Tag

самочувствие

Семейство Попови

София и провинцията

Не е изненадващо! Софиянци всъщност са много по-провинциалисти, отколкото провинциалистите самите себе си.

Ако отидете в София и удължите престоя си докъм месец със сигурност ще имате много близки срещи с невероятните софиянци. Веднага ще ви направи впечатление, че техният опит е трупан през вековете, а познанията им за света са много по-стойностни от вашите, защото вие сте живели някъде в България, а те в европейска столица. Бързо, но по трудния начин ще разберете, че не можете да спорите с тези всезнайковци. Те не само ще ви „светнат“ за смисъла на живота, но и ще ви научат да шофирате, псувате, пазарувате и търсите правата си в градския транспорт. Ще ви покажат какво означава елитно заведение и как умеят софиянците да се забавляват. Много от тях със сигурност ще ви се обидят, ако си позволите дори за малко да сравните нещо от София с нещо от вашия град, например. Ще научите, че Витоша е божество и че слънцето е по принцип създадено, за да грее тъкмо над този град. Разбира се, всикчо започва и свършва в София. Новинарските емисии излъчват първо столичните новини, климатът се управлява оттук, сезоните се сменят в София и изобщо това е мястото, където всикчо случващо се е меродавно за цялата страна.

И след като вече започва да ви писва да се опитват да ви научат дори как трябва да ходите, говорите или да се държите по изисканите им улици накрая установявате, че човекът, който се е опитал да ви втълпи всикчо това всъщност изобщо не  е кореняк софиянец, а поредният провинциалист, чието его е пораснало, защото е дошъл в Голямата ябълка на България.

Всъщност една огромна част от хората, които в момента пребивават в столицата ни, са чисто и просто преселници от други градове. Самото място, където живеят понастоящем, им влива самочувствие. Картинката на подобни персони е почти карикатурна, но за съжаление реална. Каквото и да си говорим много по-добро възпитание имат хората от провинцията. Поради по-малката анонимност те са свикнали да живеят с етични и морални правила, които да ги представят в добра светлина пред общността им. Те са мили, гостоприемни и услужливи. Склонни са да зачитат и най-малките неща в своя град, да го пазят и да защитават дори съседите си. Ето затова, когато пътувате към градове като Смолян, например, ще видите чисти улици и кокетни кафенета, площади, магазини. Никой няма да ви подмине с презрение, когато го попитате нещо и никой няма  да ви поучава как да се държите, говорите или ходите.

Семейство Попови

Всичко съм постигнала сама

Имам един любим израз, който се харесва и на Емил Попов. И не ми се налага да чакам много някой да го употреби, защото хората го харесват и често прибягват към него – най-често тези, за които никак не е верен. Става дума за израза: Всичко съм постигнал/а сам/а. В човешкия живот – от опит, а и от наблюдения знам – самотните занимания са много малко и обикновено не свързани с постижения, дето са за хвалба. Всичко останало, за добро или лошо, го правиш с помощта на някого или просто в компанията на някого. Но да си дойдем на думата. Оня ден една приятелка ме покани на кафе, спомена, че ще е женско парти, поканила и други приятелки и познати. Та там се оказа и една Ирена, за която до този момент само бях чувала, но не бях имала честта да видя на живо. Около 60-годишна жена, красива даже и на тази възраст, бивша манекенка, навремето ликът й е красял кориците на всяко второ социалистическо модно списание. След демократичните промени, пък и с напредването на възрастта, сменила професията, заминала за Гърция и около двайсетина години била паралелна съпруга на един женен грък, който буквално я е издържал. Не разбрах точно какво се е случило с гъркът, но така или иначе в един момент прекратил спонсорството. В момента Ирена си живее в България, получава гръцка пенсия, щото явно гъркът е плащал социални осигуровки, и за разнообразие върти един малък и симпатичен бутик за дрехи. И ей така, докато си пиехме кафето и си бъбрехме по женски, тя закачливо каза: Момичета, всичко в тоя живот съм постигнала сама. Не исках да развалям купона, пък и не съм такъв човек, и затова не я попитах, ама сега не мога да се сдържа и питам: Какво точно си постигнала?!