Попадам на истории като тази все по-често в интернет групи и форуми – и всеки път ме шокира фактът, че това не е изключение. Жени страдат, защото носят на гърба си тежестта на дома, сметките и грижата за семейството, докато мъжете им остават пасивни или дори използват ситуацията. Не е тайна, че много мъже не разбират или не искат да поемат своята роля – да осигуряват и защитават. И обратното е още по-шокиращо: почти никой не говори за това, защото е социално неприемливо да признаеш, че мъж не върши своята част.
Една от последните истории, които прочетох, е поразителна. Жена живее с партньора си шест години, имат дете на три. През цялото това време тя поема всички разходи – наем, сметки, храна, докато той спестява за обща къща. Когато къщата е купена, тя е записана само на негово име, с обещание, че след време ще бъде прехвърлена и на двамата. Две години по-късно това не се е случва, а мъжът отказва да обсъжда промяна. Тя се чувства излъгана, загубила доверие и себе си, и започва да се съмнява дали има изход от ситуацията.
Следя един много добър коментатор, който при такива случаи винаги казва: „Така е, защото сте му позволили.“ Това е ключът. Ролята на мъжа е да снабдява и защитава, а когато това се пренебрегва, жената остава да се бори сама – финансово, емоционално и психически. В днешно време много мъже се държат като принцеси – те получават грижа, комфорт и сигурност, без да дават същото в замяна.
От личен опит мога да кажа, че жените често забравят себе си. Аз също съм минала през моменти, когато поемах всичко – финанси, грижа за дома, за дете – и се чудех дали е нормално да усещам тежестта на този дисбаланс. Любовта и грижата за партньора могат да ни заслепят и да ни накарат да пренебрегнем собствените си нужди. В дългосрочен план обаче това води до изтощение, загуба на доверие и усещане за липса на контрол над живота си.
Какво помага реално? Да се сложат граници и ултиматуми. Определете дата и ясно изразете какво очаквате – било то участие в разходите, прехвърляне на собственост или възстановяване на вложените средства. Дайте шанс на другата страна да се ангажира, но не позволявайте бездействие или отлагане. Времето ви е ресурс, инвестицията ви е реална, а доверието – крехко. Ако не се изпълнят условията, трябва да има последствия.
Много жени се страхуват да поставят ултиматуми, защото не искат да „изгубят“ партньора. Но реалността е, че ако времето и усилията ви бъдат игнорирани, утре може той да реши да не е с вас – и тогава какво остава за вашата сигурност и вложения? Честността спрямо себе си не е жестокост, а защита на собственото достойнство и благополучие.
Жените трябва да се научат да поставят граници и да не позволяват дисбалансите да се превърнат в норма. Дайте дата, дайте ултиматум. Вземете контрол върху времето, ресурсите и сигурността си, вместо да чакате друг да го направи. Любовта и загрижеността не трябва да означават самозабрава. Истинската сила е да се грижиш за другите, без да губиш себе си.
