Tag

помощ

Семейство Попови

Някои методи на логопедите

По мои наблюдения в днешно време много от децата се нуждаят от намесата на специалист за тяхното говорно подобрение. Но истината е, че логопедите помагат и при някои други проблеми и използват интересни методи и терапии. За да се запознаете малко по-подробно с тях, ви ги споделям в следващите редове.

Дейности за езикова намеса: Тези активности развиват умения по различни начини, включително моделиране и даване на обратна връзка на децата. Логопедът може да използва снимки, рисунки, книги или терапия за игри. Може също така да включи езикови упражнения за затвърдяване на уменията.

Артикулационна терапия: Специалистът моделира звуците, с които детето се затруднява. Това може да включва демонстрация как да движите езика си, за да произнасяте определени букви, срички, думи.

Терапия за хранене и преглъщане: Логопедът показва на детето упражнения за укрепване на мускулите на устата. Това може да включва масаж на лицето и различни видове упражнения за устни, език и челюст. Можете също така да показва различни хранителни текстури, за да накара детето да осъзнае по-добре храненето и преглъщането.

Освен тези методи, логопедът осигурява на родителя и детето стратегии за по-ефективно справяне с препятствията. Можете да възлагате дейности за практикуване у дома, които засилват уменията, които детето учи. Пациентите, които имат по-голям напредък, са тези, които участват повече в лечението и го прилагат постоянно.

Ако сте тръгнали по този път, не забравяйте, че работата с логопед може да отнеме месеци или дори няколко години, в зависимост от нуждите на вашето дете. Вероятно ще забележите, че детето ви се подобрява. Но въпреки това си припомняйте, че терапията не може да „лекува“. Затова при по-сериозни проблеми, трябва да се насочите и към други специалисти.

Семейство Попови

Помагат ли ни медиите?

pressИма нещо като цикличност в родните медии. В определени моменти – сезонно или покрай някакви събития като национални или религиозни празници, програмните директори се сещат да следят хора в неравностойно положение, пътната обстановка, природни бедствия, времето. Ето така например всяка година преди Коледа ставаме страшно социални и всички медии се надпреварват да излъчат в поредица от предавания  обстановката в редица домове за възрастни хора или деца. Наближи ли пролетта покрай сезонното пълноводие изведнъж се зашумява за състоянието на язовирите, коритата на реките и подобни. Лете се започва следенето на пътната обстановка и анонсите за всички катастрофи, които са станали. Мен лично тръпки ме побиват и с голямо притеснение пътувам за морето/планината. Края на есента всеки ден се говори кога ще заснежи и дали са в готовност снегорините.

Не съм съгласна с подобни програми. Те са ми плашещи, манипулиращи, оказващи психологически натиск. Някой журналист ще ви каже, че програмата е съобразена с интересите и очакванията на хората, с това което ги интересува. НЕ. Това според мен е изкривено виждане. Да не би моето милосърдие, например, да е по график. Защо само по Коледа хора се приучават да мислят за благотворителност. Спят ли през останалото време? Според мен да се приобщава обществото към обществен ангажираност трябва да се случва през цялата година. Аз лично съм правила дарение и знаете ли, останах леко разочарована. По Коледа смятахме от фирмата да дарим празнична вечеря на деца от дом за сираци. Жените вътре ни обясниха да не си правим изобщо труда. Покрай празниците и кампаниите всички се пресищали точно тогава за такива неща. Имали толкова храна, която не можели да изядат и която, за съжаление, ще се развали преди да успят да я изконсумират. Никой не се сещал да дари или да осигури средства за спално бельо, за битова принадлежности като кофи, легени, сапуниери, кърпи за баня или за пижами, пантофи и нови обувки на децата. Масово се носят хранителни стоки, играчки и книжки. Активизирането ставало по празници и след това цяла година нямало кой да погледне тези деца.

Пътни катастрофи стават постоянно. За тях няма сезон. При трафик зачестяват, при липсата му се случват по-рядко. Пролетното пълноводие нерядко води до бедствие, но едва тогава медиите зашумяват за контрол над водоизточниците. На това му викам  „след дъжд качулка“. Такива проверки, ако ще и медийни, трябва да се случват по-рано. Зимата си е зима. Никога не се знае кога точно ще завали, колко ще натрупа. Ако човекът можеше да контролира времето щеше да спаси от глад децата в Африка.

Това исках да кажа по темата. Всичко ние трябва да сме целогодишно обществено ангажиране. А медиите е добре да осмислят начините да станат по-добри регулатори на общественото и най-сетне да заработят в негова полза, а не в негов ущърб. Да алармират и проверят, а не да обвиняват и печелят от сензация.