Във всяка връзка, независимо това дали тя е узаконена като брак, или не, се случват кавги. Те могат да идват от обикновен спор и могат да разраснат в големи караници. Добре ли е това обаче, или не.
Имах една приятелка от университета, която имаше дългогодишно гадже. Беше ми споделила, че никога не се карат за нищо. Човек наистина си представя, че те живеят в невероятен синхрон. Всички ги взимаха за пример като перфектната двойка влюбени гълъбчета, но след време се разделиха ей така. Мина се година и приятелката ми тръгна с мъж, с който имаше ужасно големи проблеми, бурни скандали и… се омъжи за него. В момента са заедно и чакат първото си дете. Все още се карат много и жарко, но тя казва, че това е добре. Даже много, много добре.
Защо така се получава? Има ли добри скандали? Отговорът е да.
Няма перфектна връзка и няма абсолютно съвършени хора. Липсата на каране не е знак, че всичко е наред, а по-скоро, че хората премълчават или се страхуват да кажат какво ги дразни и какво не им харесва в партньора им. Мълчат и търпят, подминават поводите за конфликт, след време ги забравят, но проблемите си остават. Така се случва необратимото – разделят се. Ей така, изведнъж, тежко и мъчително.
Хората, които не се страхуват да кажат какво не им харесва и са готови да обсъдят проблемите си, имат на пръв поглед драматични взаимоотношения. Те обаче успяват да скъсят разстоянието помежду си и въпреки всичко намират решение. Затова е по-вероятно да останат по-дълго заедно и да създадат по-здрава връзка от тази, която имат некаращите се хора.
Разбира се, всичко е строго индивидуално. Има по-тихи и спокойни хора и такива, които действат и реагират по-емоционално. Затова от всяко правило си има изключение. Но при всички случаи знайте, че е по-добре да общувате помежду си, па макар и под формата на скандал, отколкото да сте мили, добри и прощаващи, в името на хармонията.
Според някакво проучване се оказва, че миенето на чинии намалявало стреса. Това се отнася обаче само за хората, които не го вършат с неохота. Колкото и странно да звучи за някои от вас, на мен не ми представлява проблем да мия чинии на ръка, стига да има топла вода. Даже ми допада, понеже докато мия, мога да си разсъждавам по разни житейски въпроси. Няма да преувелича, ако кажа, че водата отмива лошите мисли и стреса, натрупал се през деня. А колкото по-приятно ухае верото, толкова и на мен ми е по-приятно да мия чиниите, затова винаги си избирам такова, което ми допада на мирис.