Monthly Archives

юни 2021

Семейство Попови

Лятна занималня

Когато бяхме малки, нямахме търпение да дойде лятната ваканция. Аз лично я свързвам с времето, прекарано на село, а малко по-късно и с приятели в градинките около блока. Хубави времена бяха и се сещам за тях с умиление. Така ми се иска и днес да ги завещаем и на нашите деца, но годините толкова се промениха, че моите спомени са като добре пазена реликва.

В двадесет и първи век вече информацията е много, хората имат свободен достъп до всичко и това някак прави нещата не по-спокойни, а напротив – динамични и несигурни. Затова и контролът върху децата, местата, на които могат или не да ходят, е ограничен. Поради тези причини те няма как да имат нашето безгрижие.

Фактор се оказва и увеличаването на пенсионната възраст, което принуждава бабите да работят до по-късно. Това означава, че няма как летата децата да бъдат изпратени при тях на село или пък те да дойдат да ги гледат в града. Просто защото колкото време работят родителите, толкова и бабите, и дядовците.

И така достигаме до въпроса – тогава какво правят децата през лятната ваканция? Ясно е, че няма как да бъдат оставени безнадзорно у дома. Затова достигаме до летните занимални. За наше нещастие, те не са организирани от самите учебни заведения, а са частни. Тоест за тях трябва да се плаща не малка сума на месец за посещение.

Но хубавото е, че вече има опции за това да се избере по интереси на детето. Спортни, артистични, езикови или просто развлекателни с много интерактивни игри. Така малчуганът не само ще се забавлява, ще има кой да го гледа, но и ще научи нещо полезно. Просто трябва да заделите този бюджет от по-рано.

Семейство Попови

Първи юни преди и сега

Първи юни е Светения ден на децата. В блога темите за малчуганите са на почит и затова днешната е повлияна от тях. Но няма да ви разказвам колко прекрасни са децата, защото вие и без това си го знаете. По-скоро ще обърна внимание на самия празник и за това как се чества днес, как беше и преди. Разлики и сходства има колкото искате.

Сигурно ще е излишно да казвам как този празник се чества от вече много години. Преди в големите градове беше нещо като събор с много люлки, захарен памук, лакомства и всякакви увеселителни неща за малчуганите. Родителите бяха щастливи, децата превъзбудени и радост кипеше отвсякъде. Не бива да забравяме и училищата, които специално организираха рецитали и тържества.

Днес въпреки че светът ни е завладян от технологиите и децата са много по-различни от предходните поколения, тези традиции се запазват. Отново има празненства, изграждат се съоръжения, които работят специално за мъниците. Радост и еуфория има, но тя не е така специална както преди. Това се дължи на факта, че всички са пренаситени и трудно могат да бъдат впечатлени.

Но колкото и пъти едно дете да е скачало на батут или да се возило на въртележка, няма да откаже да го направи отново и на първи юни. Може би точно по това си приличат децата от преди и днес – по копнежа за забавления и приключения. Те знаят, че всяко нещо всеки път е различно и се впускат. А дори и да не е – те си намират собствен начин, по който да го направят специално.

Именно пък това ние възрастните трябва да вземем от тях. Знам, че си го припомняме всяка година по същото време, но това е с причина. Нуждаем се от невинното, чистото и радостта, от децата. Да са ни живи и здрави!