Tag

готвене

Семейство Попови

Стресът и миенето на чинии

Kitchen sink and washing up in summer sunlightСпоред някакво проучване се оказва, че миенето на чинии намалявало стреса. Това се отнася обаче само за хората, които не го вършат с неохота. Колкото и странно да звучи за някои от вас, на мен не ми представлява проблем да мия чинии на ръка, стига да има топла вода. Даже ми допада, понеже докато мия, мога да си разсъждавам по разни житейски въпроси. Няма да преувелича, ако кажа, че водата отмива лошите мисли и стреса, натрупал се през деня. А колкото по-приятно ухае верото, толкова и на мен ми е по-приятно да мия чиниите, затова винаги си избирам такова, което ми допада на мирис.

Знам, че повечето хора намират миенето на чинии, а и всички други домакински задължения, за досадно. Аз обаче, тъй като обичам да създавам чистота и ред, си имам няколко любими дейности, свързани с уюта на дома. Към чиниите още спада прането и подреждането, а пускането на прахосмукачка и бърсането на прах ги слагам в графа „нелюбими“. Прахосмукачката издава много силен шум, който ми е неприятен, а бърсането на прах не е една от най-чистите работи.

Готвенето също е от онези домакински дейности, които някои вършат с голямо желание, а други с неохота. Много ми е интересно да разбера защо се получава така. Може би някой трябва да направи и такова проучване. Аз нямам нищо против готвенето, дори ми е интересно да експериментирам с нови кулинарни начинания, но имам приятелки, които направо го отричат. Когато вършиш нещо по задължение, по правило то няма да се получи толкова добре, колкото ако го правиш с желание. И това не важи само за готвенето, но и във всички други области на живота.

Семейство Попови

Как да си направите захарна клетка?

Някои хора приемат готвенето като задължение, но това всъщност си е цяло изкуство. Съчетаването на вкусове за постигането на идеалния баланс е тънкия момент тук. Ако гледаме на храната не като на нещо, което ще ни засити глада, а като на нещо, което да удовлетвори всичките ни сетива, то тогава приготвянето й ще мине в едно друго измерение, където всичко се случва сякаш с магическа пръчка и по вълшебен начин. Такова предполагам е отношението към храната на големите готвачи.

От известно време гледам Youtube видеа на тема готвене, за да черпя идеи, и попаднах на този на едни младежи. Те са англичани и в момента обикалят света, за да откриват нови вкусове. Хубаво е да виждаме млади хора, толкова запалени по готвенето, а и те го правят със собствен отличителен стил. И както по-горе казах, че готвенето не трябва да е задължение, то тук то е превърнато в забавление, но не до такава степен, че да няма уважение към храната. Конкретно във видеото се показва един десерт, но на мен най-интересна ми беше частта със захарната клетка и по точно как се прави. Тук е обяснено добре. Аз вече пробвах метода и смея да твърдя, че работи. Отначало ми изглеждаше много плашещо, но всъщност се оказа лесно.

Семейство Попови

За експериментите с храната и хлябът на фирма Елиаз

В офиса забелязвам една интересна тенденция, свързана с храненето. Тя, естествено, се диктува от женската половина на екипа. Преди да си помислите обаче, че става дума за отслабване, защото летният сезон е в разгара си, веднага ще ви опровергая. Тази тенденция е трайна и се отнася до осъзнатата грижа за здравето. А факторът „храна“ е в основата то да е крепко и устойчиво.

И така, какво се случва при нас? Ами може да ни наречете „съвременни билкарки“, защото вече добре сме се образовали коя билка за какво е полезна – къде от баби, къде от нета. Обменяме си информация, правим си чайове, но не от онези в пакетчетата, а от автентичните, където клонките и листата се виждат. Мен лично един чай от маточина, който пих на работа, така ме успокои, че после ми се спеше цял ден 🙂 Но опита учи, сега си го пия само вкъщи. Ако трябва да сме честни, билките действително имат лечебни свойства – някои дори могат да ти спестят приемането на лекарства. Нашите прабаби едно време са имали само този метод за лечение, което е похвално за тях.

Нека сега да обърнем фокуса към храните. Появяват се едни нови имена, които не са ни били познати досега. Искам да обърна внимание на 2 от тях, а именно чия и лимец.

Да започнем с чията. Тя беше един от нашите офис експерименти. Ако не сте наясно, представлява малки елипсовидни зрънца. Ние просто пуснахме по една шепичка от тях в чаша вода. Приличаха на плуващи рибки в началото, преди да се раздуят, водата да се превърне в нещо като желе и да промени вкуса си в ненатрапчиво сладък. Казват, че спортистите пиели такава вода, защото им давала енергия. Иначе чията е чудесен антиоксидант, съдържа омега-3, както и много други полезни вещества като цинк, фосфор, калий и калций. Тъй като абсорбира много вода, чията е и доста засищаща. Ние все още тестваме ефекта от нея, засега са минали само два дена, пием по една чаша на ден следобед. Успяваме да укротим глада, който идва към 15:00 часа (хората, работещи в офис, ще разберат).

limecЛимецът пък се оказва една стара житна култура, така че може да гледате на него като на древна пшеница, той си и прилича на такава. Интересен факт е, че семена от него са били открити в могилите на траките. Той също е сочен като антиоксидант, богат е на магнезий и цинк. Оказва се, че лимецът, произведен у нас, има голямо съдържание на цинк, който пък помага за растежа, метаболизма, pH баланса в кръвта и всякакви такива все полезни неща. Аз съм го консумирала под формата на хляб от фирма Елиаз. Понеже не бях сигурна как точно се приготвя и никога през живота си не съм пекла хляб, предпочетох да се доверя на професионалисти в занаята. Знам, че в хлебозавод Елиаз сами си мелят лимеца и то на каменна мелница, което ни връща в онези автентични времена, а на мен това ми допада – древна култура да се обработва по древен метод. Е, предполагам, че процесът е модернизиран, но основите пак са си там. Името на хляба от лимец на Елиаз е едно такова весело – Слънчев хляб 🙂

Иначе хлебчето е вкусно, и сега като знам за полезните свойства на лимеца, ще си го купувам по-често. Между другото, хлебозавод Елиаз продават и самото брашно от лимец, което ме навежда на мисълта, че трябва да се образовам и в областта на готвенето с такова, нали напоследък съм запален експериментатор 😉