Знаете, че след като в едно семейство се появят децата, няма нищо по-важно от тях. Случва се обаче, при това доста често напоследък, и при млади и здрави родители да се родят деца със здравословни проблеми и изоставане в умственото развитието. Възхищавам се на такива родители, които приемат болните си дечица като дар от бога, и се грижат за тях с цялата си любов. Възхищавам им се заради избора, който са направили, да гледат – с хиляди трудности и проблеми и без никаква реална помощ от страна на държавата – дечицата си, а не да ги захвърлят в някоя социална институция, където знаем от зловещите репортажи какво се случва. В България обаче, да си говорим честно, в това отношение има един, даже и не знам как да го нарека, манталитет – немалка част от родителите още при изричането от страна на лекарите на диагнозата се отказват от децата си – и заради проблемите по отглеждането им, и заради жестокото понякога отношение на хората към различните деца. В това отношение, макар да се изживяваме като много човечен и топъл народ, ще има да ги стигаме студените уж западняци, които имат много по-добро отношение към деца, пък и към животни, с проблеми. Безбройни са примерите на деца от български социални институции, диагностицирани с тежки умствени и физически недостатъци, които под грижите и любовта на осиновителите си чужденци поемат един съвсем нормален път на развитие в живота. Трябва да си променим нагласите и отношението към тези деца – и всеки първо трябва да започне от своя дом. Още първия път, когато срещнах въпросителния поглед на Калоян, когато видя дете с церебрална парализа, му обясних, че това дете не е с нищо по-различно или по-лошо от него, напротив, даже е по-значимо, защото, за да постигне нещата, които той постига с лекота, то полага много повече усилия. И сега той знае, че към такива деца не трябва да има по-специално отношение – нито по-добро, нито по-лошо, просто нормално, каквито всъщност са и тези деца.
Здравейте, приятели! Ние сме семейство Попови – Емил и София. Заедно решихме да изградим това интернет огнище, с което да си помагаме. Искрено се надяваме да превърнем този блог в едно приятно и полезно местенце за споделяне, оплакване или пък намиране на решения по дадени проблеми. Ние винаги сме смятали, че събирайки повече различни мнения по дадена тема или проблем, то той има по-голяма вероятност да бъде разрешен по най-добрият възможен начин. Всички знаем, че всеки човек е индивидуален и приема околните събития по различен начин. В тази насока интернет е едно прекрасно място за реализиране на тази наша идея.