В природата на всеки човек съществува това неистово желание да упражнява контрол върху друго човешко същество. Порив, инстинкт може би, но то е част от нас. С течение на годините и развитието на интелекта сред някои от представителите на човешката раса, този порив е заменен от логичното и хуманно съждение, че подобна власт над друго човешко същество е най-малкото нехумаманна. Но човечеството е трябвало да премине през дълъг еволюционен период, за да достигне до това съждение. Всъщност не е било толкова отдавна времето, когато хората са притежавали други хора. И дори все още съществуват части на света, където под една или друга форма, съществува подобна зависимост на едни от други.

Дали това е по избор или по принуда, това понякога е трудно да се определи. Защото за едни общества едно изглежда нормално, но за други – съвсем противоположното.

Да вземем за пример робовладелчеството в Щатите. Всеизвестно е, че то е било особено разпространено в южните части, където се е развивало предимно земеделието и е била необходима работна ръка. А какво по-хубаво от това да използваш труда на хора, на които не си длъжен да плащаш, храниш ги с остатъците и можеш да ги оставиш да спят при добитъка. И всичко това по принуда. На цената на бой и насилие.

Нещо, което сега отричаме и заклеймяваме, но дали можем да се замислим за секунда – да тези хора не са смятани за хора. Те са били продавани и експлоатирани за тежка работа, а когато са умирали от недохранване и преумора, са заменяни с други от пазара. Така ни е представяна историята за робството в Щатите. Но всъщност от редица съвременни хроникьори и автори на романи, ни става ясно, че в много семейства робите всъщност са живели доста добре. Те са вършили основната работа в имението, но са имали стаи за спане – с човешки условия, получавали са храна и подслон. А аристократичните семейства са ги намирали за своя доверена прислуга…, а защо не и като част от семействата им… по една или друга линия.

Днес гражданската война е приключила. Северът е надделял и робство не съществува. Заклеймяват се всички издевателства, които са се случвали и се опитва да се пропагандира равноправие и хуманност в целия свят. Но дали това е правилно?

Днес ние не можем да разберем източните мюсюлмански държави, които според нас принуждават жените си да се забулват. Но никога не сме се замисляли, че те всъщност може да искат да го правят и така се чувстват значително по-добре. Монетата има винаги две страни и е редно, когато заемаме някаква позиция тя да бъде съобразена със всяка една гледна точка. Още повече, когато коментираме толкова чувствителни теми. Никой не казва, че физическото насилие трябва да съществува, но е хубаво да се вземат предвид и други фактори – като култура, религия, ценности и прочие.

Замисляли ли сте се защо всеки когото познавате, занимаващ се с фотография е такъв нърд на тази тема. Търси, чете, интересува се, купува техника след техника и снима. Постоянно снима. Отговорът е може би доста прост – защото това е страст. Това е любов, която трудно отшумява.

Всяка къща, отблясък, сянка… могат да се запечатат в една снимка. Това са запазени моменти, на може би дребни неща, които ни заобикалят, които обаче означават много.

Именно умението, което се развива фотографията – да се обръща внимание на малките неща, детайли и смушени ъгълчета е толкова пристрастяваща. Защото светът ни е пълен с толкова малки, но красиви и смислени неща, които ние в ежедневието си не забелязваме. Фотографите успяват да уловят моменти, да запечатат отблясъка на светлината или хвърлената сянка. Това е умение, което се развива, благодарение на това увлечение. А веднъж открили красотите на заобикалящия ни свят любителите фотографи не могат да се откажат от него.

А професионалистите превръщат кадрите си в изкуство. Ето и една селекция на едни от най-добрите фотографи в света с едни от най-известните им кадри:

Интересът на инвеститорите към България е необходимо да бъде предизвикан и постоянно поддържан, няма място за нереалистични очаквания, че инвеститорите сами ще почукат на вратата ни – точно обратното – това се случва рядко. Като по-широкомащабен сектор може да се характеризира интересът към страната ни от производителите на компоненти за автомобилната индустрия. Опитваме се да привлечем производители на компоненти за жп индустрията. Идентифицирали сме интерес към закупуване както на функциониращи, така и на несъстоятелни български препятствия от тежката индустрия, интерес има в сферата на информационните технологии, хранителната промишленост, фармацията и други.

Притесненията на германските компании, които не са посещавали страната ни, най-често са вследствие на стереотипи, наложени от някои медии. Често сме поставяни под общия знаменател на бедната източноевропейска страна, белязана от корупция. Всяка държава има своите силни и не толкова силни страни, но е необходимо да се отдели по-голямо внимание върху позитивното.

Източник: сп. Икономика

Предложението за данъчна реформа включва намаляване на данъците и за малкия бизнес, собствениците, на които плащат за формиран индивидуален доход. Няма никакво съмнение, че с намаляването на данъчната тежест работещите на свободна практика като адвокати, архитекти, консултанти ще имат интерес да регистрират компании. Освен това големите компании ще бъдат стимулирани да върнат авоарите си, които държат навън, в страната. Не се споменава обаче с какъв данък ще бъдат обложени тези средства. Ако си спомняте, администрацията на президента Буш през 2004 година даде такава възможност, като данък репарация бе фиксиран еднократно. Проучванията показват обаче, че върнатите пари не са били насочени за инвестиции или откриване на нови работни места, а най-вече за обратно изкупуване на акции и облигации.

В пакета данъчните реформи са включени и променени при индивидуалното подоходно облагане. Преминава се от 7-степенна на 3-степенна скала на облагане. Необлагаемият годишен доход нараства с 1 2 700 долар от 6350 долара на лице.

Източник: Сп. Икономика