Всеки родител старае и си мисли, че дава най-доброто възможно възпитание на децата си. Дали това е така… никой реално не може да каже, защото и да това има различни разбирания, както за красотата и прочие.
Възпитанието е сложен процес, който трябва да има особено силно проявление в семейната среда. Но не само семейството играе важна роля във възпитанието на децата ни. Учителите, на които попадат също са много сериозен фактор в този процес. Ето защо е важно да подбираме добре поне началните преподаватели на децата си, за да сме сигурни, че те ще получат знанията от човек, със сходни морални и житейски ценности като нашите.
Разбира се това е много трудно да се прецени, но все пак е добре да се запознаете предварително с учителите на детето си, да си поговорите с тях и да се доверите на онова вътрешно усещане, което ви подсказва дали можете да поверите детето си на този човек или не.
Също огромна роля във възпитанието на вашето съкровище играе и средата, в която то расте. Става въпрос за приятелите му. Тук вече трябва да разчитате на това, че сте го научили да различава добро и зло и да му се доверите на избора на обкръжение. Също така е много важно да не му забранявате да общува с определени хора. Това само ще го накара да излиза с тях все повече и повече, дори и само, за да ви направи напук.
И вече когато детето ви порасне и стане зрял и осъзнат индивид, ще разберете дали сте се справили успешно с възпитанието му. Дали сте съумели да предадете тези обществени морални ценности, в които вие самите вярвате и да го направите отговорен към себе си и хората, на които държи.
Да се превърнеш в семеен човек е нещо, което се случва веднъж в живота. Може да стане неочаквано още в началото на 20-те ви години, че дори и преди това. Може да ви дойде времето, когато сте навършили 30, а защо не и 40 години.
Аз обаче ще ви кажа още един начин, чрез който по естествен път да помогнете на бебето да си набави тази ценна съставка. А именно: слънчеви бани. Децата, родени през лятото са облагодетелствани в тази насока, защото слънчева баня през зимата няма как да се направи. А на пракика е нещо много просто и елементарно.
Няма перфектна връзка и няма абсолютно съвършени хора. Липсата на каране не е знак, че всичко е наред, а по-скоро, че хората премълчават или се страхуват да кажат какво ги дразни и какво не им харесва в партньора им. Мълчат и търпят, подминават поводите за конфликт, след време ги забравят, но проблемите си остават. Така се случва необратимото – разделят се. Ей така, изведнъж, тежко и мъчително.
