Yearly Archives

2017

Семейство Попови

Майки в градския транспорт

Винаги ми се е струвало много неприятно, когато видя някоя жена с бебешка количка, която едва се качва в автобуса с нея и почти никога не се намира мъж, който да й помогне. Обикновено жените се впускат да подемат трудната за маневриране количка. Виждала съм и кондуктори да го правят в Пловдив, а веднъж направо бях очарована от шофьорът на автобуса, който спря, слезе и сам помогна на майката да качи количката си в превозното средство.

От една страна ми е било много странно как така ще разчиташ на градския транспорт, когато имаш бебе и количка, която да буташ; от друга съм напълно наясно с това, че жените нямат друг избор. Не всяка разполага със собствен автомобил или с такъв изобщо, за да може да си позволи да се придвижва с него.

Но едно не ми е много ясно – защо не работят рампите, предназначени за инвалиди и майки с колички, за употребата на които не е необходимо някой да става и да помага, а може да се натисне само едно копче и рампата да се изкара, така че човекът в инвалидна количка или майката с детето си да могат лесно и безпрепятствено да се качат или слязат от превозното средство.

Отговор на този свой въпрос едва ли ще получа някога, но със сигурност все по-рядко виждам майки с детските си колички да пътуват в градския транспорт. Разбира се това не означава, че те не се возят, но може би е много по-рядко, поради неудобствата, които предлага този начин на предвижване.

Ето защо публичния транспорт трябва много по-добре да бъде модернизиран, така че хора в неравностойно положение, използващи инвалидни колички и майки с деца, да могат самостоятелно да се оправят и да се възползват от тази услуга.

Семейство Попови

Семейните двойки, които пълнеят прогресивно

Забелязвали ли сте една леко плашеща закономерност сред хората, които от дълги години са в сериозна връзка, която най-вероятно ще премине в семейни взаимоотношения, ако вече не е. Та при този тип двойки се наблюдава едно прогресивно трупане на килограми, което придобива такива размери, че става наистина плашещо в какво се превръщат някои хора.

Наистина се знам как да си го обясня това изоставяне. Дали от щастлив живот, или от факта, че вече са се успокоили, че са намерили половинката си и вече не е нужно да полагат грижи за външния си вид, този феномен се среща в много голям процент от дългогодишните двойки. Но е факт, че изборът е индивидуален за всеки човек, а когато се чувстваш добре в разплутото си тяло, кой може да те съди.

В тази връзка ще разкажа една случка на която станах свидетел, която силно ме развесели. Не заради друго, а заради начина, по който мислят някои хора.

Пътувах в градския транспорт, когато две млади момчета зад гърба ми обсъждаха разгорещено свой познат, който явно отново им бил отказал да се види с тях. Те така се възмущаваха на поведението му откакто се бил събрал с това момиче (с което с течение на разговора стана ясно, че е вече почти две години). Тя от своя страна имала пъкления план да го направи грозен и по този начин да го запази за себе си, като му готвела само вкусни неща, а той си седял вкъщи и не правил нищо друго…

Дори на глас се смях, признавам си! Сигурно му е било много неприятно на техния приятел, но те го обсъждаха с такова възмущение, като основен виновник очевидно не беше техния приятел, а девойката, която се грижи за него.

Ами… нека да му е зле на човека, но изборът си е негов дали ще се отпусне или ще продължава да поддържа формата си в добро състояние.

 

Семейство Попови

Възпитанието на децата, мисия – сложна

Всеки родител старае и си мисли, че дава най-доброто възможно възпитание на децата си. Дали това е така… никой реално не може да каже, защото и да това има различни разбирания, както за красотата и прочие.

Възпитанието е сложен процес, който трябва да има особено силно проявление в семейната среда. Но не само семейството играе важна роля във възпитанието на децата ни. Учителите, на които попадат също са много сериозен фактор в този процес. Ето защо е важно да подбираме добре поне началните преподаватели на децата си, за да сме сигурни, че те ще получат знанията от човек, със сходни морални и житейски ценности като нашите.

Разбира се това е много трудно да се прецени, но все пак е добре да се запознаете предварително с учителите на детето си, да си поговорите с тях и да се доверите на онова вътрешно усещане, което ви подсказва дали можете да поверите детето си на този човек или не.

Също огромна роля във възпитанието на вашето съкровище играе и средата, в която то расте. Става въпрос за приятелите му. Тук вече трябва да разчитате на това, че сте го научили да различава добро и зло и да му се доверите на избора на обкръжение. Също така е много важно да не му забранявате да общува с определени хора. Това само ще го накара да излиза с тях все повече и повече, дори и само, за да ви направи напук.

И вече когато детето ви порасне и стане зрял и осъзнат индивид, ще разберете дали сте се справили успешно с възпитанието му. Дали сте съумели да предадете тези обществени морални ценности, в които вие самите вярвате и да го направите отговорен към себе си и хората, на които държи.

Семейство Попови

Сватбата не е брак

Случвало ли ви се е да си говорите с човек… по-често жена, която толкова мечтае да бъде булка, че дори понякога ви се струва, че не я интересува за кого всъщност ще се омъжи. Само и само да бъде осъществена мечтата й. Това по един или друг начин винаги ме е притеснявало много. Защото това означава, че тези жени нямат реална представа за света, който ги заобикаля. Толкова са се вкопчили в тази идея да бъдат булки, че дори не осъзнават, че след това идва бракът. А той е отговорност, не само към собствената ти личност. Бракът е любов, към човека, с когото си. Бракът е отдаденост и компромиси. Желание да създадеш семейство и да си родиш деца, които да отгледаш рамо до рамо с този човек. Не е просто пищно празненство, на което ще си център на вниманието и всички ще ти се радват. Това е изборът ти за начина, по който искаш да протече животът ти.

Имам усещането, че един огромен процент от хората, които сключват брак в днешно време не осъзнават реално защо го правят. Имам наистина натрапчивото чувство, че го правят сама защото „всички го правят“. Или това се очаква от тях, тъй като са имали малко по-продължителна връзка. Но дали това наистина е човекът, с когото искате да споделите живота си, с когото искате да създадете семейство и деца? Тези въпроси като че ли остават на заден плана… ако въобще стоят някъде. В основата се появяват сватбата и пищното празненство, което трябва да бъде задължително точно по начина, по който си го представяме. Ако мръдне и сантиметър от това, има огромна опасност да изпаднем в нервна криза и да се тръшкаме как перфектната сватба не се е състояла.

Твърде повърхностно и ограничено виждане за нещата, което е и причината за голям процент от разводите в днешно време. Вие как смятате? Наистина ли хората не си дават сметка какво всъщност вършат и толкова ли сме програмирани да следваме един и същи път, като всички останали?

Семейство Попови

Вече сте семейни? Време е да си намерите собствен дом

Да се превърнеш в семеен човек е нещо, което се случва веднъж в живота. Може да стане неочаквано още в началото на 20-те ви години, че дори и преди това. Може да ви дойде времето, когато сте навършили 30, а защо не и 40 години.

Важното е, когато моментът настъпи, да имате смелостта да постъпите правилно и зряло.

И нека уточним, че под „семейни“ нямам предвид да сте женени с деца. Достатъчно е само второто да е налице. Днес е модерно съжителството тип „на семейни начала“ и то не случайно се нарича така. Дали го одобрявам или не, ще си говорим някой друг път.

Сключите ли брак или роди ли ви се дете, време ви е да си намерите собствен дом. Виждам, че много млади хора в днешно време срещат затруднения в тази насока. Или нямат необходимите финанси да си закупят жилището на мечтите си, или правят ремонт отгоре-отгоре на някой стар имот, колкото да стане годен за живеене. Някои се изнасят на квартира, а други решават да останат при родителите си, докато вземат решение.

Моят съвет е да не протакате прекалено. Едно младо семейство трябва да е самостоятелно и да се научи да се издържа само. Поживейте няколко месеца дори година при свекърите или тъстовете, но не прекалявайте. Подобно съжителство никога не води до нещо добро и накрая винаги има изпокарани. Ако ще правите ремонт, направете го колкото можете по-бързо (но не за сметка на неговото качество). Ако ще купувате жилище, търсете активно и не се отказвайте. Ако ще се изнасяте на квартира, ходете на поне два огледа на ден, докато не си харесате.

И най-важното: не се страхувайте.

Животът под наем не е толкова страшен, колкото си мислите. Стандартните договори за наем са за една година, след което можете да напуснете квартирата и (ако искате) да се приберете при мама и татко.

Тегленето на ипотечен кредит, към който прибягват много българи в днешно време, също не е толкова опасен. Ако можете една година да си покривате наема, значи ще се справите и с вноската по него. Вярно е, че ипотекирате имота си, но именно този залог намалява лихвата ви многократно. Това е най-изгодният избор за закупуване на жилище и, моля ви, за собственото ви добро, не теглете потребителски или други видове кредит, ако ще купувате къща или апартамент. Не е рентабилно и ще ви излезе по-скъпо.

Имайте смелостта да свиете собствено гнездо. Струва си.

Семейство Попови

Адвокат Янко Янев е юристът, на когото разчитам

Днес ще ви споделя една лична история. В нея съм замесен аз, мои роднини и адвокат на име Янко Янев.

Започвам с това, че семейството ми разполага с една планинска вила. Още преди години баща ми я е строил заедно с неговите родители, братя, братовчеди и т.н. Къщата е далеч от луксозните постройки, които сме свикнали да си представяме, щом чуем думата „вила“. Нашата е на два етажа, с тясно вито стълбище и четири спални общо. На първия етаж се намира кухнята, в която все още се готви на печка с дърва, а на втория етаж има помещение, което използваме като трапезария. Там се храним, когато времето навън е студено или неприятно.

Аз, както и всичките ми роднини ходим на вилата за по ден-два. Повече и да искаш не можеш да останеш, защото баня няма, хладилникът работи със сетни сили, а телевизор никога не е прекрачвал пътя на вилата.

Колкото и да са обикновени условията в планинската ни къща обаче, аз я харесвам. Усещам разликата във въздуха там, радвам се на чистотата, гледката и песента на птиците.

За съжаление обаче последната зима нанесе тежки щети на покрива на вилата ни. При топенето на снега започнаха да се забелязват течове, както и изгнили петна по дървените подпорни дъски.

Ремонтът е належащ и затова инициирах днешните наследници на вилата да се съберем и да решим проблема. Очаквах разговорът ни да протече цивилизовано, но не се получи точно така. Някои от роднините ми не ходят на вилата и затова упорито отказваха за дават пари за ремонт. Разбирам ги, но изтъкнах също така, че когато разполагаш с имот, трябва да полагаш грижи за него. Настоях, че ако нямат намерение да полагат тези грижи, то трябва да преотстъпят съответния имот. В контекста на разговора ни си разменихме някои реплики, които не ми се иска да повтарям, но ще ви споделя крайното решение от т.нар. ни събрание. То беше да прибегнем до услугите на адвокат. Един от роднините ми, днешен софиянец, каза, че знаел за кантората на адвокат Янко Янев, в която работели добри юристи. Щял да се обади, когато се прибере в столицата и да насрочи среща. Тогава сме щели да се разберем за наследствените части, кой какво ще прехвърля и по какъв начин.

Честно казано, ако разполагах с нужната сума, щях да изкупя дяловете на всичките ми роднини. Така поне ще знам, че вилата си е само моя и ремонтът на покрива е единствено моя отговорност. Обичам си роднините, но този тип отношения са ми леко неприятни. Дано преговорите при този адвокат Янко Янев минат гладко и не се излагаме пред чуждите хора.

Ще съм благодарен между другото, ако някой сподели мнението си за кантората на адвокат Янев. Аз не съм имал досег с юристи до сега, а само с нотариуси, затова ще ми е интересно. Пък и ще се чувствам по-подготвен за срещата ни.

Семейство Попови

Как да правим слънчеви бани на бебето/детето?

Знаете ли, че новородените бебенца у нас имат нужда от допълнителен прием на витамин Д? След първия месец до навършване на една годинка ежедневно се дава доза от витамина, като количеството й се определя от педиатъра на детето. Това се прави с цел превенция от рахит и други заболявания и аномалии на костната система.

Приемът на витамин Д е на практика задължителен и не го отбягвайте с лека ръка. Давайте го редовно, за да подпомогнете здравето на своето пеленаче.

Аз обаче ще ви кажа още един начин, чрез който по естествен път да помогнете на бебето да си набави тази ценна съставка. А именно: слънчеви бани. Децата, родени през лятото са облагодетелствани в тази насока, защото слънчева баня през зимата няма как да се направи. А на пракика е нещо много просто и елементарно.

Ако живеене на село, напълнете един леген с вода и го оставете на слънце. Внимавайте само до него да нямат досег никакви животни. До следобед водата ще е станала приятно топла и ще е попила в себе си естествените слънчеви лъчи.  Изкъпете детето си с нея или само го оставете да се поплацика. Важен е досегът на бебешката кожа със слънчевата вода.

Ако живеете в апартамент, напълнете две прозрачни бутилки с вода от чешмата и ги оставете на терасата, стига да имате достъп до пряка слънчева светлина, разбира се. В зависимост от нея, определете и големината на бутилките. Важно е водата да се напече и нагрее. Когато същия ден къпете бебето си, облейте го с водата от бутилките.

Тези слънчеви бани са част от т.нар. бабини деветини, но са полезни. А дори да се съмнявате в тяхната полза, с какво биха могли на практика да навредят? С нищо. А всичко се прави в името на здравето на вашето дете.