Tag

вечеря

Семейство Попови

Коледа е преди всичко семеен празник

christmasfamilyНа втория ден от коледните празници не можах, аз Софи, да се стърпя и да не споделя нещо по темата. Моето виждане за празника не е да хвана Емил под ръка, да се качим в колата и да отпътуваме нанякъде само двамата за определен брой дни. Аз виждам Коледа като традиционно семеен празник, който се отбелязва именно със семейството. Идват ни гости, ние ходим на гости, прекарваме време заедно, говорим си, споделяме си, хапваме вкусна храна и се радваме на компанията си.

Познавам хора, които едвам издържаха да мине последният им работен ден и веднага отпътуваха нанякъде и не защото семейството им живее извън града, а защото просто искали да попътуват. Ами, добре. Много хора искат да сменят обстановката от време на време. Няма лошо и за го искам. Но защо не се видим първо с близките и семейството си, а след това да ходим, където ще ходим. Изчакайте ден-два преди да тръгнете, не е толкова трудно все пак. Нова година можете да я посрещнете на което място по света ви се прииска, но нека останем у дома поне за Колед.

Може би само аз размишлявам по този начин, но определено откривам чара в това да съм на Бъдни вечер със семейството си, да посетя родителите си, да изпека домашна баница, да приготвя коледна вечеря и да се порадвам на миговете, в които сме всички заедно.

Семейство Попови

Изкуството на семейната вечеря

family-meal-time_photoДнес реших да пиша, аз Софи. Ще ви занимая с темата за семейната вечеря и защо е хубаво да не се отказваме от тази малка фамилна традиция.

Вярвам, че има много жени в България, които са като мен – едновременно съпруги, домакини и работещи жени.  Натоварени сме с толкова задължения, отговорности и задачи, че понякога не можем да ги изброим всичките без да забравим някоя, нали?

Изкуството на семейната вечеря обаче е едно от нещата, които не бива да забравяме и да оставяме на заден план. Онзи момент от вечерта, в който всички сядате да похапнете заедно, а цялото помещение се „ароматизира“ от ястието, което приготвяте в момента… това сред онези малки удоволствия в живота, от които не бива да се лишаваме. Семейната вечеря може да се превърне в наслада за всички сетива. Едно, че похапвате вкусно, но и прекарвате незаменимо време с хората, които обичате. Можете да си поговорете, да си разкажете някоя история от деня, както и да погледате нещо интересно за всички по телевизията. Току виж след това осъзнаете колко е приятно да сте заедно и измислите още някакво семейно занимание.

Казвам всичко това, защото ми прави впечатление, тази толкова естествена традиция все повече напуска ежедневието ни. А е толкова лесно да я поддържаме жива и толкова приятно да си правите компания един на друг, докато хапвате. Да не споменавам колко бързи и вкусни рецепти има в Интернет, от които можете да се възползвате.

Най-трудно е, когато имате деца и особено, ако са тинейджъри, да успеете да организирате семейна вечеря. Постигнете ли до веднъж, ще сте доволни от резултата след това и току виж традицията във вашето семейство се запази за по-дълго време жива.

Семейство Попови

За или против семейните вечери- Емил Попов

Здравейте, приятели! Много мисля напоследък върху един въпрос, еднозначен отговор още не съм намерил. Но затова пък реших да изложа мислите си тук, заедно може и да го измислим. Въпросът ми е за това, трябва ли задължително всяка вечер семейството да се събира заедно и да вечеря на масата – с произтичащите от това неудобства за членовете му, защото един си идва по-рано огладнял, друг по-късно и т. н. Веднага ще ви кажа, че у нас режимът е либерален – понякога, когато графиците ни съвпадат, сядаме всички на масата, но когато това е невъзможно, не правим драма от това. Досещате се, че тия опити за организирани вечери срещат сериозен отпор от страна на Калоян, който, типично за възрастта си, е свободен електрон и не му е по волята да се съобразява с каквито и да е правила и графици. На празници, разбира се, си е закон да се съберем в доста широк кръг цялото семейство и тогава наистина си се получава хубава семейна сбирка. Имаме приятелски семейства, в които въпросът е уреден по нашия начин, но има и такива, не много на брой, в които вечер, вали-гърми, всички сядат на масата по едно и също време и даже и да има гладни, чакат да се съберат всички. Да ви кажа честно, малко прекалена ми се вижда тая работа на мен Емил Попов, ограничаваща личната свобода. Хубаво нещо са събиранията на семейството около масата, ама трябва ли пък около масата да се върти целият живот на човек и с това вечерно събиране да съобразява всичките си задачи. Ще ми е интересно да споделите как е във вашите семейства и въобще какво мислите по въпроса.