Monthly Archives

април 2015

Семейство Попови

Изграждайте малки читатели, за да станат големи в последствие

o-KIDS-READING-facebookМладите не четат… младите не се интересуват… седят си само пред компютрите… гледат си телефоните…

Звучи ли ви познато? На мен да. Имам чувството, че чувам тези негативни твърдения поне през ден от различни места. И все си повтаряме, че проблемът се корени в самите деца, в образователната ни система или търсим друг виновник. Аз обаче си задавам следния въпрос: Търсят ли родителите вината у себе си?

Преди да дадете своя отговор, нека ви разкажа една история…

Миналата седмица се уговорих да се видя с една приятелка. Жената е омъжена от няколко години, има прилична работа и дъщеричка на 10 годинки. Влязохме трите заедно в една книжарница и малката веднага започна с интерес на разглежда книгите и да си избира най-интересните… според нея. Показа на майка си една книжка, после втора, трета и т.н. Какво мислите, че стори моята приятелка? Съвсем спокойно обясняваше на детето си, че тези книжки не са за нея и няма да й харесат. Показваше й заглавия от рода на „Български народни приказки“, „Приказки на Ханс Кристиан Андерсен“, „Ян Бибиян“ или други подобни. Не че са лоши, не ме разбирайте погрешно. Аз самата съм израснала с тези книги, но именно тук е разковничето на проблема. Ние не сме децата си. Те са съвсем друг тип читатели, имат собствени предпочитания и изисквания. Неправилно е да им налагате вашите си вкусове, защото така ще ги отблъснете от книгата още като малки.

Истината е, че за едно дете е важно най-напред да започне да чета. Нека да са приказки, книги-игри, фентъзита, разкази за животни, комикси, списания… каквото му харесва най-много. В течение на години ще видите, че само ще започне да разширява хоризонта си и тогава може и да посегне към вашите любими заглавия. Важното е да стане доброволно и спонтанно, а не на сила.

Семейство Попови

Миналото не те определя

Намерих една вдъхновяваща песен в YouTube, която ти казва, че миналото не те определя, че може да промениш съдбата си и да се измъкнеш от неприятна ситуация с достойнство. Един текст на песен би могъл да се тълкува по-много начини, някои са твърде буквални, други са по-абстрактни. На мен лично ми харесват вторите, където има място за разсъждения и за нагласяне на ситуация спрямо собствените ти разбирания.

При първия припев има един революционен момент, в който все едно се освобождава една голяма позитивна емоция и оттам нататък песничката те мотивира да промениш живота си, да го виждаш по-цветно, казва ти, че можеш, че не си единствен и че имаш подкрепа. Лошото наследство, което са ти оставили, и липсата на късмет могат да бъдат обърнати в твоя полза от теб самия. Когато отвориш сърцето си за позитивното, и любовта ще нахлуе в живота ти. Послушайте и се насладете на смисъла 🙂

Семейство Попови

Пролетно пренареждане в кухнята

contemporary-food-containers-and-storageКутиите за храна са перфектното решение за остатъците от закуска, обяд или вечеря, които да приберем удобно в хладилника. В тях може да си носите и храна за офиса или за пикник в гората. Мъжете пък може да ги ползват, за да си съхраняват вътре разни джунджурийки като пирони, гайки, болтове и тем подобни. Общо взето, могат да намерят много приложения във и извън кухнята.

Понякога обаче тяхното складиране, докато са празни, заема твърде много място. Ето защо трябва да знаем как да ги организираме по оптимален начин, за да въведен някакъв ред и да спестим място. Нека ви разкажа как аз се справих с този проблем миналия ден.

Реших да направя така нареченото пролетно почистване на кухнята. Започнах да вадя съдържанието на всички шкафове, да ги разчиствам и да видя какво ненужно има там. Рафтът, където държим кутиите за храна, се оказа твърде неоптимизиран, ако така мога да се изразя. Досега не бях обръщала внимание колко много място заемат те. Никога не съм ги подреждала, честно казано, просто ги мушкам там, където има свободно място.

Най-сполучлив откъм пестене на място се оказа един комплект, при който кутиите влизат една в друга, както и капаците им. Останалите бяха някакви произволно купувани. Някои дори бях забравила, че съществуват, защото бяха на дъното на рафта, а никога не стигам до тях. Други бяха, така да се изразя, морално остарели, трети – напукани. Една част трябваше да изхвърля, защото вече не бяха годни за ползване, друга дадох на съпруга ми, където да си прибира джунджуриите, трета запазих.

Комплектът, споменат по-горе, лесно го наредих, а за останалите трябваше да изготвя една схема – да разгадая коя кутия може да влезе в друга. Поиграх си малко, но намерих оптималния вариант. Капаците им също подредих по големина и ги сложих подпрени между наредените една върху друга кутии и стената на рафта. Усещам как тук проблем ще бъде намирането на верния капак, но нищо в този свят не е съвършено 🙂