Реквием за едно портмоне…

Plamens Leave a comment

Мило ми портмоне,

пиша тези редове, за да изразя дълбоката си почит към теб и годините, в които си ми служело вярно и почти без никакви забележки. Знам, че се чувстваш най-добре, когато си пълно с много пари, но също така знам, че те не се задържат за дълго в теб. Сега се разкайвам изключително много, че има цял месец до заплата, но ти си тъжно, празно и самотно.

По време на празниците не спирах да те ползвам, да ти отнемам едно по едно, все повече другарчета, докато накрая не те оставих напълно само.

Съжалявам, мило ми портмоне. Надявам се възможно най-скоро да ти доведа нови приятелчета, но знай, че те няма да се задържат за дълго. За това не се привързвай. Да…, това е отреденият ти живот – да бъдеш винаги празен, откъм приятели, надежди за нещо по-сериозно.

Но погледни го от положителната страна – единственото, което се задържа по-дълго е моята банкова карта. Тя също е не е особено предана, но пък е на вечно разположение, когато и където ми потрябва – също като теб.

Толкова много неща ви свързват, че още не разбирам защо не сте станали първи приятели? Или ти я намираш за конкуренция, която в един момент ще направи така, че от теб вече няма да има смисъл? Не, мило ми портмоненце, от теб винаги ще има смисъл – все пак къде ще си слагам другаде банковите карти?

Сега и тя е тъжна като теб, защото и нейният баланс е разстроен. Ами споделете мъката си заедно. Празниците минаха и оставиха дълбоки рани във вас, знам. Но скоро ще дойде медицинската грижа, за това дерзайте!

Майки в градския транспорт

Plamens Leave a comment

Винаги ми се е струвало много неприятно, когато видя някоя жена с бебешка количка, която едва се качва в автобуса с нея и почти никога не се намира мъж, който да й помогне. Обикновено жените се впускат да подемат трудната за маневриране количка. Виждала съм и кондуктори да го правят в Пловдив, а веднъж направо бях очарована от шофьорът на автобуса, който спря, слезе и сам помогна на майката да качи количката си в превозното средство.

От една страна ми е било много странно как така ще разчиташ на градския транспорт, когато имаш бебе и количка, която да буташ; от друга съм напълно наясно с това, че жените нямат друг избор. Не всяка разполага със собствен автомобил или с такъв изобщо, за да може да си позволи да се придвижва с него.

Но едно не ми е много ясно – защо не работят рампите, предназначени за инвалиди и майки с колички, за употребата на които не е необходимо някой да става и да помага, а може да се натисне само едно копче и рампата да се изкара, така че човекът в инвалидна количка или майката с детето си да могат лесно и безпрепятствено да се качат или слязат от превозното средство.

Отговор на този свой въпрос едва ли ще получа някога, но със сигурност все по-рядко виждам майки с детските си колички да пътуват в градския транспорт. Разбира се това не означава, че те не се возят, но може би е много по-рядко, поради неудобствата, които предлага този начин на предвижване.

Ето защо публичния транспорт трябва много по-добре да бъде модернизиран, така че хора в неравностойно положение, използващи инвалидни колички и майки с деца, да могат самостоятелно да се оправят и да се възползват от тази услуга.

Семейните двойки, които пълнеят прогресивно

Plamens Leave a comment

Забелязвали ли сте една леко плашеща закономерност сред хората, които от дълги години са в сериозна връзка, която най-вероятно ще премине в семейни взаимоотношения, ако вече не е. Та при този тип двойки се наблюдава едно прогресивно трупане на килограми, което придобива такива размери, че става наистина плашещо в какво се превръщат някои хора.

Наистина се знам как да си го обясня това изоставяне. Дали от щастлив живот, или от факта, че вече са се успокоили, че са намерили половинката си и вече не е нужно да полагат грижи за външния си вид, този феномен се среща в много голям процент от дългогодишните двойки. Но е факт, че изборът е индивидуален за всеки човек, а когато се чувстваш добре в разплутото си тяло, кой може да те съди.

В тази връзка ще разкажа една случка на която станах свидетел, която силно ме развесели. Не заради друго, а заради начина, по който мислят някои хора.

Пътувах в градския транспорт, когато две млади момчета зад гърба ми обсъждаха разгорещено свой познат, който явно отново им бил отказал да се види с тях. Те така се възмущаваха на поведението му откакто се бил събрал с това момиче (с което с течение на разговора стана ясно, че е вече почти две години). Тя от своя страна имала пъкления план да го направи грозен и по този начин да го запази за себе си, като му готвела само вкусни неща, а той си седял вкъщи и не правил нищо друго…

Дори на глас се смях, признавам си! Сигурно му е било много неприятно на техния приятел, но те го обсъждаха с такова възмущение, като основен виновник очевидно не беше техния приятел, а девойката, която се грижи за него.

Ами… нека да му е зле на човека, но изборът си е негов дали ще се отпусне или ще продължава да поддържа формата си в добро състояние.

 

Възпитанието на децата, мисия – сложна

Plamens Leave a comment

Всеки родител старае и си мисли, че дава най-доброто възможно възпитание на децата си. Дали това е така… никой реално не може да каже, защото и да това има различни разбирания, както за красотата и прочие.

Възпитанието е сложен процес, който трябва да има особено силно проявление в семейната среда. Но не само семейството играе важна роля във възпитанието на децата ни. Учителите, на които попадат също са много сериозен фактор в този процес. Ето защо е важно да подбираме добре поне началните преподаватели на децата си, за да сме сигурни, че те ще получат знанията от човек, със сходни морални и житейски ценности като нашите.

Разбира се това е много трудно да се прецени, но все пак е добре да се запознаете предварително с учителите на детето си, да си поговорите с тях и да се доверите на онова вътрешно усещане, което ви подсказва дали можете да поверите детето си на този човек или не.

Също огромна роля във възпитанието на вашето съкровище играе и средата, в която то расте. Става въпрос за приятелите му. Тук вече трябва да разчитате на това, че сте го научили да различава добро и зло и да му се доверите на избора на обкръжение. Също така е много важно да не му забранявате да общува с определени хора. Това само ще го накара да излиза с тях все повече и повече, дори и само, за да ви направи напук.

И вече когато детето ви порасне и стане зрял и осъзнат индивид, ще разберете дали сте се справили успешно с възпитанието му. Дали сте съумели да предадете тези обществени морални ценности, в които вие самите вярвате и да го направите отговорен към себе си и хората, на които държи.

Сватбата не е брак

Plamens Leave a comment

Случвало ли ви се е да си говорите с човек… по-често жена, която толкова мечтае да бъде булка, че дори понякога ви се струва, че не я интересува за кого всъщност ще се омъжи. Само и само да бъде осъществена мечтата й. Това по един или друг начин винаги ме е притеснявало много. Защото това означава, че тези жени нямат реална представа за света, който ги заобикаля. Толкова са се вкопчили в тази идея да бъдат булки, че дори не осъзнават, че след това идва бракът. А той е отговорност, не само към собствената ти личност. Бракът е любов, към човека, с когото си. Бракът е отдаденост и компромиси. Желание да създадеш семейство и да си родиш деца, които да отгледаш рамо до рамо с този човек. Не е просто пищно празненство, на което ще си център на вниманието и всички ще ти се радват. Това е изборът ти за начина, по който искаш да протече животът ти.

Имам усещането, че един огромен процент от хората, които сключват брак в днешно време не осъзнават реално защо го правят. Имам наистина натрапчивото чувство, че го правят сама защото “всички го правят”. Или това се очаква от тях, тъй като са имали малко по-продължителна връзка. Но дали това наистина е човекът, с когото искате да споделите живота си, с когото искате да създадете семейство и деца? Тези въпроси като че ли остават на заден плана… ако въобще стоят някъде. В основата се появяват сватбата и пищното празненство, което трябва да бъде задължително точно по начина, по който си го представяме. Ако мръдне и сантиметър от това, има огромна опасност да изпаднем в нервна криза и да се тръшкаме как перфектната сватба не се е състояла.

Твърде повърхностно и ограничено виждане за нещата, което е и причината за голям процент от разводите в днешно време. Вие как смятате? Наистина ли хората не си дават сметка какво всъщност вършат и толкова ли сме програмирани да следваме един и същи път, като всички останали?

Вече сте семейни? Време е да си намерите собствен дом

Plamens Leave a comment

Да се превърнеш в семеен човек е нещо, което се случва веднъж в живота. Може да стане неочаквано още в началото на 20-те ви години, че дори и преди това. Може да ви дойде времето, когато сте навършили 30, а защо не и 40 години.

Важното е, когато моментът настъпи, да имате смелостта да постъпите правилно и зряло.

И нека уточним, че под „семейни“ нямам предвид да сте женени с деца. Достатъчно е само второто да е налице. Днес е модерно съжителството тип „на семейни начала“ и то не случайно се нарича така. Дали го одобрявам или не, ще си говорим някой друг път.

Сключите ли брак или роди ли ви се дете, време ви е да си намерите собствен дом. Виждам, че много млади хора в днешно време срещат затруднения в тази насока. Или нямат необходимите финанси да си закупят жилището на мечтите си, или правят ремонт отгоре-отгоре на някой стар имот, колкото да стане годен за живеене. Някои се изнасят на квартира, а други решават да останат при родителите си, докато вземат решение.

Моят съвет е да не протакате прекалено. Едно младо семейство трябва да е самостоятелно и да се научи да се издържа само. Поживейте няколко месеца дори година при свекърите или тъстовете, но не прекалявайте. Подобно съжителство никога не води до нещо добро и накрая винаги има изпокарани. Ако ще правите ремонт, направете го колкото можете по-бързо (но не за сметка на неговото качество). Ако ще купувате жилище, търсете активно и не се отказвайте. Ако ще се изнасяте на квартира, ходете на поне два огледа на ден, докато не си харесате.

И най-важното: не се страхувайте.

Животът под наем не е толкова страшен, колкото си мислите. Стандартните договори за наем са за една година, след което можете да напуснете квартирата и (ако искате) да се приберете при мама и татко.

Тегленето на ипотечен кредит, към който прибягват много българи в днешно време, също не е толкова опасен. Ако можете една година да си покривате наема, значи ще се справите и с вноската по него. Вярно е, че ипотекирате имота си, но именно този залог намалява лихвата ви многократно. Това е най-изгодният избор за закупуване на жилище и, моля ви, за собственото ви добро, не теглете потребителски или други видове кредит, ако ще купувате къща или апартамент. Не е рентабилно и ще ви излезе по-скъпо.

Имайте смелостта да свиете собствено гнездо. Струва си.

Адвокат Янко Янев е юристът, на когото разчитам

Plamens Leave a comment

Днес ще ви споделя една лична история. В нея съм замесен аз, мои роднини и адвокат на име Янко Янев.

Започвам с това, че семейството ми разполага с една планинска вила. Още преди години баща ми я е строил заедно с неговите родители, братя, братовчеди и т.н. Къщата е далеч от луксозните постройки, които сме свикнали да си представяме, щом чуем думата „вила“. Нашата е на два етажа, с тясно вито стълбище и четири спални общо. На първия етаж се намира кухнята, в която все още се готви на печка с дърва, а на втория етаж има помещение, което използваме като трапезария. Там се храним, когато времето навън е студено или неприятно.

Аз, както и всичките ми роднини ходим на вилата за по ден-два. Повече и да искаш не можеш да останеш, защото баня няма, хладилникът работи със сетни сили, а телевизор никога не е прекрачвал пътя на вилата.

Колкото и да са обикновени условията в планинската ни къща обаче, аз я харесвам. Усещам разликата във въздуха там, радвам се на чистотата, гледката и песента на птиците.

За съжаление обаче последната зима нанесе тежки щети на покрива на вилата ни. При топенето на снега започнаха да се забелязват течове, както и изгнили петна по дървените подпорни дъски.

Ремонтът е належащ и затова инициирах днешните наследници на вилата да се съберем и да решим проблема. Очаквах разговорът ни да протече цивилизовано, но не се получи точно така. Някои от роднините ми не ходят на вилата и затова упорито отказваха за дават пари за ремонт. Разбирам ги, но изтъкнах също така, че когато разполагаш с имот, трябва да полагаш грижи за него. Настоях, че ако нямат намерение да полагат тези грижи, то трябва да преотстъпят съответния имот. В контекста на разговора ни си разменихме някои реплики, които не ми се иска да повтарям, но ще ви споделя крайното решение от т.нар. ни събрание. То беше да прибегнем до услугите на адвокат. Един от роднините ми, днешен софиянец, каза, че знаел за кантората на адвокат Янко Янев, в която работели добри юристи. Щял да се обади, когато се прибере в столицата и да насрочи среща. Тогава сме щели да се разберем за наследствените части, кой какво ще прехвърля и по какъв начин.

Честно казано, ако разполагах с нужната сума, щях да изкупя дяловете на всичките ми роднини. Така поне ще знам, че вилата си е само моя и ремонтът на покрива е единствено моя отговорност. Обичам си роднините, но този тип отношения са ми леко неприятни. Дано преговорите при този адвокат Янко Янев минат гладко и не се излагаме пред чуждите хора.

Ще съм благодарен между другото, ако някой сподели мнението си за кантората на адвокат Янев. Аз не съм имал досег с юристи до сега, а само с нотариуси, затова ще ми е интересно. Пък и ще се чувствам по-подготвен за срещата ни.

Как да правим слънчеви бани на бебето/детето?

Plamens Leave a comment

Знаете ли, че новородените бебенца у нас имат нужда от допълнителен прием на витамин Д? След първия месец до навършване на една годинка ежедневно се дава доза от витамина, като количеството й се определя от педиатъра на детето. Това се прави с цел превенция от рахит и други заболявания и аномалии на костната система.

Приемът на витамин Д е на практика задължителен и не го отбягвайте с лека ръка. Давайте го редовно, за да подпомогнете здравето на своето пеленаче.

Аз обаче ще ви кажа още един начин, чрез който по естествен път да помогнете на бебето да си набави тази ценна съставка. А именно: слънчеви бани. Децата, родени през лятото са облагодетелствани в тази насока, защото слънчева баня през зимата няма как да се направи. А на пракика е нещо много просто и елементарно.

Ако живеене на село, напълнете един леген с вода и го оставете на слънце. Внимавайте само до него да нямат досег никакви животни. До следобед водата ще е станала приятно топла и ще е попила в себе си естествените слънчеви лъчи.  Изкъпете детето си с нея или само го оставете да се поплацика. Важен е досегът на бебешката кожа със слънчевата вода.

Ако живеете в апартамент, напълнете две прозрачни бутилки с вода от чешмата и ги оставете на терасата, стига да имате достъп до пряка слънчева светлина, разбира се. В зависимост от нея, определете и големината на бутилките. Важно е водата да се напече и нагрее. Когато същия ден къпете бебето си, облейте го с водата от бутилките.

Тези слънчеви бани са част от т.нар. бабини деветини, но са полезни. А дори да се съмнявате в тяхната полза, с какво биха могли на практика да навредят? С нищо. А всичко се прави в името на здравето на вашето дете.

Шоколадови бонбони за деца

Plamens Leave a comment

Да следим приема на шоколад при децата е от изключително значение. Ако малчуганите прекалят с него, последствията може да се превъзбуденост, свръх активност, развалени зъби и наднормено тегло.

У дома шоколадът мъчно можеше да се опази. Децата винаги са намирали шоколадовите бонбони и са измисляли хитроумни начини да си откраднат от тях без някой от възрастните да разбере.

Такова поведение не може да се толерира, но и родителите са безсилни да противодействат на притегателната сила на шоколада.

Той обаче може да се приема от децата заедно с нещо полезно и в малко количество. Плод, например, като за тази цел ще ви покажа една много лесна рецепта за специални шоколадови бонбони, които са идеални десерти за малки и по-пораснали деца.

Първо, вземете определено количество плод, в зависимост от това колко шоколадови бонбони смятате да направите. За по-малки деца препоръчаните от мен плодове са банан, круша, сладка ябълка, ако децата са вече над 7 години – спокойно използвайте всички плодове – ягода, череша, вишна, парченца портокал. Можете да изберете само един плод или да направите микс.

Разтопете хубав тъмен и млечен шоколад на водна баня. Моите деца много обичат шоколадите на Нестле, така че у дома избираме от тях. Когато ги топя обаче добавям допълнително прясно мляко. То разрежда шоколада, така че става по-млечен, което е добре за децата. Разбърквам, докато се получи светлокафява кремообразна консистенция.

За да направя бонбоните, натопявам всяко едно парченце плод в шоколада. Нека плодовете хубаво се покрият. След това ги нареждам внимателно върху решетката на партигрила или върху фолио. Поръсвам хубаво отгоре с кокосови стърготини, слагам по една ядчица или пък нещо друго, каквото ми харесва, за да станат красиви, и бонбоните ми са готови.

Chocolate-Fruit

Оставям ги хубаво да изстинат и да се стегнат. След това с помощта на шпатула внимателно ги отлепвам от фолиото или решетката. Добре е бонбоните да се съхраняват в хладилника. Затова ги държа тъкмо там. Но не за дълго. Истината е, че те бързичко изчезват.

Тези вкусни шоколадови бонбони гарантирано ще се харесат на всяко дете.Те са сладки и полезни. А ако включите и децата в подготовката им, ще прекарате чудесно времето си в кухнята.

Има ли добри скандали?

Plamens Leave a comment

Във всяка връзка, независимо това дали тя е узаконена като брак, или не, се случват кавги. Те могат да идват от обикновен спор и могат да разраснат в големи караници. Добре ли е това обаче, или не.

Имах една приятелка от университета, която имаше дългогодишно гадже. Беше ми споделила, че никога не се карат за нищо. Човек наистина си представя, че те живеят в невероятен синхрон. Всички ги взимаха за пример като перфектната двойка влюбени гълъбчета, но след време се разделиха ей така. Мина се година и приятелката ми тръгна с мъж, с който имаше ужасно големи проблеми, бурни скандали и… се омъжи за него. В момента са заедно и чакат първото си дете. Все още се карат много и жарко, но тя казва, че това е добре. Даже много, много добре.

Защо така се получава? Има ли добри скандали? Отговорът е да.

humility-in-conflictНяма перфектна връзка и няма абсолютно съвършени хора. Липсата на каране не е знак, че всичко е наред, а по-скоро, че хората премълчават или се страхуват да кажат какво ги дразни и какво не им харесва в партньора им. Мълчат и търпят, подминават поводите за конфликт, след време ги забравят, но проблемите си остават. Така се случва необратимото – разделят се. Ей така, изведнъж, тежко и мъчително.

Хората, които не се страхуват да кажат какво не им харесва и са готови да обсъдят проблемите си, имат на пръв поглед драматични взаимоотношения. Те обаче успяват да скъсят разстоянието помежду си и въпреки всичко намират решение. Затова е по-вероятно да останат по-дълго заедно и да създадат по-здрава връзка от тази, която имат некаращите се хора.

Разбира се, всичко е строго индивидуално. Има по-тихи и спокойни хора и такива, които действат и реагират по-емоционално. Затова от всяко правило си има изключение. Но при всички случаи знайте, че е по-добре да общувате помежду си, па макар и под формата на скандал, отколкото да сте мили, добри и прощаващи, в името на хармонията.