Нали знаете, че бабите и дядовците дават мило и драго за внуците. Силна е детската интуиция, усеща тая слабост и се възползва от това. Заумилква се Калоян около бабите и дядовците – таблет искал – и таблетът не закъсня. Обединиха финансови усилия моите родители и родителите на Емил Попов и заветния таблет пристигна вкъщи. Суетня голяма, радост. И разбира се, разногласия. Като се заинати Калоян, иска да го носи в училище, да се похвалел. Категорично забраних, първо, защото е скъпа вещ и никак не е изключено да изчезне, и второ и по-важно, защото имам някои съображения от морално естество против това скъпи и привлекателни за децата вещи да се носят в училище. Какво имам предвид. Училището си е едно малко общество, като това, което виждаме всеки ден на работата, по улиците, в магазина. И както в живота има хора с различни финансови възможности, така в училището пък има деца на родители с различни финансови възможности. И като се има предвид, че повечето от семействата трудно биха си позволили да купят на детето си една сравнително скъпа, но привлекателна за него вещ, ми се струва не особено редно да позволяваме на децата си да носят скъпите си придобивки в училище. От човешка гледна точка. Сигурно срещу това свое мнение ще срещна сериозни аргументи за това, че в реалния живот хората не са с равни възможности и един може да си позволи повече, друг – по малко и децата трябва да бъдат подготвени за това. Сигурно тази теза има своите основания. Но моите са, че може да направим поне детството им кратковременно островче на красиви илюзии. Радвам се, че и половинката ми Емил Попов е съгласен с моите размисли.
Ако Калоян прочете, че озаглавявам с епитета детски тема, провокирана от споровете ми с него, ще се разсърди много. Да лепнеш на тийнейджър епитет детски, си е голяма обида. А защо, чуди се Емил Попов?
Миналия уикенд Емил Попов и аз бяхме на гости на приятелско семейство – те са малко по-големи от нас, имат дъщеря, студентка в София, и преди четири години им се роди син. И понеже е малко по-чувствително детето, решиха да го дадат на частна детска градина с идеята, че там групите са по-малки и децата – по-подбрани, пък и отношението на учители и персонал е далеч по-добро, отколкото в държавните детски градини. Частната детска градина обаче си е скъпо удоволствие, пък сега, знаете, незасегнати от кризата не останаха, та стана въпрос по време на вечерята, че обмислят дали да не преминат на вариант държавна детска градина. И разговорът се завъртя около предимствата и недостатъците на частното и на държавното образование, затова днес реших да споделя с вас мнението си по тоя въпрос. Само че ще поразсъждавам не за или против частните детски градини, а по-общо за или против частните училища, защото знаете, че проблемът с настаняването на децата в детски градини все още у нас е реален и понякога родителите са принудени да ползват услугите на частни детски градини поради липса на друг вариант. А що се отнася до частните училища, моето мнение е еднозначно и съвсем категорично. Смятам, че там децата се отглеждат в саксийни условия, обръща им се голямо внимание, създава им се комфорт, който в реалностите на живота не съществува. В тоя смисъл смятам, че частното образование не изпълнява една от основните функции на образованието – да подготви децата за житейските реалности, такива, каквито са. Иначе допускам, че поради ограничения брой ученици в класовете е вероятно вниманието, което се отделя на всеки ученик, да е по-голямо и оттам – качеството на обучение също. Само че животът не е само знания, нали? Ще се радвам да изкажете и вие мнение по въпроса, защото това определено е тема, която с Емил Попов ни вълнува.
Здравейте, приятели! Много мисля напоследък върху един въпрос, еднозначен отговор още не съм намерил. Но затова пък реших да изложа мислите си тук, заедно може и да го измислим. Въпросът ми е за това, трябва ли задължително всяка вечер семейството да се събира заедно и да вечеря на масата – с произтичащите от това неудобства за членовете му, защото един си идва по-рано огладнял, друг по-късно и т. н. Веднага ще ви кажа, че у нас режимът е либерален – понякога, когато графиците ни съвпадат, сядаме всички на масата, но когато това е невъзможно, не правим драма от това. Досещате се, че тия опити за организирани вечери срещат сериозен отпор от страна на Калоян, който, типично за възрастта си, е свободен електрон и не му е по волята да се съобразява с каквито и да е правила и графици. На празници, разбира се, си е закон да се съберем в доста широк кръг цялото семейство и тогава наистина си се получава хубава семейна сбирка. Имаме приятелски семейства, в които въпросът е уреден по нашия начин, но има и такива, не много на брой, в които вечер, вали-гърми, всички сядат на масата по едно и също време и даже и да има гладни, чакат да се съберат всички. Да ви кажа честно, малко прекалена ми се вижда тая работа на мен Емил Попов, ограничаваща личната свобода. Хубаво нещо са събиранията на семейството около масата, ама трябва ли пък около масата да се върти целият живот на човек и с това вечерно събиране да съобразява всичките си задачи. Ще ми е интересно да споделите как е във вашите семейства и въобще какво мислите по въпроса.
