Tag

възпитание

Семейство Попови

Защо да четем приказки на децата, а не да им пуснем филмче?

Четенето на приказки на децата е изключително полезно по множество причини. То стимулира въображението и креативността на детето, тъй като то само си представя героите и сцените от историята. Това упражнение разширява речника и подобрява езиковите умения, тъй като детето слуша и обработва нова информация и думи. Освен това, много приказки включват морални уроци, които помагат на децата да разберат и усвоят важни житейски стойности.

Четенето също така предлага възможност за качествено прекарване на време между възрастни и деца, като по този начин укрепва тяхната емоционална връзка. Преди сън, четенето на приказки може да действа успокояващо и да помогне на децата да заспят по-лесно. Чрез историите, децата могат да научат как да решават конфликти и да се справят с различни житейски ситуации, като развиват своето критично мислене.

В сравнение, гледането на филмчета е по-пасивен вид забавление и не предлага същите образователни и емоционални ползи като четенето на приказки. Филмите могат да бъдат образователни и забавни, но не включват активното участие на детето в създаването на образи и сценарии, както го прави четенето.

Семейство Попови

Възпитанието

German shepherd dog training

Честно казано много обичам животните. Едно време баба ми на село отглеждаше много животни крави, кокошки, козички, магаре и не може без куче и котка. Обичам ги и съм се грижил много за тях.

Вече съм голям мъж, но привързаността ми към четириногите не е отминала. Винаги се радвам на кучетата и котките, вече рядко ходя на село, но като отида винаги посещавам плевнята с моите стари познайници. Има обаче нещо, което може много да ме яодса и много да ме възмути. Това са стопани, чиито домашни любимци са без каишки, или са пуснати в парковете, които са предназначени за деца, а не за домашни любимци и стопани, които не почистват след четириногите си. Това може не просто да ме вбеси, а да ме изкара от равновесие. Вече времето става все по-топло и хората прекарват по-голямата част от деня на вън, в някой парк, а децата тичат и играят на воля. Аз често посещавам един от парковете до мястото, в което живея. Постоянно правя збележка на нехайни стопани, който разхождат кучетата си в този парк, а има огромна табела, на която пише, че е забранено. В повечето случаи те се държат изключетелно грубо и арогантно, дори няма да цитирам, защото възпитанието не ми позволява. Един ден обаче един от тези „стопани“ не просто, че беше с кучето си в парка, но то беше и без повод, познайте какво се случи? Кучето подгони едно от децата в парка, добре, че не се стигна до наранявания. Детето не спираше да крещи и съответно нали разбирате, че преживява стрес, който може да се отрази на по-нататъшното му развитие, например страх от кучета и никога да не може спокойно да играе в парка. Стопанина както винаги започна с оправданията, че кучето му е най-доброто на света и явно са го били предизвикали за да го подгони, а Вие Господине какво правите на място, на което е забранено за кучета? И защо кучето ви е без повод? И не си мислите, че кучето беше малко, беше немска овчарка. Най-нагло той продължи да казва, че не е виновен и дори не си тръгна, докато не му направих повторна забележка и не го заплаших, че ще го снимам и ще го изпратя в новините.

Нямам нищо против домашните любимци, имам против „стопаните“, тези който най-нагло и безотговорно пускат кучетата си на места, на които нямат работа, които не почистват след любимците си  отгоре на всичко са и арогантни.

Семейство Попови

Възпитанието на децата, мисия – сложна

Всеки родител старае и си мисли, че дава най-доброто възможно възпитание на децата си. Дали това е така… никой реално не може да каже, защото и да това има различни разбирания, както за красотата и прочие.

Възпитанието е сложен процес, който трябва да има особено силно проявление в семейната среда. Но не само семейството играе важна роля във възпитанието на децата ни. Учителите, на които попадат също са много сериозен фактор в този процес. Ето защо е важно да подбираме добре поне началните преподаватели на децата си, за да сме сигурни, че те ще получат знанията от човек, със сходни морални и житейски ценности като нашите.

Разбира се това е много трудно да се прецени, но все пак е добре да се запознаете предварително с учителите на детето си, да си поговорите с тях и да се доверите на онова вътрешно усещане, което ви подсказва дали можете да поверите детето си на този човек или не.

Също огромна роля във възпитанието на вашето съкровище играе и средата, в която то расте. Става въпрос за приятелите му. Тук вече трябва да разчитате на това, че сте го научили да различава добро и зло и да му се доверите на избора на обкръжение. Също така е много важно да не му забранявате да общува с определени хора. Това само ще го накара да излиза с тях все повече и повече, дори и само, за да ви направи напук.

И вече когато детето ви порасне и стане зрял и осъзнат индивид, ще разберете дали сте се справили успешно с възпитанието му. Дали сте съумели да предадете тези обществени морални ценности, в които вие самите вярвате и да го направите отговорен към себе си и хората, на които държи.

Семейство Попови

Родителят или учителят възпитават детето?

Темата е актуална. Но мисля, че е малко преувеличена. Всъщност дори си мисля, че покрай нея се отвлича вниманието на обикновения гражданин от по-належащ проблем. Защото в действителност работа на семейството е да възпитава, а учителят надгражда и култивира познание.

Math Teaching Assisting Student 2003

Според моите малко поостарели разбирания, родителят носи пълната отговорност за своята рожба. Той създава живот и следователно трябва да го обгрижва и направлява. Децата са като попивателни. Те копират начина на поведение на родителя, след това, благодарение на съвети от негова страна, благодарение на насоки, детето израства самостоятелно.  У дома се възпитава ред, организираност, както и основни умения – почистване, готвене, някакви поправки по дома, отношения между хората. В училище трябва да се учи на любознателност – да се чете повече, да се мисли, да се интерпретира върху света. Учителят подава насока за разсъждение, преподава материал и показва на детето кое му е нужно за бъдещето и кое – не. Учителят може да се намеси обаче и при конфликт между ученици, да попречи на тичане по коридорите, да породи уважение към вещи, институция, личност. И толкова, но достатъчно. Поне така беше преди.

Днешно време обаче и тези малки функции са иззети от училището, тъй като когато учителят се опита да направи забележка следва поредица от събития. Детето си позволява да възразява и да държи тон, защото у дома родителите са му показали как майка и татко не позволяват на никого да им каже каквото и да било и си правят каквото искат. Ако учителят понечи да изпрати детето при директора или сам да му наложи възпитателно наказание, то се оплаква на родителя, последния идва и започва да се кара на учителя.

Е, тогава за какъв възпитател може да имаме учителят? Той дотолкова се е стреснал от враждебността на поколенията, че вече се стреми да си влезе в последния момент в класната стая, да помоли УЧТИВО, той – учителят!, децата го слушат или тези, които не проявяват интерес да си излязат, и след урока набързо да се изнесе. Не се меси в отношенията между учениците. На летни лагери си затваря очите и следи дотолкова, че да върне всички деца доволни и в добро здраве. Не прави забележки и пише 3-ки само и само детето да мине и да си няма неприятности с роднини.

Е, тогава каква е ролята на училището? Родителят е единственият респектиращ елемент, който може да повлияе на детето. Вие как мислите?

Семейство Попови

Възпитателни мерки

Не сколасах тая година да боядисам великденските яйца в четвъртък и ги отложих за събота. То и без това от няколко години се уговаряме се една съседка от входа до нас, че ще й покажа технологията си за украсяване на великденските яйца с восък и листенца, пък в четвъртък няма как да стане обмяната на опит, защото обикновено и двете работим и извършваме свещенодействието по боядисването на яйцата по късни доби. И така – събрахме се в събота, аз предвидливо бях дала зелена светлина на мъжете, за да не ни се пречкат в кухнята, и всеки от тях самостоятелно беше хванал посока. Емил се уговори за бира със свой приятел, Калоян обикаляше около блока с колелото, а котаракът се търкаляше под леглото в детската стая. Почнахме ние боядисването на яйцата, по едно време Калоян звънна – да му пусна през терасата пари за сладолед. Пуснах му, разбира се, той често звъни за такива финансови инжекции и когато имам възможност, винаги му давам. Съседката остана много учудена и ми вика: как така ще му даваш, когато той иска; когато ти решиш да му купиш сладолед, тогава ще му купиш. Не било възпитателно така. Не й отговорих нищо съществено, щото не ми се влизаше в спор за детското възпитание на Велика събота, но после се поразмислих. Както и да го мисля обаче, не виждам нищо възпитателно в това да отказваш да дадеш пари на детето си за дребни лакомства. Да, трябва да му обясниш, че не винаги е възможно да изпълняваш желанията му, възпитателно е понякога да отказваш. Но да му отказваш с възпитателна цел сладолед или пакетче ядки?! Чакам да чуя какво мислите и вие по темата.

Софи Попова