Tag

родители

Семейство Попови

За джобните на децата

На определена възраст, да кажем 3+ години, децата започват да схващат, че играчките, които искат, се купуват с пари. Малко по малко започват да разбират как работи светът, как трудът на другите трябва да се уважава и как благодарение на него се изкарват пари. Големият въпрос за родителите е дали джобните на детето да са свързани с къщни задачи, които трябва да изпълнява, или да им се дават просто така? Тази дилема поражда доста спорове.

kids-money

В защита на твърдение, че детето трябва да получава джобни само ако свърши някоя задача у дома има много общо с въвеждането му в реалния свят, а именно че трябва да работиш, за да получиш пари. Ако просто ги даваш на детето си, то ще стане разглезено и няма да ги цени, нито пък труда ви, за да ги изкарате. То просто ще знае, че когато му потрябват, вие ще сте там да му дадете.

Противоположния лагер пък мисли, че основният фокус на издръжката не трябва да е извършването на някаква работа, а в това да научиш детето си как да управлява и разпределя финансите си. В този случай не се набляга на свършената задача, а на това разумно да се определи за какво и как ще се използват спечелените пари. Опасенията на тази група родители е, че ако джобните му винаги са свързани с извършване на нещо в замяна, то детето няма да върши нищо, ако за награда не получи след това пари.

Има логика в разсъжденията на двата типа родители, но аз предлагам златната среда – детето да получава джобни за училище безвъзмездно, като от тях може да си спести, ако поиска, а в допълнение към тях може да получи още, ако свърши някоя къщна задача. Така присъстват и двата описани модела по-горе, без никой да доминира. Надявам се, че така и опасенията от прилагането само на единия или само на другия ще бъдат елиминирани.

Семейство Попови

Да се забавляваме заедно с децата

Happy family having fun on floor of in living room at home, laugДецата имат нужда от внимание заради нормалното им развитие, а и вие, като техни родители, трябва да се интересувате от тях, да ги дарявате с любов и топлина. Това може да стане само ако прекарвате повече време с тях. Знаете, че те са пълни с енергия и винаги са готови за игра, затова ви предлагам няколко начина да се забавлявате заедно, като семейство.

Спомням си, че като малка една сутрин бях станала рано-рано, преди всички, бях взела едни пастели и какво си мислите, започнах да рисувам самолет по стената. Доста деца ги правят тези неща, затова, за да избегнете такива инциденти, просто закачете/залепете на стената едно голямо платно хартия и ги оставете да творят.

Има много занимателни дейности, които хем задържат вниманието на детето, хем го образоват. Пъзелите помагат за развиване на логиката например, конструкторите – за пространственото мислене. Може да четете книжки заедно, да му обяснявате за растенията и животните в картинки.

Направете си кино вечер у дома! Как? Ами превръщате хола в кинозала, изпичате пуканки и се настанявате удобно всички на дивана. Така даже ще ви е по-удобно и от истинско кино. Естествено, ще гледате детско филмче. Това ще бъде вашата семейна традиция. Детето ви ще чака събитието с нетърпение, а и на вас също ще ви е забавно, защото днешните анимации са направени да се харесват и на малки, и на големи.

Скрийте „съкровище“ някъде из дома ви, което детето трябва да намери в няколко стъпки. Измислете му лесни загадки, съобразени с възрастта му, чрез които да стигне до него. Тази игра е изключително занимателна, а наградата накрая може да бъде нещо, за което детето си мечтае отдавна. Така му поднасяте подаръка по много по-интересен начин.

 

 

Семейство Попови

Лягаш късно, ставаш рано

sleeplessЛягаш късно, ставаш рано… това е ежедневният ритъм на всеки родител у нас. Вечер се прибираш след работа, детето те чака заедно със семейните задължения и докато свършиш всичко, вече е станало достатъчно късно и се чудиш как ли ще успееш станеш на следващия ден. А следващият ден пристига неимоверно бързо и алармата ти звъни преди още да се е просветило времето навън. Ако искаш да се храниш правилно, сутрин хапваш малко и набързо, приготвяш си нещо за обяд и разбира се трябва да се погрижеш детето ти също да закуси леко и да го закараш или на детска градина, или на училище.

Дори да си на работа от 9 часа, едва ли можеш да си позволиш да станеш преди 7 сутринта. Задълженията са много, отговорностите са много, но ти си родител и от теб се изисква да се справяш. На работното ти място шефът ти очаква от теб да си перфектен и ти го искаш от себе си, за да можеш по-нататък ти да предявиш претенции пред шефа ти за нещо повече. Детето ти иска да му помогнеш за домашните и ти се радваш, че то все още търси помощта ти, защото знаеш, че ще се случва все по-рядко. Осъзнаваш колко ограничен ресурс е времето и ти се иска да разполагаше с повече от него. Пиеш по 2-3 кафета на ден и загърбваш себе си все повече в името на семейството и семейното щастие и разбирателство.

Лягаш късно, ставаш рано, но животът продължава. Дано един ден успеем да си наваксаме всички пропуснати възможности включително и недостига на сън.

Семейство Попови

Да помогнем на детето си да си намери приятели

Намирали ли сте детето си разстроено, защото няма приятели? Това е една твърде деликатна ситуация, трудна не само за детето, но и за родителя. Проблемът е от по-дълбоко естество и няма конкретно решение. Не е като да му помогнете да си напише домашното. По-скоро става дума за липса на самоувереност.

Нещата трябва да се проконтролират още от самото начало, затова е важно социализирането да започне от ранна детска възраст. Обикновено децата започват да създават приятелства към 4-5 години. Ако забелязвате, че детето ви има трудности в комуникацията, има какво да направите, за да му съдействате. Но знайте, че създаването на приятелства не е нещо, което може да стане насила. Детето трябва да се чувства достатъчно комфортно, че да направи първата крачка.

Какво може да направите в случая? Бъдете сред хора колкото се може повече – така детето ви ще развива социалните си умения. Общувайте си с другите майки с деца в парка. Наблюдавайте поведението на детето си сред връстници – дали иска да си играе само или сред останалите. Подтиквайте го да общува с другите деца. Ако имате семейни приятели с деца на близка възраст, ги канете на гости или излизайте заедно. Сами разбирате, че ако детето си стои вкъщи по цял ден, няма как да придобие комуникативните умения, нужни му за по-нататък в живота.

Като един отговорен родител трябва да сте винаги готов да давате подкрепа на детето си, когато се нуждае от такава. Намирането на добри приятели е трудно дори и за възрастните. И понеже децата се научават на всичко от вас, бъдете модел за подражание и им показвайте с действията си какви трябва да бъдат добрите приятели.

Семейство Попови

Четете книги на децата

Best-Bedtime-Books-ToddlersНека си го признаем. Всеки родител иска детето му да е умно и интелигентно, да постигне много успехи в бъдеще и като цяло да превъзхожда останалите.

Само с мечти обаче не става, нужни са и малко усилия. Предлагам ви едно такова, с което да направите първата стъпка към развитието на своето дете. Четете му още докато е малко, даже докато е още в корема на майката.

Защо да го правите ли?

Научно доказано е, че за да проговори едно дете, трябва да има в речника си определен брой думи. Няма как да натрупа този асортимент, ако около него се говори само: „Колко е голям, колко е хубав, колко е сладък“ и т.н. Трябват нормални изречение и по-дълги истории. Освен това в текстовете на книгите речникът е доста по-богат от думите в ежедневието ни.

Имам една семейна приятелка, която роди пред около четири години. Жената толкова много се занимаваше с детето си и имаше толкова много различни детски книжки (не само български, а и много чуждестранни), от които му четеше, че малкото момиченце проговори още преди да се очаква, че е достатъчно пораснала за това. Използваше цели думи, докато връсничките й още бяха на „мама“ и „тата“. Все си мисля, че всичко това се случи именно заради грижите и вниманието, които майката полагаше ежедневно. Книжка след книжка, всеки ден и всяка вечер, докато не ги научиха наизуст и в един момент малкото момиче не започна да чете на майка си. Сега говори толкова много и толкова безспирно, че не можеш да й вземеш думата от устата.

Семейство Попови

Детето, телевизора и компютъра

Kid-ComputerТемата за телевизията и децата е сериозна и отдавнашна. Още откакто първите анимационни филми започнаха да привличат вниманието на децата пред телевизора, дискусията за влиянието на тези филми върху съзнанията на малчуганите започна да се формира.

Преди десетина години се опитвахме да откъснем децата от екраните на телевизора и да ги накараме да излязат да си играят навън. Сега като че ли те нито прекарват толкова време навън с останалите деца, нито се задържат и пред телевизорите както някога. Не поради друга причина, а защото се смени екранът, стана по-плосък, по-мобилен и по-интерактивен. Мечтата на много родители се сбъдна: децата им се отделиха от телевизора. Това, което не очаквахме да се случи, а всъщност стана неизбежно, е, че децата просто смениха устройство. Сега стоят повече пред компютрите си и през голяма част от времето си плъзгат пръсти по екраните на телефоните или таблетите си (ако все пак имат такива).

Дали е тъжно или не, времето ще покаже. Последици със сигурност ще има, защото по този начин децата растат в съвсем друга среда и друг свят. Развиват се в различна насока и тъй като са първите поколения, които порастват така, никой родител не е сигурен какво да очаква.

Младите, които помнят времето на стационарните телефони и липсата на мобилни, вече са големи хора и вероятно работят активно. Тези, които днес са тинейджъри растат с технологиите като част от ежедневието им. Трудно е да ги разберем, защото никой не е бил на тяхно място. И още по-трудно ми се вижда да накараш едно дете да извърне поглед от екрана и да погледне през прозореца, когато ти самият цял ден си вперил поглед в подобен екран. Било на работа, било у дома…

Семейство Попови

За униформите в училище

Здравейте, приятели! Днес подхващам една тема, която, предполагам, вълнува много родители. Пак се прокраднаха мнения напоследък за това, че в българските училища трябва да се въведат униформи. И във връзка с това искам да изложа своето мнения по въпроса, което, бързам да уточня, никак не е еднозначно. Намирам и положителни, и отрицателни моменти в идеята за въвеждането на училищно облекло. Започвам с предимствата на носенето на униформи – първото, за което се сещам и аз, ще е това, за което ще се сети и всеки родител на тийнейджър от какъвто и да е пол. Толкова суетни и претенциозни по отношение на дрехите стават в тая възраст и момичетата, и момчетата, че за родителите понякога си е живо изпитание продължителното пазаруване по магазините. Така че въвеждането на униформи, поне отчасти, ще облекчи в това отношение родителите. Втората положителна страна на въвеждането на униформите е това, че финансовите възможности на родителите са различни и така няма децата на родители с по-скромни възможности да се чувстват по-непълноценни заради по-скромното си облекло. И на трето, но не на последно място по значимост, смятам, че униформите, особено на елитните училища, създават едно усещане за принадлежност към нещо значимо и изграждат допълнително самочувствие у учениците. Идеята обаче има и сериозни недостатъци – на първо място, това са годините, в които всеки трябва да изгражда собствен стил на обличане, защото той е част от индивидуалността на човека, и се опасявам, че униформеното облекло определено би попречило на това. Втори недостатък – униформените комплекти са с ограничено брой дрехи и като майка се притеснявам дали винаги ще мога да ги поддържам в приличен вид. И третото, което ме прави резервирана към тази идея, е начинът, по който ще се избират изпълнителите на униформите, и дали типично по български няма да се избере фирмата, която дава рушвет, а не тая, която предлага най-естетично и удобно облекло. Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение по въпроса.

До скоро от Емил Попов!

Семейство Попови

Когато децата искат

Здравейте! Днешният ми материал в известен смисъл е продължение на предния. Предполагам всички вие като родители сте изпадали в ситуация, когато в магазин детето ви започва да иска да му купите нещо, нерядко се тръшва на земята и започва силно да реве или да вика, изисквайки своето. Ако на вас не ви се е случвало, със сигурност поне няколко пъти сте присъствали на такива сценки в магазин. Та днес ще поразсъждаваме върху това, как е правилно да реагират родителите в такава ситуация. Най-простото и лесното решение, ако имате възможност, разбира се, е да кажете да и да купите желаното. Но в този случай готови ли сте винаги да угаждате на капризите на детето си – пък даже и да сте готови, портмонето ви не е бездънно. Другият вариант е – безапелационно не, толкова безапелационно, че детето веднага да престане да се тръшка и да вика. Както и да ги погледнем обаче, като всички крайности и двата варианта имат и плюсове, и минуси. Затова най-добре е да подходим към тези случки с предварителна подготовка и мисъл. Когато тръгваме към магазина, е добре да обсъдим с детето къде отиваме и какво ще купуваме. Това би бил един чудесен начин да приобщите детето към планирането на семейните средства. Трябва, разбира се, да сте подготвени, че най-вероятно тази тактика няма да сработи от самото начало и най- детето ще заяви с изнесен глас своето искам. Най-неправилното в такива ситуации е да приложите физическа или пък словесна сила, за да принудите детето да спре. Проявете дипломатичност, отклонете временно вниманието му, кажете му, че ще помислите дали имате възможност да закупите желаното и когато то се поуспокои, обсъдете нещата. Ако му обясните добре, със сигурност ще ви разбере не само за конкретния случай, а и за цял живот.

Поне така мисли семейство Софи и Емил Попови. 🙂