Tag

време

Семейство Попови

Голямо семейство – да или не

Темата за голямо семейство винаги е предизвиквала интерес в мен. Една от причините е, че съм единствено дете и винаги съм искала да имам брат или сестра. Точно затова реших, че желая да имам няколко деца. Но къде е границата и кога трябва да спрем с бройката, за да им осигурим добър старт в живота?

Наскоро попаднах на една статия за Алек Болдуин и жена му Хилария. Гръмкото заглавие бе свързано с факта, че семейството им се е увеличило с още един член. Това може би нямаше да е толкова шокиращо, ако не бе шестото дете. А за самия Алек е седмо. Внушаваща бройка, нали?

Интересното в случая е още, че на-малкото попълнение се появява само шест месеца след последното им родено дете. Дали е осиновено, или пък е от сурогатна майка – не се знае. Другият интригуващ факт е, че разликата между най-малкото и най-голямото дете на актьора е от 25 години.

Затова и аз се запитах дали наистина мога и искам да отгледам толкова многочленно семейство? Тук моят отговор може би е не. Първата причина е свързана с финансовото състояние, което е нормално за страната ни, но в никакъв случай не може да се доближи до това на Болдуин. Колкото и не толкова съществен да е този факт, все пак ще са необходими финанси за образование и различни занимания.

Следващата ми отричаща причина обхваща времето. То ако бюджетът не стига и трябва да работиш, как ще отделиш време на собствените си деца, за да ги възпиташ и да им покажеш добрите и лошите страни на живота? Ако все пак се решиш на тази стъпка, то задължително единият родител трябва да е само вкъщи и дори да има още някой, който да му помага.

За момента не съм на мнение, че условията в страната ни, а пък и ние самите може да осигурим нормално детство и живот на толкова много деца. Но това не означава, че не трябва да пробвате, за да преборите моята теория. Все пак това е само на думи, а на действие как е – малцина знаят.

Семейство Попови

Колко заети трябва да се децата?

Много от четивата за възпитание на деца споделят как родителите трябва да оставят малчуганите да бъдат себе си и да не ги претрупват със задължения. Причината била, че по този начин няма да загубят индивидуалността и ще могат да разкрият напълно талантите си. Дали обаче тази максима е напълно вярна?

Наистина не е подходящо малките деца да бъдат записвани на разнообразни класове, които уплътняват на сто процента ежедневието им. Все пак трябва да им остане време за игри и за свобода от ангажименти. Но от друга страна, какво би правило едно дете с толкова много свободно време през деня, ако не се запълни с полезни за него дейности?

Колкото и да се опитват родителите, не могат постоянно да обръщат внимание на своето дете. Затова е добре през този период да не го оставят да безделничи и просто да разхвърля играчки. Спрямо възрастта има различни занимателни игри, които развиват интуитивното и логично мислене, както и такива, които помагат на въображението и комуникацията. Дру вариант е записването на някой спорт или друго занимание, което обаче да е напълно съобразено с интересите на детето.

Чрез спазването на подобен режим у хлапето се създават навици за организиране на времето. Заедно с това, ако се проследят съвсем перилно интересуващите го теми и се хванат най-силните му страни, включването в подобни дейности би било изключително полезно за него. По този начин се развиват само добродетели.

Остави ли се детето без надзор и на своеволни непрестанни игри, то ще бъде в негов собствен свят, далеч от реалността. След това ще бъде много по-трудно да разпределя времето си или да учи нови неща.

Но не бива да се изпада в крайности. Необходимо е откриването на точния баланс. Той зависи от всяко отделно дете. Просто прекарайте малко повече време с него и разберете от какво се нуждае, за да му го осигурите.