Здравейте отново от мен – Емил Попов. Предполагам, че всички сте гледали филми, обикновено американски, в които главният герой отива при психолог или психоаналитик с някакъв проблем и винаги като причина за настоящите проблеми изскачат скелети от миналото, обикновено от детството. Или развод на родителите, или игнориране, или грубо отношение, или прекалено високи изисквания и още много в този ред на мисли.
Спор няма – и повечето психолози са на това мнение, че коренът на по-голяма част от проблемите ни в общуването с другите и в живота ни като възрастни са дълбоко в детските ни години. И не че не вярвам толкова безрезервно на психолозите, но и аз си имам една теория, че най-добрите изводи за нещата от живота могат да се направят, като наблюдаваме внимателно природата. Дано не звучи налудничаво, но веднага ще ви обясня какво имам предвид. Помните ли, преди време ви разказах, че Калоян донесе от улицата едно изоставено коте пеленаче – Мишо, което отглеждаме и до ден днешен. Мишо обаче е много агресивен – хапе, дере без причина, – въпреки че е обграден с голямо внимание и любов от всички в семейството. Емил Попов се консултира с ветеринарни лекари и те обясниха, че повечето от котетата, които са отделени по някаква причина рано от майка си, развиват подобна агресия. Усещате ли накъде бия? Даже и едно животинче реагира болезнено на липсата на автентична майчина обич и грижа. А какво остава за едно дете. Помислете върху това, което ви казвам, и показвайте по всяко време и по всякакъв начин любовта си към своите деца. Защото необичаните деца стават мразещи възрастни. А това е страшно.
Ако Калоян прочете, че озаглавявам с епитета детски тема, провокирана от споровете ми с него, ще се разсърди много. Да лепнеш на тийнейджър епитет детски, си е голяма обида. А защо, чуди се Емил Попов?
Миналия уикенд Емил Попов и аз бяхме на гости на приятелско семейство – те са малко по-големи от нас, имат дъщеря, студентка в София, и преди четири години им се роди син. И понеже е малко по-чувствително детето, решиха да го дадат на частна детска градина с идеята, че там групите са по-малки и децата – по-подбрани, пък и отношението на учители и персонал е далеч по-добро, отколкото в държавните детски градини. Частната детска градина обаче си е скъпо удоволствие, пък сега, знаете, незасегнати от кризата не останаха, та стана въпрос по време на вечерята, че обмислят дали да не преминат на вариант държавна детска градина. И разговорът се завъртя около предимствата и недостатъците на частното и на държавното образование, затова днес реших да споделя с вас мнението си по тоя въпрос. Само че ще поразсъждавам не за или против частните детски градини, а по-общо за или против частните училища, защото знаете, че проблемът с настаняването на децата в детски градини все още у нас е реален и понякога родителите са принудени да ползват услугите на частни детски градини поради липса на друг вариант. А що се отнася до частните училища, моето мнение е еднозначно и съвсем категорично. Смятам, че там децата се отглеждат в саксийни условия, обръща им се голямо внимание, създава им се комфорт, който в реалностите на живота не съществува. В тоя смисъл смятам, че частното образование не изпълнява една от основните функции на образованието – да подготви децата за житейските реалности, такива, каквито са. Иначе допускам, че поради ограничения брой ученици в класовете е вероятно вниманието, което се отделя на всеки ученик, да е по-голямо и оттам – качеството на обучение също. Само че животът не е само знания, нали? Ще се радвам да изкажете и вие мнение по въпроса, защото това определено е тема, която с Емил Попов ни вълнува.