Според някакво проучване се оказва, че миенето на чинии намалявало стреса. Това се отнася обаче само за хората, които не го вършат с неохота. Колкото и странно да звучи за някои от вас, на мен не ми представлява проблем да мия чинии на ръка, стига да има топла вода. Даже ми допада, понеже докато мия, мога да си разсъждавам по разни житейски въпроси. Няма да преувелича, ако кажа, че водата отмива лошите мисли и стреса, натрупал се през деня. А колкото по-приятно ухае верото, толкова и на мен ми е по-приятно да мия чиниите, затова винаги си избирам такова, което ми допада на мирис.
Знам, че повечето хора намират миенето на чинии, а и всички други домакински задължения, за досадно. Аз обаче, тъй като обичам да създавам чистота и ред, си имам няколко любими дейности, свързани с уюта на дома. Към чиниите още спада прането и подреждането, а пускането на прахосмукачка и бърсането на прах ги слагам в графа „нелюбими“. Прахосмукачката издава много силен шум, който ми е неприятен, а бърсането на прах не е една от най-чистите работи.
Готвенето също е от онези домакински дейности, които някои вършат с голямо желание, а други с неохота. Много ми е интересно да разбера защо се получава така. Може би някой трябва да направи и такова проучване. Аз нямам нищо против готвенето, дори ми е интересно да експериментирам с нови кулинарни начинания, но имам приятелки, които направо го отричат. Когато вършиш нещо по задължение, по правило то няма да се получи толкова добре, колкото ако го правиш с желание. И това не важи само за готвенето, но и във всички други области на живота.
Лимецът пък се оказва една стара житна култура, така че може да гледате на него като на древна пшеница, той си и прилича на такава. Интересен факт е, че семена от него са били открити в могилите на траките. Той също е сочен като антиоксидант, богат е на магнезий и цинк. Оказва се, че лимецът, произведен у нас, има голямо съдържание на цинк, който пък помага за растежа, метаболизма, pH баланса в кръвта и всякакви такива все полезни неща. Аз съм го консумирала под формата на хляб от фирма Елиаз. Понеже не бях сигурна как точно се приготвя и никога през живота си не съм пекла хляб, предпочетох да се доверя на професионалисти в занаята. Знам, че в хлебозавод Елиаз сами си мелят лимеца и то на каменна мелница, което ни връща в онези автентични времена, а на мен това ми допада – древна култура да се обработва по древен метод. Е, предполагам, че процесът е модернизиран, но основите пак са си там. Името на хляба от лимец на Елиаз е едно такова весело – Слънчев хляб 🙂