информация

Да станеш родител е може би една от най-големите промени и трансформации за човек. Колкото и да е вълнуващо и чакано, винаги е малко плашещо, защото не знаеш какво да очакваш. А това усещане е същото с всяко следващо дете.

Точно за подготовката да бъдеш родител ще си говорим днес.

Ако питате вашите родители какво са правили, то те ще ви кажат, че са прочели някоя книга или че като е дошло време, са се позовавали на опита на майки и баби. Е, в 21 век информацията е много повече и достъп до подобни знания може да има всеки. Но по форуми и групи има толкова лъжливи и плашещи данни, че по-добре да не ги четеш.

За достоверни факти, доброволци и болници са създали така наречените училища за родители. В повечето случаи те са безплатни и обхващат теми от първите месеци на бременността, през периода на промени, преродило поведение, раждане и първи месеци на новороденото. Темите дори са свързани с кърмене и с присъствие на бащата на раждането, както и промяна във взаимоотношенията със семейството след това.

Аз самата бих се включила в подобен курс, ако реша да имам трето дете. Колкото и да знам, винаги може и още. А най-хубавото е, че ще се запозная и с други бъдещи майки, с които да споделим преживяването.

За ваше улеснение направих списък с няколко полезни странички:
Училище за родители „Селена“
Училище за родители „МА-МА“
Ася Демирева – консултант по кърмене/ Assya Demireva
Училище за бременни и родители „Мама знае най-добре“

Да си родител не е лесно, но да си родител на тийн си е направо страшно. И вярвам, че всички, които са в това положение в момента, ще разберат. А то кога започва – след 9-тата година, та чак до абитуриентския бал. При някои деца е силно изразено, а при други по-слабо. Но винаги имат тактики, който ни прилагат, за да покажат, че сме стари, лоши и не ги разбираме. Всичко това пиша с много ирония и настроение, така че не го приемайте лично.

Първо започвам от мимиките, защото те са повече от думите. Айролът е висша форма на комуникация. Той представлява пърхащо и грациозно обръщане на очи. Мисля, че всеки уважаващ себе си тийнейджър го е овладял. Той се прилага, когато тийнът си мисли, че му задавате глупави въпроси. А това много често е постоянно. Например на въпроса дали иска закуска и каква, отговорът е айрол.

Следва и фразата „както и да е, остави“. Тя се прилага, когато иска нещо от вас, но не е сигурен как точно да попита. Или пък може би се сеща, че може и сам. Пример тук е как кърпата е за пране и няма къде да се избърше. Тръгва да информира и същевременно да поиска, но се сеща, че всъщност няма значение. Тогава идва както и да е.

Накрая завършвам с една лична констатация, свързана с облеклото и температурната сензитивност. Навън е върла зима, а тийнът е по тениска. Или сте на плажа, а той не иска да е там и е със суитчър. Не са изненада и черните дрехи през лятото. Общо взето хормоните така бушуват, че всяко възприятие е под съмнение. Тактиката им тук е, че ние сме прекалено стари, за да разберем младите.

Като съвет мога да кажа да не се борите с всичко това – то така или иначе ще мине. Трябват здрави нерви. А аз искам да призова за учредяване на Световен ден на родителите на тийнейджъри, защото тези мъченици го заслужаваме.