Yearly Archives

2014

Семейство Попови

Колко струва времето в България?

Здравейте, приятели! Иска ми се да споделям с вас хубави неща, но ето, че писането ми пак беше провокирано от недотам приятна случка. Свършиха ми визитките тия дни и си поръчах нови във фирма, чиито услуги досега не бях ползвал, но предлагаха голямо разнообразие от картони и реших да си поръчам при тях. Казаха ми кога ще са готови и аз, понеже знам, че в България сроковете са нещо много относително, отидох ден след това. Казаха ми: “Изчакайте пет минутки само да ги нарежем!” Петте минутки станаха половин час. Междувременно служителка в офиса обясняваше на някого по телефона, че час компютърна работа струва 30 лева. Щях да я попитам: “А моят загубен половин час колко струва?” Та след половин час чакане ми донесоха визитките – името ми сгрешено. Казаха ми: “Елате утре!”. Тук вече не издържах и недотам спокойно им обясних, че половин час съм се опитвал да бъда позитивен, но вече не ми се отдава. Попитах ги, щом тяхното време има цена, защо си мислят, че моето няма. В крайна сметка се разбрахме, че на следващия ден ще ми ги доставят лично, както и стана. Но тази случка остави един горчив вкус у мене и въпроса: Кога ще се научим да ценим времето на хората така, както ценим своето?

С огорчение и недотам сигурен дали ще ползва пак услугите на същата фирма.

Семейство Попови

Одухотворени през Пролетта

Казват, че класическата музика развива ума и помага на човек да разгърне потенциала си. Много учени твърдят, че великите композитори са творели повече от музика. Те са улавяли ритъма на природата, сърдечния пулс и биошумът на тялото ни. Дали това е истина, или не – не знаем. Факт е, че класическата музика успокоява и одухотворява. Напоследък се използва и за нов вид терапия – музикалната, чрез която пациентите на музикален терапевт надвиват стреса и депресията.

Против лоши мисли и черни кахъри нашето семейство поздравява Вашето с един истински пъстър шедьовър на Вивалди. Имайте симфонична и светла пролет!

Семейство Попови

Добросъседство

За да живеем добре, и комшолъкът трябва да е добър. Свестни съседи обаче се падат рядко, ако изобщо можем да виним за това късмета. Всички знаем, че понякога добросъседството не зависи само от нас. Колкото и да се опитваме да бъдем мили и възпитани все ще се намери някои Цербер, чиято врата ще заобикаляш кръстейки се и по терлици.

Най-честите проблеми, ако живеете в блок или кооперация, са силната музика и купоните, все ще се намери съсед с постоянни ремонти и като почне едно местене и стържене, домоуправител с идеи за обновяване или пък старица, на която й е крив света и всичко й пречи,  а най-много децата.4843486_orig

Има ли обаче формула за добри отношения? Лошата новина е, че досега никой не я е измислил. Добрата е, че винаги има алтернатива на живеенето в блок, а то е да се преместите на село. Много хора обаче нямат тази възможност, така че…ще се радвам да обменим опит в това отношение. Нашето семейство има от всички споменати съседи по един. Ние винаги сме се стремили да сме най-близки с този, който ни е „врата до врата“. Предупреждаваме когато ще каним гости или правим ремонт и често като измайсторя нещичко гледам да почерпя. Помните ли стария бг. филм „Топло“. Та като ми трябва захар внимавам да върна в портокали.  Имаме обаче и съседи, които старателно отбягваме. Главната причина са клюките. Любезно „Добър ден“ и толкова, защото по далече от ушите, за да ни е мирна главата.