Tag

данни

Семейство Попови

Световната седмица на кърменето

Като семеен блог, няма как да не отбележа седмицата на кърменето, която стартира от 1-ви август. Нарочно избрах да напиша този текст през юли, за да насърча все повече майки да го правят. Зная, че при някои жени физически и по медицински причини не може да се осъществи този процес, но пък нека тези, които имат възможност, да се включат.

В тази връзка реших да ви споделя една статистика на Национален център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Според техните проучвания в България почти 11% от невродените са закърмени през първия час. Децата между 4 и 6 месеца са кърмени почти 19%, а тези след половин годинка – 46%. Това са последните данни до 2019 година, тъй като пандемията промени и параметрите, свързани с кърменето.

Моето лично мнение е, че тези данни не са много оптимистични. Дали причината е в нежеланието на майката да кърми, или пък се дължи на медицински проблем, то няма значение. Нещо тук говори, че трябва да се вземат мерки в тази посока. Все пак всички знаем как кърмата повлиява върху здравето и развитието на цялото тяло на детето. Не е основен критерии за това, но пък е водещ.

Затова и в тези кратки редове ми се иска да отправя апел към вас, да повишим статистиката. Някак тъжно ми става като видя подобни данни, че в световен мащаб цифрите при новородените са над 40%, а над 6-месеца достигат 70%. Смятам, че и нашите деца заслужават това удоволствие, особено при двугодишен отпуск по майчинство.

Дали ще изберете изключително кърмене, или такова при поискване, важното е да го правите. Ако се чудите защо, то се консултирайте с вашия лекар или проучете темата в сайта на Национален център по обществено здраве и анализи, където ще откриете много полезна информация.

Семейство Попови

Доклад за Балканите

Днес попаднаха на малко стара статия (колко да е малко – от няколко дни), но ще пиша по темата, защото ми хареса. Става въпрос за отчитането на индекси като корупция, гражданско общество, свобода на словото и изобщо за състоянието на демократичност.

Това, което показа доклад на небезизвестната социологическа агенция Freedom House е доста любопитно, малко плашещо, но в никакъв случай не е нещо, което не сме очаквали или пък което не знаем. През 2013-та година е отчетено повишаване на корупционните процеси, ниска независимост на медиите и неефективност на политическата и съдебната система. За сметка на това се отчита по-висока активност на гражданското общество. Отбелязано е, че България влиза в графата на държавите с полуутвърдена демокрация.

С няколко думи това е всичко. Защо обаче от 2007-ма година сме все на последно или предпоследно място? Кое е това нещо, с което не можем да се оправим, че да просперираме. Дали е манталитетът ни, както всички твърдят. Дали самите хора са загубили вяра и това им личи (тука се връщам на една по-стара наша статия, с която нашето семейство призовава да гласуваме на изборите за Европейски парламент). Вече наистина не мога да определя. Зная само, че във всички области – политика, съдебна система, органите на изпълнителната власт, от край време се е наложил един модел на действие, който вместо да се променя с подмяната на поколенията, се предава от поколение на поколение.

Понякога си мисля, че ако не беше робството, което да унищожи българската знатна жилка, ако не беше невъзможността да се развива българското образование и да имаме наистина добра интелигенция, ако след освобождението властта не беше взета от хора без опит в политиката и ако не беше изтласкал комунизмът хората от селата сега щяхме да сме на съвсем различно ниво. Следите ли ми мисълта… Май, май днешното положение е резултат от дълго тлеещи обществени процеси и исторически особености.