Имам една далечна братовчедка, малко по-голяма е от мен Емил Попов. Тя завърши преди години някаква филология, мисля беше славянска. И това, което тогава силно ме беше впечатлило, е, че понеже в университета имаха много задължителна литература за четене и тя явно не можеше да се оправя сама, майка й, която тогава все още работеше, четеше въпросната задължителна литература и накратко в писмен вид й преразказваше книгите, за да може братовчедка ми да се запознае със съдържанието. Та така с общи усилия избутаха висшето. Омъжи се братовчедка ми, роди едно момиче, което тая година завърши шести клас. Обажда ми се оня ден по телефона да се чуем, щели да записват Нели, така се казва дъщеря й, на уроци, понеже ще кандидатства след седми клас в езикова гимназия. И казва братовчедка ми: да е жива и здрава майка ми, хвана се да гледа едно дете с церебрална парализа, по сто лева на седмица й плащат, с тях ще обезпечим частните уроци на Нели. Само за информация – майка й е жена, която вече гони седемдесетте години и е с тежък диабет. Поправете ме, ако греша, ама редно ли е българските родители до живот да се грижат за порасналите си вече деца, че и за техните деца, а не да гледат спокойните си старини. Не е ли по-нормално от един момент нататък да сменим ролите и не те на нас, а ние на тях да помагаме, мисли си Емил Попов. Иначе възниква съвсем логичният въпрос: Докога? Пък отговорът, повярвайте ми, никак не е лицеприятен – даже и за човек, на когото някой други му е чел задължителната литература.
Ако Калоян прочете, че озаглавявам с епитета детски тема, провокирана от споровете ми с него, ще се разсърди много. Да лепнеш на тийнейджър епитет детски, си е голяма обида. А защо, чуди се Емил Попов?
Миналия уикенд Емил Попов и аз бяхме на гости на приятелско семейство – те са малко по-големи от нас, имат дъщеря, студентка в София, и преди четири години им се роди син. И понеже е малко по-чувствително детето, решиха да го дадат на частна детска градина с идеята, че там групите са по-малки и децата – по-подбрани, пък и отношението на учители и персонал е далеч по-добро, отколкото в държавните детски градини. Частната детска градина обаче си е скъпо удоволствие, пък сега, знаете, незасегнати от кризата не останаха, та стана въпрос по време на вечерята, че обмислят дали да не преминат на вариант държавна детска градина. И разговорът се завъртя около предимствата и недостатъците на частното и на държавното образование, затова днес реших да споделя с вас мнението си по тоя въпрос. Само че ще поразсъждавам не за или против частните детски градини, а по-общо за или против частните училища, защото знаете, че проблемът с настаняването на децата в детски градини все още у нас е реален и понякога родителите са принудени да ползват услугите на частни детски градини поради липса на друг вариант. А що се отнася до частните училища, моето мнение е еднозначно и съвсем категорично. Смятам, че там децата се отглеждат в саксийни условия, обръща им се голямо внимание, създава им се комфорт, който в реалностите на живота не съществува. В тоя смисъл смятам, че частното образование не изпълнява една от основните функции на образованието – да подготви децата за житейските реалности, такива, каквито са. Иначе допускам, че поради ограничения брой ученици в класовете е вероятно вниманието, което се отделя на всеки ученик, да е по-голямо и оттам – качеството на обучение също. Само че животът не е само знания, нали? Ще се радвам да изкажете и вие мнение по въпроса, защото това определено е тема, която с Емил Попов ни вълнува.
Здравейте, приятели! Много мисля напоследък върху един въпрос, еднозначен отговор още не съм намерил. Но затова пък реших да изложа мислите си тук, заедно може и да го измислим. Въпросът ми е за това, трябва ли задължително всяка вечер семейството да се събира заедно и да вечеря на масата – с произтичащите от това неудобства за членовете му, защото един си идва по-рано огладнял, друг по-късно и т. н. Веднага ще ви кажа, че у нас режимът е либерален – понякога, когато графиците ни съвпадат, сядаме всички на масата, но когато това е невъзможно, не правим драма от това. Досещате се, че тия опити за организирани вечери срещат сериозен отпор от страна на Калоян, който, типично за възрастта си, е свободен електрон и не му е по волята да се съобразява с каквито и да е правила и графици. На празници, разбира се, си е закон да се съберем в доста широк кръг цялото семейство и тогава наистина си се получава хубава семейна сбирка. Имаме приятелски семейства, в които въпросът е уреден по нашия начин, но има и такива, не много на брой, в които вечер, вали-гърми, всички сядат на масата по едно и също време и даже и да има гладни, чакат да се съберат всички. Да ви кажа честно, малко прекалена ми се вижда тая работа на мен Емил Попов, ограничаваща личната свобода. Хубаво нещо са събиранията на семейството около масата, ама трябва ли пък около масата да се върти целият живот на човек и с това вечерно събиране да съобразява всичките си задачи. Ще ми е интересно да споделите как е във вашите семейства и въобще какво мислите по въпроса.