Tag

детство

Семейство Попови

Дете или възрастен – избирай

child-into-adult-300x209На нас хората май не може да ни се угоди. Докато бяхме малки искахме да пораснем, а сега искаме пак да сме деца. Тогава просто не сме осъзнавали колко отговорности идват с това да бъдеш възрастен, колко важни решения трябва да вземаш, колко препятствия трябва да прескочиш и на колко борби ще се подложен, за да оцелееш. Така както ги изреждам тези неща, далеч не изглеждат като реклама на това да си възрастен, но те се осъзнават само след като си ги преживял, не и преди това.

Ако трябва да се върна назад в детството, причината да искам да порасна е била заради свободата на действие, която животът на голям човек ти дава. Като малък трябва да се съобразяваш с много правила, като започнем от това в колко часа да си лягаш, минем през забраната за ядене на сладко, стигнем до писането на домашни и завършим с вечерен час за прибиране. Твърде много наложени ни от някой друг ограничения, които не ни позволяват да правим каквото си поискаме.

Обаче като пораснеш, идват правила, които направо са си закони – плащане на сметки, данъци, спазване на срокове за какво ли не и купища други задължения, на които е лесно да им изгубиш бройката. Ето тогава ти се иска да си дете и да не знаеш нищо за тези неща, защото мама и тате се занимават с тях, а не ти. В този момент разбираш, че всъщност детството ти е било безгрижно, колкото и да си мечтал да бъдеш голям.

А ти какво избираш – да си дете или възрастен?

Семейство Попови

Курсове по английски, спорт, изкуства… защо?

Много популярно сред болшинството родители е да се хвалят с постиженията на децата си в изучаването на чужд език, спорт или изкуства. В това няма нищо лошо, но ако се замислите в дълбочина, ще ви се стори комично.

Over Ambitious Parents

Ние, Попови, не сме амбициозни родители. Гледаме да се занимаваме индивидуално с децата си и да насърчаваме талантите им, доколкото самите деца имат интерес към това. Далеч сме от мисълта да ги водим на сила на английски, спортни танци, футбол, дебати или там каквито курсове съществуват за развитие на интелекта. Смятаме, че ако детето няма желание да се занимава с такива странични дейности е по-добре да го оставим да изживее детството си, а не да превръщаме ежедневието му в крайно мъчително следване на създадена от нас програма. Всичко по задължение убива амбицията. Рискът да започне да прави на пук и да не показва добри резултати в училище е много голям.

За това нашите деца се развиват в средата, която сами сметнат за интересна и занимателна. Нека първо научат български, нека прочетат книжките от поредицата „Вечните детски романи“ на „Пан“ или приказките на „Ню медиа груп“,  за които вече сме писали. Нека сами да открият, че искат да ходят на аеробика, пеене или часове по организационни дейности, вместо друго. Така и ние ще се гордеем със самостоятелните прояви на децата ни, така и те ще се гордеят, че като родители подхождаме с разбиране към нуждите им и сме им повече приятели.

Смятаме, че именно да оставим децата ни да взимат собствени решение и да бъдат независими е много по-ценно, отколкото да се опитваме да им диктуваме какво да правят и да им налагаме нашите вкусове и разбирания… И мисля, че сме в правилната посока. Ето, че съвсем сами децата ни ходят на плуване и волейбол. Все майсторят нещо у дома, излизат с приятели – живи, будни деца са, с които наистина можеш да се гордееш.

Семейство Попови

Четете книги на децата

Best-Bedtime-Books-ToddlersНека си го признаем. Всеки родител иска детето му да е умно и интелигентно, да постигне много успехи в бъдеще и като цяло да превъзхожда останалите.

Само с мечти обаче не става, нужни са и малко усилия. Предлагам ви едно такова, с което да направите първата стъпка към развитието на своето дете. Четете му още докато е малко, даже докато е още в корема на майката.

Защо да го правите ли?

Научно доказано е, че за да проговори едно дете, трябва да има в речника си определен брой думи. Няма как да натрупа този асортимент, ако около него се говори само: „Колко е голям, колко е хубав, колко е сладък“ и т.н. Трябват нормални изречение и по-дълги истории. Освен това в текстовете на книгите речникът е доста по-богат от думите в ежедневието ни.

Имам една семейна приятелка, която роди пред около четири години. Жената толкова много се занимаваше с детето си и имаше толкова много различни детски книжки (не само български, а и много чуждестранни), от които му четеше, че малкото момиченце проговори още преди да се очаква, че е достатъчно пораснала за това. Използваше цели думи, докато връсничките й още бяха на „мама“ и „тата“. Все си мисля, че всичко това се случи именно заради грижите и вниманието, които майката полагаше ежедневно. Книжка след книжка, всеки ден и всяка вечер, докато не ги научиха наизуст и в един момент малкото момиче не започна да чете на майка си. Сега говори толкова много и толкова безспирно, че не можеш да й вземеш думата от устата.

Семейство Попови

Поражения от детството – Емил Попов

Здравейте отново от мен – Емил Попов. Предполагам, че всички сте гледали филми, обикновено американски, в които главният герой отива при психолог или психоаналитик с някакъв проблем и винаги като причина за настоящите проблеми изскачат скелети от миналото, обикновено от детството. Или развод на родителите, или игнориране, или грубо отношение, или прекалено високи изисквания и още много в този ред на мисли.

Спор няма – и повечето психолози са на това мнение, че коренът на по-голяма част от проблемите ни в общуването с другите и в живота ни като възрастни са дълбоко в детските ни години. И не че не вярвам толкова безрезервно на психолозите, но и аз си имам една теория, че най-добрите изводи за нещата от живота могат да се направят, като наблюдаваме внимателно природата. Дано не звучи налудничаво, но веднага ще ви обясня какво имам предвид. Помните ли, преди време ви разказах, че Калоян донесе от улицата едно изоставено коте пеленаче – Мишо, което отглеждаме и до ден днешен. Мишо обаче е много агресивен – хапе, дере без причина, – въпреки че е обграден с голямо внимание и любов от всички в семейството. Емил Попов се консултира с ветеринарни лекари и те обясниха, че повечето от котетата, които са отделени по някаква причина рано от майка си, развиват подобна агресия. Усещате ли накъде бия? Даже и едно животинче реагира болезнено на липсата на автентична майчина обич и грижа. А какво остава за едно дете. Помислете върху това, което ви казвам, и показвайте по всяко време и по всякакъв начин любовта си към своите деца. Защото необичаните деца стават мразещи възрастни. А това е страшно.