Tag

жена

Семейство Попови

Когато жената поема всичко, а мъжът остава пасивен: реалността на съвременните отношения

Попадам на истории като тази все по-често в интернет групи и форуми – и всеки път ме шокира фактът, че това не е изключение. Жени страдат, защото носят на гърба си тежестта на дома, сметките и грижата за семейството, докато мъжете им остават пасивни или дори използват ситуацията. Не е тайна, че много мъже не разбират или не искат да поемат своята роля – да осигуряват и защитават. И обратното е още по-шокиращо: почти никой не говори за това, защото е социално неприемливо да признаеш, че мъж не върши своята част.

Една от последните истории, които прочетох, е поразителна. Жена живее с партньора си шест години, имат дете на три. През цялото това време тя поема всички разходи – наем, сметки, храна, докато той спестява за обща къща. Когато къщата е купена, тя е записана само на негово име, с обещание, че след време ще бъде прехвърлена и на двамата. Две години по-късно това не се е случва, а мъжът отказва да обсъжда промяна. Тя се чувства излъгана, загубила доверие и себе си, и започва да се съмнява дали има изход от ситуацията.

Следя един много добър коментатор, който при такива случаи винаги казва: „Така е, защото сте му позволили.“ Това е ключът. Ролята на мъжа е да снабдява и защитава, а когато това се пренебрегва, жената остава да се бори сама – финансово, емоционално и психически. В днешно време много мъже се държат като принцеси – те получават грижа, комфорт и сигурност, без да дават същото в замяна.

От личен опит мога да кажа, че жените често забравят себе си. Аз също съм минала през моменти, когато поемах всичко – финанси, грижа за дома, за дете – и се чудех дали е нормално да усещам тежестта на този дисбаланс. Любовта и грижата за партньора могат да ни заслепят и да ни накарат да пренебрегнем собствените си нужди. В дългосрочен план обаче това води до изтощение, загуба на доверие и усещане за липса на контрол над живота си.

Какво помага реално? Да се сложат граници и ултиматуми. Определете дата и ясно изразете какво очаквате – било то участие в разходите, прехвърляне на собственост или възстановяване на вложените средства. Дайте шанс на другата страна да се ангажира, но не позволявайте бездействие или отлагане. Времето ви е ресурс, инвестицията ви е реална, а доверието – крехко. Ако не се изпълнят условията, трябва да има последствия.

Много жени се страхуват да поставят ултиматуми, защото не искат да „изгубят“ партньора. Но реалността е, че ако времето и усилията ви бъдат игнорирани, утре може той да реши да не е с вас – и тогава какво остава за вашата сигурност и вложения? Честността спрямо себе си не е жестокост, а защита на собственото достойнство и благополучие.

Жените трябва да се научат да поставят граници и да не позволяват дисбалансите да се превърнат в норма. Дайте дата, дайте ултиматум. Вземете контрол върху времето, ресурсите и сигурността си, вместо да чакате друг да го направи. Любовта и загрижеността не трябва да означават самозабрава. Истинската сила е да се грижиш за другите, без да губиш себе си.

Семейство Попови

Меденият месец на бременността

Всяка жена, която е била бременна, знае какво щастие, но и колко дискомфорт се усеща през по-голямата част от времето. На тези дами, които тепърва им предстои да станат мами, пиша този текст с твърдението, че и бременността има своя меден месец.

През първия триместър в повечето случаи се получават първите симптоми на ранното забременяване. Това може да бъде гадене, повръщане, запек, умора, сънливост, качване на килограми от задържане на вода, неприязън към миризми, чувство за постоянен студ. Сигурно има и още, но тези ми изникват в главата на първо четене. Всички тези симптоми причиняват неразположения, които трябва задължително да се обсъждат с лекаря.

Докато минат тези първи три месеца всяка жена се пита дали ще се справи наистина. Точно тогава идва и вторияt триместър. През него симптомите изчезват, вече има видимо коремче, а майката започва да усеща детето си. Tези моменти са толкова мили, че те карат да забравиш всичко преди това и да видиш смисъла от пътешествието, по което се поема. Именно през тези три месеца настъпва меденият месец на бременността.

Той почти приключва с идването на последния триместър. Тогава бъдещата майка започва да става по-трудноподвижна, получава отоци, коремчето пораства, а детето още повече и започва да тежи. През тях и вълнението от наближаващото раждане е най-голямо. Дори идва момент, в който на жената вече ѝ се иска мъничето да излезе и всичко това да приключи, за да започне и отглеждането.

За мен всеки момент от бременността си има своя чар и просто съпровожда израстването на бъдещата майка. Така от момиче, тя се превръща в жена, в мама, в супергерой. И с вас ще се случи!

Семейство Попови

Ще изчезнат ли думите мъж и жена?

През последните години, но и през последните месеци осезаемо, сме свидетели на нещо според мен революционно за света. Вече често се говори за хора, желаещи да сменят пола си или за такива, които не се идентифицират с никой от двата. А да не говорим и за организациите, които свързват сексуалността с определянето на мъж/ жена.

Колкото и на много от нас това за момент да звучи странно и нелогично, всъщност то навлиза все повече. Доказателство за това са различните филмови и музикални световни награди, които вече обмислят как да преструктурират категориите, за да може да няма пренебрегнати и незачетени. Даже вече може да се похвалим с подобен пример от музикални награди и Сам Смит, който е небинарен.

Точно затова идеята за приемането на думите мъж и жена като обидни ми се струва все по-близо. Даже според мои познати вече е така. Затова, ако се премахнат от всички институции като самоопределяне или като информация, то няма ли да изчезнат? Докъде може да достигнем в стремежа да се угоди на всички?

Не искам да се превърна в съдник на никого, но от биологична гледна точка има два пола и те са мъжки и женски. Всяко друго отклонение от тях е валидно, но не изключва първото. Точно затова и определянето като небинарен – без свързване с двата пола, е странно. Полът не те ограничава, а мислите.

Може би е време да спра до тук със съжденията. Може пък и след години да прочета този текст и да се посмея за написаното. А може и точно обратното да се случи. Не зная. Нека оставим времето да покаже. Сега да се радваме на това, което имаме и да използваме все още позволените ни думи.