Да си имаш роб

В природата на всеки човек съществува това неистово желание да упражнява контрол върху друго човешко същество. Порив, инстинкт може би, но то е част от нас. С течение на годините и развитието на интелекта сред някои от представителите на човешката раса, този порив е заменен от логичното и хуманно съждение, че подобна власт над друго човешко същество е най-малкото нехумаманна. Но човечеството е трябвало да премине през дълъг еволюционен период, за да достигне до това съждение. Всъщност не е било толкова отдавна времето, когато хората са притежавали други хора. И дори все още съществуват части на света, където под една или друга форма, съществува подобна зависимост на едни от други.

Дали това е по избор или по принуда, това понякога е трудно да се определи. Защото за едни общества едно изглежда нормално, но за други – съвсем противоположното.

Да вземем за пример робовладелчеството в Щатите. Всеизвестно е, че то е било особено разпространено в южните части, където се е развивало предимно земеделието и е била необходима работна ръка. А какво по-хубаво от това да използваш труда на хора, на които не си длъжен да плащаш, храниш ги с остатъците и можеш да ги оставиш да спят при добитъка. И всичко това по принуда. На цената на бой и насилие.

Нещо, което сега отричаме и заклеймяваме, но дали можем да се замислим за секунда – да тези хора не са смятани за хора. Те са били продавани и експлоатирани за тежка работа, а когато са умирали от недохранване и преумора, са заменяни с други от пазара. Така ни е представяна историята за робството в Щатите. Но всъщност от редица съвременни хроникьори и автори на романи, ни става ясно, че в много семейства робите всъщност са живели доста добре. Те са вършили основната работа в имението, но са имали стаи за спане – с човешки условия, получавали са храна и подслон. А аристократичните семейства са ги намирали за своя доверена прислуга…, а защо не и като част от семействата им… по една или друга линия.

Днес гражданската война е приключила. Северът е надделял и робство не съществува. Заклеймяват се всички издевателства, които са се случвали и се опитва да се пропагандира равноправие и хуманност в целия свят. Но дали това е правилно?

Днес ние не можем да разберем източните мюсюлмански държави, които според нас принуждават жените си да се забулват. Но никога не сме се замисляли, че те всъщност може да искат да го правят и така се чувстват значително по-добре. Монетата има винаги две страни и е редно, когато заемаме някаква позиция тя да бъде съобразена със всяка една гледна точка. Още повече, когато коментираме толкова чувствителни теми. Никой не казва, че физическото насилие трябва да съществува, но е хубаво да се вземат предвид и други фактори – като култура, религия, ценности и прочие.

 

 

Страстта, наречена фотография

Замисляли ли сте се защо всеки когото познавате, занимаващ се с фотография е такъв нърд на тази тема. Търси, чете, интересува се, купува техника след техника и снима. Постоянно снима. Отговорът е може би доста прост – защото това е страст. Това е любов, която трудно отшумява.

Всяка къща, отблясък, сянка… могат да се запечатат в една снимка. Това са запазени моменти, на може би дребни неща, които ни заобикалят, които обаче означават много.

Именно умението, което се развива фотографията – да се обръща внимание на малките неща, детайли и смушени ъгълчета е толкова пристрастяваща. Защото светът ни е пълен с толкова малки, но красиви и смислени неща, които ние в ежедневието си не забелязваме. Фотографите успяват да уловят моменти, да запечатат отблясъка на светлината или хвърлената сянка. Това е умение, което се развива, благодарение на това увлечение. А веднъж открили красотите на заобикалящия ни свят любителите фотографи не могат да се откажат от него.

А професионалистите превръщат кадрите си в изкуство. Ето и една селекция на едни от най-добрите фотографи в света с едни от най-известните им кадри:

 

България и Германия бизнес

Интересът на инвеститорите към България е необходимо да бъде предизвикан и постоянно поддържан, няма място за нереалистични очаквания, че инвеститорите сами ще почукат на вратата ни – точно обратното – това се случва рядко. Като по-широкомащабен сектор може да се характеризира интересът към страната ни от производителите на компоненти за автомобилната индустрия. Опитваме се да привлечем производители на компоненти за жп индустрията. Идентифицирали сме интерес към закупуване както на функциониращи, така и на несъстоятелни български препятствия от тежката индустрия, интерес има в сферата на информационните технологии, хранителната промишленост, фармацията и други.

Притесненията на германските компании, които не са посещавали страната ни, най-често са вследствие на стереотипи, наложени от някои медии. Често сме поставяни под общия знаменател на бедната източноевропейска страна, белязана от корупция. Всяка държава има своите силни и не толкова силни страни, но е необходимо да се отдели по-голямо внимание върху позитивното.

Източник: сп. Икономика

Европа

През последните месеци Европа е изправена пред нарастваща несигурност в политически, икономически и социален план. Проблемите в разноликия Европейски съюз се задълбочават, а основни принципи като солидарността и свободната търговия изглеждат разколебани. Водещите сили Франция и Германия са изправени пред съдбовен политически и цивилизационен избор, Великобритания напуска ЕС, а ситуацията в глобален мащаб също изглежда крайно нестабилна. В контекста на тази поредица от кризи и проблеми Европа е изправена пред вечния икономически избор – протекционизъм или свободна търговия, тъй като все по-упорито се говори, че е нужна коренна промяна в настоящия социално-икономически модел. Ерата на щастливата глобализация приключи. Моделът на икономическо развитие, разчитащ на изцяло свободно развиващ се пазар и предприятия, достигна своите граници. Необходимо е да се създаде нов модел, предизвикващ възможност за по-голям контрол върху действията на предприятията и ще се гарантира, че те спазват правилата, тъй като много от тях активно действат за избягване на двойното данъчно облагане. Необходимо е печелившите от глобализацията да преразпределят част от печалбите  си към губещите от нея, плащайки дължимите данъци.

Свободната търговия, глобализацията и неолиберализма отдавна са обект на остри спорове. Скандинавските страни са един добър пример за подходящ икономически модел. Те инвестират в устойчивото развитие, възобновяемата енергия, обучението и образованието, включително и на безработните, насърчават иновациите. Тези държави прилагат принципа на гъвкавата сигурност – при икономически проблеми фирмите могат по-лесно да освобождават служителите.

Данъчна реформа

Предложението за данъчна реформа включва намаляване на данъците и за малкия бизнес, собствениците, на които плащат за формиран индивидуален доход. Няма никакво съмнение, че с намаляването на данъчната тежест работещите на свободна практика като адвокати, архитекти, консултанти ще имат интерес да регистрират компании. Освен това големите компании ще бъдат стимулирани да върнат авоарите си, които държат навън, в страната. Не се споменава обаче с какъв данък ще бъдат обложени тези средства. Ако си спомняте, администрацията на президента Буш през 2004 година даде такава възможност, като данък репарация бе фиксиран еднократно. Проучванията показват обаче, че върнатите пари не са били насочени за инвестиции или откриване на нови работни места, а най-вече за обратно изкупуване на акции и облигации.

В пакета данъчните реформи са включени и променени при индивидуалното подоходно облагане. Преминава се от 7-степенна на 3-степенна скала на облагане. Необлагаемият годишен доход нараства с 1 2 700 долар от 6350 долара на лице.

Източник: Сп. Икономика

Реквием за едно портмоне…

Мило ми портмоне,

пиша тези редове, за да изразя дълбоката си почит към теб и годините, в които си ми служело вярно и почти без никакви забележки. Знам, че се чувстваш най-добре, когато си пълно с много пари, но също така знам, че те не се задържат за дълго в теб. Сега се разкайвам изключително много, че има цял месец до заплата, но ти си тъжно, празно и самотно.

По време на празниците не спирах да те ползвам, да ти отнемам едно по едно, все повече другарчета, докато накрая не те оставих напълно само.

Съжалявам, мило ми портмоне. Надявам се възможно най-скоро да ти доведа нови приятелчета, но знай, че те няма да се задържат за дълго. За това не се привързвай. Да…, това е отреденият ти живот – да бъдеш винаги празен, откъм приятели, надежди за нещо по-сериозно.

Но погледни го от положителната страна – единственото, което се задържа по-дълго е моята банкова карта. Тя също е не е особено предана, но пък е на вечно разположение, когато и където ми потрябва – също като теб.

Толкова много неща ви свързват, че още не разбирам защо не сте станали първи приятели? Или ти я намираш за конкуренция, която в един момент ще направи така, че от теб вече няма да има смисъл? Не, мило ми портмоненце, от теб винаги ще има смисъл – все пак къде ще си слагам другаде банковите карти?

Сега и тя е тъжна като теб, защото и нейният баланс е разстроен. Ами споделете мъката си заедно. Празниците минаха и оставиха дълбоки рани във вас, знам. Но скоро ще дойде медицинската грижа, за това дерзайте!

Майки в градския транспорт

Винаги ми се е струвало много неприятно, когато видя някоя жена с бебешка количка, която едва се качва в автобуса с нея и почти никога не се намира мъж, който да й помогне. Обикновено жените се впускат да подемат трудната за маневриране количка. Виждала съм и кондуктори да го правят в Пловдив, а веднъж направо бях очарована от шофьорът на автобуса, който спря, слезе и сам помогна на майката да качи количката си в превозното средство.

От една страна ми е било много странно как така ще разчиташ на градския транспорт, когато имаш бебе и количка, която да буташ; от друга съм напълно наясно с това, че жените нямат друг избор. Не всяка разполага със собствен автомобил или с такъв изобщо, за да може да си позволи да се придвижва с него.

Но едно не ми е много ясно – защо не работят рампите, предназначени за инвалиди и майки с колички, за употребата на които не е необходимо някой да става и да помага, а може да се натисне само едно копче и рампата да се изкара, така че човекът в инвалидна количка или майката с детето си да могат лесно и безпрепятствено да се качат или слязат от превозното средство.

Отговор на този свой въпрос едва ли ще получа някога, но със сигурност все по-рядко виждам майки с детските си колички да пътуват в градския транспорт. Разбира се това не означава, че те не се возят, но може би е много по-рядко, поради неудобствата, които предлага този начин на предвижване.

Ето защо публичния транспорт трябва много по-добре да бъде модернизиран, така че хора в неравностойно положение, използващи инвалидни колички и майки с деца, да могат самостоятелно да се оправят и да се възползват от тази услуга.

Семейните двойки, които пълнеят прогресивно

Забелязвали ли сте една леко плашеща закономерност сред хората, които от дълги години са в сериозна връзка, която най-вероятно ще премине в семейни взаимоотношения, ако вече не е. Та при този тип двойки се наблюдава едно прогресивно трупане на килограми, което придобива такива размери, че става наистина плашещо в какво се превръщат някои хора.

Наистина се знам как да си го обясня това изоставяне. Дали от щастлив живот, или от факта, че вече са се успокоили, че са намерили половинката си и вече не е нужно да полагат грижи за външния си вид, този феномен се среща в много голям процент от дългогодишните двойки. Но е факт, че изборът е индивидуален за всеки човек, а когато се чувстваш добре в разплутото си тяло, кой може да те съди.

В тази връзка ще разкажа една случка на която станах свидетел, която силно ме развесели. Не заради друго, а заради начина, по който мислят някои хора.

Пътувах в градския транспорт, когато две млади момчета зад гърба ми обсъждаха разгорещено свой познат, който явно отново им бил отказал да се види с тях. Те така се възмущаваха на поведението му откакто се бил събрал с това момиче (с което с течение на разговора стана ясно, че е вече почти две години). Тя от своя страна имала пъкления план да го направи грозен и по този начин да го запази за себе си, като му готвела само вкусни неща, а той си седял вкъщи и не правил нищо друго…

Дори на глас се смях, признавам си! Сигурно му е било много неприятно на техния приятел, но те го обсъждаха с такова възмущение, като основен виновник очевидно не беше техния приятел, а девойката, която се грижи за него.

Ами… нека да му е зле на човека, но изборът си е негов дали ще се отпусне или ще продължава да поддържа формата си в добро състояние.

 

Възпитанието на децата, мисия – сложна

Всеки родител старае и си мисли, че дава най-доброто възможно възпитание на децата си. Дали това е така… никой реално не може да каже, защото и да това има различни разбирания, както за красотата и прочие.

Възпитанието е сложен процес, който трябва да има особено силно проявление в семейната среда. Но не само семейството играе важна роля във възпитанието на децата ни. Учителите, на които попадат също са много сериозен фактор в този процес. Ето защо е важно да подбираме добре поне началните преподаватели на децата си, за да сме сигурни, че те ще получат знанията от човек, със сходни морални и житейски ценности като нашите.

Разбира се това е много трудно да се прецени, но все пак е добре да се запознаете предварително с учителите на детето си, да си поговорите с тях и да се доверите на онова вътрешно усещане, което ви подсказва дали можете да поверите детето си на този човек или не.

Също огромна роля във възпитанието на вашето съкровище играе и средата, в която то расте. Става въпрос за приятелите му. Тук вече трябва да разчитате на това, че сте го научили да различава добро и зло и да му се доверите на избора на обкръжение. Също така е много важно да не му забранявате да общува с определени хора. Това само ще го накара да излиза с тях все повече и повече, дори и само, за да ви направи напук.

И вече когато детето ви порасне и стане зрял и осъзнат индивид, ще разберете дали сте се справили успешно с възпитанието му. Дали сте съумели да предадете тези обществени морални ценности, в които вие самите вярвате и да го направите отговорен към себе си и хората, на които държи.

Сватбата не е брак

Случвало ли ви се е да си говорите с човек… по-често жена, която толкова мечтае да бъде булка, че дори понякога ви се струва, че не я интересува за кого всъщност ще се омъжи. Само и само да бъде осъществена мечтата й. Това по един или друг начин винаги ме е притеснявало много. Защото това означава, че тези жени нямат реална представа за света, който ги заобикаля. Толкова са се вкопчили в тази идея да бъдат булки, че дори не осъзнават, че след това идва бракът. А той е отговорност, не само към собствената ти личност. Бракът е любов, към човека, с когото си. Бракът е отдаденост и компромиси. Желание да създадеш семейство и да си родиш деца, които да отгледаш рамо до рамо с този човек. Не е просто пищно празненство, на което ще си център на вниманието и всички ще ти се радват. Това е изборът ти за начина, по който искаш да протече животът ти.

Имам усещането, че един огромен процент от хората, които сключват брак в днешно време не осъзнават реално защо го правят. Имам наистина натрапчивото чувство, че го правят сама защото “всички го правят”. Или това се очаква от тях, тъй като са имали малко по-продължителна връзка. Но дали това наистина е човекът, с когото искате да споделите живота си, с когото искате да създадете семейство и деца? Тези въпроси като че ли остават на заден плана… ако въобще стоят някъде. В основата се появяват сватбата и пищното празненство, което трябва да бъде задължително точно по начина, по който си го представяме. Ако мръдне и сантиметър от това, има огромна опасност да изпаднем в нервна криза и да се тръшкаме как перфектната сватба не се е състояла.

Твърде повърхностно и ограничено виждане за нещата, което е и причината за голям процент от разводите в днешно време. Вие как смятате? Наистина ли хората не си дават сметка какво всъщност вършат и толкова ли сме програмирани да следваме един и същи път, като всички останали?