи

Напоследък съм се загледала в едно детско филмче, няма как да не го знаете – Маша и Мечокът. Доста хора, без значение от възрастта им, знам, че го харесват много. Е, аз също не съм изключение. Сценарият е доста забавен, разбираем за деца, а пък възрастните могат дори да си изведат и някоя поука, както и да намерят сходство на някои от разказаните ситуации с реалния живот. Подозирам, че хората, които измислят случките, са добре запознати с детското поведение 🙂

В долния епизод на Маша и Мечокът е разказана една много актуална случка, не ми се иска да издавам каква е, но си спомних как на мен ми се случи нещо подобно в детските години и ме беше много страх. Накрая всичко се оправи от само себе си, както и във видеото. Мисля, че сега ако изгледате един епизод, ще се пристрастите.