Category

Семейство Попови

Семейство Попови

Как да правим слънчеви бани на бебето/детето?

Знаете ли, че новородените бебенца у нас имат нужда от допълнителен прием на витамин Д? След първия месец до навършване на една годинка ежедневно се дава доза от витамина, като количеството й се определя от педиатъра на детето. Това се прави с цел превенция от рахит и други заболявания и аномалии на костната система.

Приемът на витамин Д е на практика задължителен и не го отбягвайте с лека ръка. Давайте го редовно, за да подпомогнете здравето на своето пеленаче.

Аз обаче ще ви кажа още един начин, чрез който по естествен път да помогнете на бебето да си набави тази ценна съставка. А именно: слънчеви бани. Децата, родени през лятото са облагодетелствани в тази насока, защото слънчева баня през зимата няма как да се направи. А на пракика е нещо много просто и елементарно.

Ако живеене на село, напълнете един леген с вода и го оставете на слънце. Внимавайте само до него да нямат досег никакви животни. До следобед водата ще е станала приятно топла и ще е попила в себе си естествените слънчеви лъчи.  Изкъпете детето си с нея или само го оставете да се поплацика. Важен е досегът на бебешката кожа със слънчевата вода.

Ако живеете в апартамент, напълнете две прозрачни бутилки с вода от чешмата и ги оставете на терасата, стига да имате достъп до пряка слънчева светлина, разбира се. В зависимост от нея, определете и големината на бутилките. Важно е водата да се напече и нагрее. Когато същия ден къпете бебето си, облейте го с водата от бутилките.

Тези слънчеви бани са част от т.нар. бабини деветини, но са полезни. А дори да се съмнявате в тяхната полза, с какво биха могли на практика да навредят? С нищо. А всичко се прави в името на здравето на вашето дете.

Семейство Попови

Шоколадови бонбони за деца

Да следим приема на шоколад при децата е от изключително значение. Ако малчуганите прекалят с него, последствията може да се превъзбуденост, свръх активност, развалени зъби и наднормено тегло.

У дома шоколадът мъчно можеше да се опази. Децата винаги са намирали шоколадовите бонбони и са измисляли хитроумни начини да си откраднат от тях без някой от възрастните да разбере.

Такова поведение не може да се толерира, но и родителите са безсилни да противодействат на притегателната сила на шоколада.

Той обаче може да се приема от децата заедно с нещо полезно и в малко количество. Плод, например, като за тази цел ще ви покажа една много лесна рецепта за специални шоколадови бонбони, които са идеални десерти за малки и по-пораснали деца.

Първо, вземете определено количество плод, в зависимост от това колко шоколадови бонбони смятате да направите. За по-малки деца препоръчаните от мен плодове са банан, круша, сладка ябълка, ако децата са вече над 7 години – спокойно използвайте всички плодове – ягода, череша, вишна, парченца портокал. Можете да изберете само един плод или да направите микс.

Разтопете хубав тъмен и млечен шоколад на водна баня. Моите деца много обичат шоколадите на Нестле, така че у дома избираме от тях. Когато ги топя обаче добавям допълнително прясно мляко. То разрежда шоколада, така че става по-млечен, което е добре за децата. Разбърквам, докато се получи светлокафява кремообразна консистенция.

За да направя бонбоните, натопявам всяко едно парченце плод в шоколада. Нека плодовете хубаво се покрият. След това ги нареждам внимателно върху решетката на партигрила или върху фолио. Поръсвам хубаво отгоре с кокосови стърготини, слагам по една ядчица или пък нещо друго, каквото ми харесва, за да станат красиви, и бонбоните ми са готови.

Chocolate-Fruit

Оставям ги хубаво да изстинат и да се стегнат. След това с помощта на шпатула внимателно ги отлепвам от фолиото или решетката. Добре е бонбоните да се съхраняват в хладилника. Затова ги държа тъкмо там. Но не за дълго. Истината е, че те бързичко изчезват.

Тези вкусни шоколадови бонбони гарантирано ще се харесат на всяко дете.Те са сладки и полезни. А ако включите и децата в подготовката им, ще прекарате чудесно времето си в кухнята.

Семейство Попови

Има ли добри скандали?

Във всяка връзка, независимо това дали тя е узаконена като брак, или не, се случват кавги. Те могат да идват от обикновен спор и могат да разраснат в големи караници. Добре ли е това обаче, или не.

Имах една приятелка от университета, която имаше дългогодишно гадже. Беше ми споделила, че никога не се карат за нищо. Човек наистина си представя, че те живеят в невероятен синхрон. Всички ги взимаха за пример като перфектната двойка влюбени гълъбчета, но след време се разделиха ей така. Мина се година и приятелката ми тръгна с мъж, с който имаше ужасно големи проблеми, бурни скандали и… се омъжи за него. В момента са заедно и чакат първото си дете. Все още се карат много и жарко, но тя казва, че това е добре. Даже много, много добре.

Защо така се получава? Има ли добри скандали? Отговорът е да.

humility-in-conflictНяма перфектна връзка и няма абсолютно съвършени хора. Липсата на каране не е знак, че всичко е наред, а по-скоро, че хората премълчават или се страхуват да кажат какво ги дразни и какво не им харесва в партньора им. Мълчат и търпят, подминават поводите за конфликт, след време ги забравят, но проблемите си остават. Така се случва необратимото – разделят се. Ей така, изведнъж, тежко и мъчително.

Хората, които не се страхуват да кажат какво не им харесва и са готови да обсъдят проблемите си, имат на пръв поглед драматични взаимоотношения. Те обаче успяват да скъсят разстоянието помежду си и въпреки всичко намират решение. Затова е по-вероятно да останат по-дълго заедно и да създадат по-здрава връзка от тази, която имат некаращите се хора.

Разбира се, всичко е строго индивидуално. Има по-тихи и спокойни хора и такива, които действат и реагират по-емоционално. Затова от всяко правило си има изключение. Но при всички случаи знайте, че е по-добре да общувате помежду си, па макар и под формата на скандал, отколкото да сте мили, добри и прощаващи, в името на хармонията.

Семейство Попови

Родителят или учителят възпитават детето?

Темата е актуална. Но мисля, че е малко преувеличена. Всъщност дори си мисля, че покрай нея се отвлича вниманието на обикновения гражданин от по-належащ проблем. Защото в действителност работа на семейството е да възпитава, а учителят надгражда и култивира познание.

Math Teaching Assisting Student 2003

Според моите малко поостарели разбирания, родителят носи пълната отговорност за своята рожба. Той създава живот и следователно трябва да го обгрижва и направлява. Децата са като попивателни. Те копират начина на поведение на родителя, след това, благодарение на съвети от негова страна, благодарение на насоки, детето израства самостоятелно.  У дома се възпитава ред, организираност, както и основни умения – почистване, готвене, някакви поправки по дома, отношения между хората. В училище трябва да се учи на любознателност – да се чете повече, да се мисли, да се интерпретира върху света. Учителят подава насока за разсъждение, преподава материал и показва на детето кое му е нужно за бъдещето и кое – не. Учителят може да се намеси обаче и при конфликт между ученици, да попречи на тичане по коридорите, да породи уважение към вещи, институция, личност. И толкова, но достатъчно. Поне така беше преди.

Днешно време обаче и тези малки функции са иззети от училището, тъй като когато учителят се опита да направи забележка следва поредица от събития. Детето си позволява да възразява и да държи тон, защото у дома родителите са му показали как майка и татко не позволяват на никого да им каже каквото и да било и си правят каквото искат. Ако учителят понечи да изпрати детето при директора или сам да му наложи възпитателно наказание, то се оплаква на родителя, последния идва и започва да се кара на учителя.

Е, тогава за какъв възпитател може да имаме учителят? Той дотолкова се е стреснал от враждебността на поколенията, че вече се стреми да си влезе в последния момент в класната стая, да помоли УЧТИВО, той – учителят!, децата го слушат или тези, които не проявяват интерес да си излязат, и след урока набързо да се изнесе. Не се меси в отношенията между учениците. На летни лагери си затваря очите и следи дотолкова, че да върне всички деца доволни и в добро здраве. Не прави забележки и пише 3-ки само и само детето да мине и да си няма неприятности с роднини.

Е, тогава каква е ролята на училището? Родителят е единственият респектиращ елемент, който може да повлияе на детето. Вие как мислите?

Семейство Попови

Маша и Мечокът: любима анимация на малки и големи

Напоследък съм се загледала в едно детско филмче, няма как да не го знаете – Маша и Мечокът. Доста хора, без значение от възрастта им, знам, че го харесват много. Е, аз също не съм изключение. Сценарият е доста забавен, разбираем за деца, а пък възрастните могат дори да си изведат и някоя поука, както и да намерят сходство на някои от разказаните ситуации с реалния живот. Подозирам, че хората, които измислят случките, са добре запознати с детското поведение 🙂

В долния епизод на Маша и Мечокът е разказана една много актуална случка, не ми се иска да издавам каква е, но си спомних как на мен ми се случи нещо подобно в детските години и ме беше много страх. Накрая всичко се оправи от само себе си, както и във видеото. Мисля, че сега ако изгледате един епизод, ще се пристрастите.

Семейство Попови

За джобните на децата

На определена възраст, да кажем 3+ години, децата започват да схващат, че играчките, които искат, се купуват с пари. Малко по малко започват да разбират как работи светът, как трудът на другите трябва да се уважава и как благодарение на него се изкарват пари. Големият въпрос за родителите е дали джобните на детето да са свързани с къщни задачи, които трябва да изпълнява, или да им се дават просто така? Тази дилема поражда доста спорове.

kids-money

В защита на твърдение, че детето трябва да получава джобни само ако свърши някоя задача у дома има много общо с въвеждането му в реалния свят, а именно че трябва да работиш, за да получиш пари. Ако просто ги даваш на детето си, то ще стане разглезено и няма да ги цени, нито пък труда ви, за да ги изкарате. То просто ще знае, че когато му потрябват, вие ще сте там да му дадете.

Противоположния лагер пък мисли, че основният фокус на издръжката не трябва да е извършването на някаква работа, а в това да научиш детето си как да управлява и разпределя финансите си. В този случай не се набляга на свършената задача, а на това разумно да се определи за какво и как ще се използват спечелените пари. Опасенията на тази група родители е, че ако джобните му винаги са свързани с извършване на нещо в замяна, то детето няма да върши нищо, ако за награда не получи след това пари.

Има логика в разсъжденията на двата типа родители, но аз предлагам златната среда – детето да получава джобни за училище безвъзмездно, като от тях може да си спести, ако поиска, а в допълнение към тях може да получи още, ако свърши някоя къщна задача. Така присъстват и двата описани модела по-горе, без никой да доминира. Надявам се, че така и опасенията от прилагането само на единия или само на другия ще бъдат елиминирани.

Семейство Попови

Ех, как ми се ходи някъде

Имам навика да чета в интернет за интересни и далечни туристически дестинации, дори да знам, че няма как да ги посетя всичките. Ето, преди малко попаднах на един остров в Карибско море, който се оказа под юрисдикцията на Холандия. Това е остров Бонейр. Ето къде ходели холандците на море, а аз се бях притеснила, че времето при тях не позволява да се пекат през лятото. Как са се уредили с такъв остров и ние защо нямаме 😉

bonaire

Бонейр е разположен близо до северните брегове на Венецуела, а местните наброяват към 17 хиляди на територия от 294 квадратни километра. Националният морски парк на Бонейр е известен с това, че полага големи усилия за защита на морския свят там. Затова и водите около острова се поддържат чисти. Гмуркането е разрешено, но предварително трябва да се мине през инструктаж как това да стане, без да се навреди на кораловите рифове и животните, които ги обитават. Водата е кристално прозрачна и през цялата година е с приятна топла температура.

Друга предпочитана морска атракция на Бонейр е уиндсърфингът. Вятърът там благоприятства този вид забавление. Карането на колело на острова също е популярно – има си маркирани пътеки, където това може да се прави. Обикаляйки с колелото, може да видите розови фламинга край езерото Gotomeer и множество други видове птици.

На мен всичко това ми звучи безкрайно примамливо, най-вече частта с топлата и чиста морска вода. Харесва ми и че хората си поддържат това райско кътче. Приходите от туристите се влагат, където трябва, за да им е хубаво на всички, в това число и на флората, и фауната на острова.

Семейство Попови

Подгответе детето си за реалния живот

Mom helping kid with homework

За да се превърне едно дете в достоен възрастен, не само че не трябва да му липсват първите седем години, но те трябва да са минали по правилния начин. При подготовката на децата за реалния свят понякога е нужно да бъдете твърд родител, въпреки че ги обичате. Те трябва да знаят, че от действията им има последствия и че вие няма да сте винаги там, за да ги спасите.

Научете ги на благодарност, която да изразяват гласно, без да се стесняват. Това непременно ще им помогне в живота по-нататък. Любезността може да се възпита от ранна възраст, затова ги учете да казват „моля“ и „благодаря“ при всеки удобен случай.

Тъй като в живота има правила, които трябва да се спазват, добре е отрано детето да го знае. Започнете с правилата у дома като например да не им разрешавате да ходят с обувки вкъщи или пък да не сядат пред компютъра преди да си напишат домашните.

Научете ги, че парите не падат от небето, а се печелят с труд. Това може да стане като извършват малки къщни дейности, за които им давате по някой лев като например да ви помогнат да измиете прозорците, да сгънете прането и т.н. Като бях малка, моят баща ме учеше за стойността на парите като ми даваше задача да окопавам около корените на дръвчетата на село. Аз се справях, доколкото мога за възрастта си, а в замяна получавах стотинки за сладолед.

Определете и фиксиран дневен бюджет от джобни за училище. Така детето ще се научи да разпределя парите си и да не надвишава сумата, която му е поверена. Ако му останат стотинки, може да ги спести за нещо, което отдавна иска да си купи.

Семейство Попови

Интровертни наблюдения

Знам, че интровертите са смятани за затворени и срамежливи, но това съвсем не е така. Те просто много избирателно подхождат към хората, с който общуват, а и към разговорите, в които се включват. Имат си зона на комфорт и им трябва малко време да свикнат с останалите.

Contrast of  many goldfish in fishbowl and solitary goldfish in opposite fishbowl

Детето на една моя приятелка е интроверт. Тя ми е споделяла, че страни от останалите, защото не се чувства комфортно от разговорите, които водят. Предпочита да общува с възрастни, защото покрай тях научава по-интересни неща за света. Смята връстниците си за малко примитивни в това отношение. Това не значи, че детето е надменно и горделиво, просто си кротува и си живее в собствен свят, когато е сред други деца. Да кажем, че умишлено се изолира, понеже те не са й интересни. И не че няма приятели, а както споменах по-рано, си ги избира внимателно. Майка й се притеснява за нормалното й развитие, но „насила хубост не става“. Аз мисля, че детето трябва да бъде такова, каквото е. Всичко друго би попречило на развитието му, а и не трябва на едно дете да се внушава, че нещо не му е наред, особено от неговите родителите.

Познавам и възрастни хора интроверти, на които обаче това не им личи, поне не от пръв поглед. Общуват си с всички еднакво, но защото те са решили така, а не по задължение. Имат си и дни, в които просто не им се общува и остават леко настрана от събитията. Една обща черта, която откривам при всички интроверти е, че не обичат събития от социален характер, където се събират много хора, като например коктейли и фирмени партита. Ако можеха да ги избегнат, щяха да си останат вкъщи. Иначе гледат само да запишат присъствие и да си тръгнат възможно най-скоро.

Интровертността не е нещо, от което може да се избавиш и в никакъв случай не трябва да се приема като недостатък. Човек я носи в себе си цял живот, както и други характерни за него качества.

Семейство Попови

Своенравната котка на Саймън

Всеки, който някога е гледал котка, знае колко своенравни могат да бъдат. Те са господарите на къщата, а вие сте там да им угаждате и най-вече – да ги храните с най-доброто. Котките винаги са гладни :). Ако се загледате в осанката им, когато се разхождат из стаята, може да ги оприличите на кралски особи, или поне те така искат да мислите за тях. Решат ли, че искат да ги галите, сами ще дойдат при вас. Вашата инициатива в тази насока може да срещне отпор в лицето на върховния им замисъл, който с намесата си очевидно се опитвате да осуетите, какъвто и да е той. Котката изисква вашето внимание, но пък е добре известна и със снемането на негативна енергия.

Няма как да не сте гледали поне едно видео с популярната в интернет котка на Саймън (Simon’s Cat). Самият Саймън е истински човек, който обича котки. Един ден решава да започне да прави рисувани клипчета в Youtube на тази тематика. Естествено, темата за котките знаем, че се приема повече от добре в интернет пространството, така че неговият канал става хит. Много от собствениците на котки могат да асоциират разказаните във видеата случки със собствения си „котешки“ опит и може би затова каналът е така успешен. Долното видео е за прословутото захождане в транспортна чанта, което не винаги минава гладко ;).