Category

Семейство Попови

Семейство Попови

Да запазим семейното огнище

Днес ще обърнем внимание на най-ценното, което сме създали, а именно семейството. Както всяко скъпоценно нещо и семейното огнище има нужда от специални грижи, сплотяване и запазване. Всички си мислят, че най-трудното е да създадеш семейство в наши дни, но всъщност това е само въведението в същинските трудности. Да успеем да създадем семейство, да изградим дом и да го съхраним е наистина трудна задача. Но за да се научим да правим всичко това първо трябва да проучим обстоятелствата, които водят до това положение. Всичко започва със запознанството и интереса към дадения човек, след това неизменно следва влюбването, което прераства в изпепеляваща любов.

Това звучи, като сапунен сериал, но всъщност изброените дотук събития се случват и в реалността. С годините обаче, любовта бавно отстъпва мястото си и се появява привързаността и спокойната обич. Всичко това се случва след дълги години семеен и уравновесен живот, тайната на който се крие в една много важна дума – уважение. Ако имаме някакви колебания можем да вземем пример от хора с повече стаж в тази сфера. Така ще видим, че несъмнено уважението между двамата партньори е разковничето на разбирателството в семейството и тайната на успешния брак. Появата на децата през годините също играе една от решаващите роли за този перфектен развой на събитията. Те са резултата от нашата любов и олицетворение на желанието ни да създадем семейство с подходящия човек, и без тях всичко това би било напълно безсмислено.

Семейство Попови

Относно здравословното хранене

Замислих се по тази тема, след последното ни пазаруване в един голям хранителен магазин. Пазаруваме със съпруга ми във въпросния ден и ни направи впечатление, че количките на хората са препълнени с вредни храни и напитки – полуфабрикати, снаксове, чипсове, безалкохолни, повечето, от които са пълни с подсладители и изкуствени оцветители. Това ни накара да се замислим дали само бедността кара хората да се хранят нездравословно или има и други причини. Безспорно ниските доходи пречат на това да се храним здравословно, защото много малко хора могат да си позволят ежедневно плодовете и зеленчуците, необходими за трапезата ни, oще по-малко през зимата. Но не е само това причината.

В последните години ние сме се отдалечили от традиционната българска кухня и сме загубили културата си на хранене, донякъде подпомогнати и от привличащите погледа реклами на нездравословни хранителни продукти. Забързаното ежедневие също е една от причините да се отнасяме несериозно към готвенето вкъщи и да се насочим към щандовете с полуфабрикатите. Ето един пример: излиза на една и съща цена да си купиш хладилно тесто и да си направиш домашна пица, и да купиш замразена и да я приготвиш на микровълнова фурна. Същото важи и за соковете – има сокове, които са полезни и безвредни, намират се на българския пазар и са много по-добър вариант от това да си разтвориш във вода течност, която е пълна с вредни изкуствени оцветители. Приготвянето на здравословна храна изисква повече време и усилия, но здравето си заслужава всяко усилие.

Семейство Попови

Хубавото време и уикенда

Днес ще Ви разкажа за почивните дни в нашето семейство, когато времето вън е хубаво и това определено влияе на настроението ни. Предполагам, че не само при нас е така, защото дъждовните почивни дни действат по-скоро потискащо или пък ни успокояват и с часове можем да лежим и слушаме капките дъжд по улука. Да се върнем все пак на слънчевото време 🙂 . Всичката тази свежест и зеленина вън ни кара да забравим  грижите, да се усмихнем и да поемем на поход в гората или разходка в парка. В тази непланувана, обикновено екскурзия слагаме удобните дрехи и обувки, с удоволствие се разхождаме на въздух и си разказваме на кой как е преминала седмицата му – детето разказва за училище, интересни случки и събития.

Уикендът е времето, което отделяме само за нас и правим неща, които вълнуват нашето семейство, без да се ограничаваме и без да мислим за служебните ангажименти. Това е най-прекрасния завършек на седмицата, когато приятния аромат, който се носи във въздуха и слънцето, което пък ни сгрява, изпълва с положителна енергия всички нас. Така релаксирайки и с добро настроение се подготвяме за предстоящата седмица или обсъждаме бъдещите си почивки, летувания и посещения на интересни забележителности. С безгрижните дни, които сме прекарали заедно и емоциите, с които сме се заредили няма как да не тръгнем изпълнени с енергия и желание на работа.

Семейство Попови

Морето – дългоочакваната ваканция през лятото

Ето, че сме в края на лятото! Не знам Вие как се чувствате, но нашето семейство още докато се покаже слънцето и започваме да мечтаем за плажа, сините вълни и топлия пясък. Колкото и да е топло през лятото и в даден момент да търсим малко хладнина, която най-лесно се намира ако отидем на балкан, ваканцията си винаги отиваме на море. И тази година не беше изключение, защото атмосферата която цари докато сме на плажа ни пренася в един друг свят, който сме чакали цяла година. Да не говорим за децата – за тях това време, прекарано на плажа в правене на пясъчни замъци и пличкане във водата е незабравимо удоволствие, което разказват до следващата почивка.

Като всяко хубаво нещо и морската ваканция свършва бързо, затова се стараем да си прекараме прекрасно, да посетим максимално много забележителности и да запечатаме най-хубавите моменти от почивката, поне до следващото лято, когато ще сме готови за новите приключения. Всяка година гледаме да имаме все по-разнообразни и по-хубави оферти за почивката си, защото не само, че колкото по-рано се планува ваканцията може да се похарчат по-малко пари, а и защото това е периода, който ни зарежда с положителни емоции за цялата година. Така ваканцията става перфектна, а е прекарана и с любимите хора,и остава незабравим спомен. Докато пиша тази статия усмивката е на лицето ми и мечтая за дългоочакваната лятна почивка със семейството ни, което ме кара да изпипам всеки детайл от нея, за да бъде пак едно неповторимо летуване.

Семейство Попови

Семейната система – основни закони

Здравейте! Днес смятаме да Ви запознаем с някои основни закони, които се отнасят за базисните нужди, действащи в човешките взаимоотношения. В многообразието от взаимоотношения има три основни нужди, които си взаимодействат по комплексен начин. На първо място е нуждата от сигурност на социалната конвенция и предсказуемост, т.е. нуждата от ред. Следва нуждата от принадлежност, което е всъщност означава да си свързан. На трето място е нуждата от поддържане на баланс между даване и вземане или иначе казано от равновесие. Ако тези нужди бъдат признати като базисни за успешното взаимоотношение, то това е основата, на която анализираме как, според възгледа на семейните констелации, възниква психичното страдание.

Нашите отношения ще са успешни, когато ние сме способни да задоволим тези нужди и да ги балансираме една с друга, а стават дисфункционални и деструктивни, когато не можем да ги задоволим. Приложени към разширената семейна система, те изясняват защо е толкова важно за лечебния процес аутсайдерите в семейната история (хора, които са нарушили социалните норми по един или друг начин) да бъдат включени обратно и да се признае тяхното право на принадлежност към системата. Равновесието в семейната система може да се прояви, когато ситуации на неправомерно облагодетелстване в миналото се балансират в настоящето чрез подсъзнателно самосаботиране.

Това е страна на някой по-късен представител на семейството, чиято душа е решила да включи в семейната система ощетените и изживее тяхната съдба на хора, с които е било злоупотребено. Тук стигаме до другото важно понятие в теорията на семейните констелации – сляпа любов.

Семейство Попови

Поражения от детството – Емил Попов

Здравейте отново от мен – Емил Попов. Предполагам, че всички сте гледали филми, обикновено американски, в които главният герой отива при психолог или психоаналитик с някакъв проблем и винаги като причина за настоящите проблеми изскачат скелети от миналото, обикновено от детството. Или развод на родителите, или игнориране, или грубо отношение, или прекалено високи изисквания и още много в този ред на мисли.

Спор няма – и повечето психолози са на това мнение, че коренът на по-голяма част от проблемите ни в общуването с другите и в живота ни като възрастни са дълбоко в детските ни години. И не че не вярвам толкова безрезервно на психолозите, но и аз си имам една теория, че най-добрите изводи за нещата от живота могат да се направят, като наблюдаваме внимателно природата. Дано не звучи налудничаво, но веднага ще ви обясня какво имам предвид. Помните ли, преди време ви разказах, че Калоян донесе от улицата едно изоставено коте пеленаче – Мишо, което отглеждаме и до ден днешен. Мишо обаче е много агресивен – хапе, дере без причина, – въпреки че е обграден с голямо внимание и любов от всички в семейството. Емил Попов се консултира с ветеринарни лекари и те обясниха, че повечето от котетата, които са отделени по някаква причина рано от майка си, развиват подобна агресия. Усещате ли накъде бия? Даже и едно животинче реагира болезнено на липсата на автентична майчина обич и грижа. А какво остава за едно дете. Помислете върху това, което ви казвам, и показвайте по всяко време и по всякакъв начин любовта си към своите деца. Защото необичаните деца стават мразещи възрастни. А това е страшно.

 

Семейство Попови

Докога

Имам една далечна братовчедка, малко по-голяма е от мен Емил Попов. Тя завърши преди години някаква филология, мисля беше славянска. И това, което тогава силно ме беше впечатлило, е, че понеже в университета имаха много задължителна литература за четене и тя явно не можеше да се оправя сама, майка й, която тогава все още работеше, четеше въпросната задължителна литература и накратко в писмен вид й преразказваше книгите, за да може братовчедка ми да се запознае със съдържанието. Та така с общи усилия избутаха висшето. Омъжи се братовчедка ми, роди едно момиче, което тая година завърши шести клас. Обажда ми се оня ден по телефона да се чуем, щели да записват Нели, така се казва дъщеря й, на уроци, понеже ще кандидатства след седми клас в езикова гимназия. И казва братовчедка ми: да е жива и здрава майка ми, хвана се да гледа едно дете с церебрална парализа, по сто лева на седмица й плащат, с тях ще обезпечим частните уроци на Нели. Само за информация – майка й е жена, която вече гони седемдесетте години и е с тежък диабет. Поправете ме, ако греша, ама редно ли е българските родители до живот да се грижат за порасналите си вече деца, че и за техните деца, а не да гледат спокойните си старини. Не е ли по-нормално от един момент нататък да сменим ролите и не те на нас, а ние на тях да помагаме, мисли си Емил Попов. Иначе възниква съвсем логичният въпрос: Докога? Пък отговорът, повярвайте ми, никак не е лицеприятен – даже и за човек, на когото някой други му е чел задължителната литература.

Семейство Попови

Емил Попов: Пречат ли децата на мечтите ни?

Имахме приятелско семейство. Сега пак са ни приятели – само че поотделно. Разведоха се преди малко повече от три години. Тяхната история накара Емил Попов да се замисли по въпроса може ли появата на дете или деца да обърка мечтите и плановете ни. Затова ще ви я разкажа. Разбира се, ще променя имената. Милица и Иван – двойка от студентските години, с престижни професии и с поотраснал вече син. Отстрани всичко в семейството им изглеждаше идеално – добри доходи, постоянни пътувания в чужбина, добро и възпитано дете. Докато един ден не стана ясно – развеждат се. Една сутрин, докато пият кафето си, Милица съобщава на Иван, че е бременна от друг и искат да се разделят. Нормално, както стана ясно по-късно, след като години наред го е увещавала да имат второ дете, а той категорично е отказвал. Мотивите – тъкмо са си уредили живота, почнали са да постигат мечтите си да пътуват до интересни места, детето е пораснало, ще учи в чужбина, за какво им е тепърва да започват от нулата. И така – разделиха се. След няколко месеца в новото семейство на Милица се появи едно прекрасно момиченце. Синът й от първия брак вече е студент в чужбина. Гледа Емил Попов оня ден във фейсбук – прекрасни семейни снимки от ваканция в чужбина с баткото и малката принцеса . Та да се върнем на въпроса. Пречат ли децата на мечтите ни? Да, пречат на мечтите на онези, в чиято ценностна система отглеждането и възпитанието на дете е бреме и нарушава дребните им лични планове.

 

Семейство Попови

Всичко съм постигнала сама

Имам един любим израз, който се харесва и на Емил Попов. И не ми се налага да чакам много някой да го употреби, защото хората го харесват и често прибягват към него – най-често тези, за които никак не е верен. Става дума за израза: Всичко съм постигнал/а сам/а. В човешкия живот – от опит, а и от наблюдения знам – самотните занимания са много малко и обикновено не свързани с постижения, дето са за хвалба. Всичко останало, за добро или лошо, го правиш с помощта на някого или просто в компанията на някого. Но да си дойдем на думата. Оня ден една приятелка ме покани на кафе, спомена, че ще е женско парти, поканила и други приятелки и познати. Та там се оказа и една Ирена, за която до този момент само бях чувала, но не бях имала честта да видя на живо. Около 60-годишна жена, красива даже и на тази възраст, бивша манекенка, навремето ликът й е красял кориците на всяко второ социалистическо модно списание. След демократичните промени, пък и с напредването на възрастта, сменила професията, заминала за Гърция и около двайсетина години била паралелна съпруга на един женен грък, който буквално я е издържал. Не разбрах точно какво се е случило с гъркът, но така или иначе в един момент прекратил спонсорството. В момента Ирена си живее в България, получава гръцка пенсия, щото явно гъркът е плащал социални осигуровки, и за разнообразие върти един малък и симпатичен бутик за дрехи. И ей така, докато си пиехме кафето и си бъбрехме по женски, тя закачливо каза: Момичета, всичко в тоя живот съм постигнала сама. Не исках да развалям купона, пък и не съм такъв човек, и затова не я попитах, ама сега не мога да се сдържа и питам: Какво точно си постигнала?!

Семейство Попови

За ветеринарната и хуманната медицина – Емил Попов

Получава Емил Попов преди няколко дни есемес, който гласи: “Предстои вътрешно обезпаразитяване на Вашето куче Михаил. Ветеринарна клиника Биовет.” Стана ми много смешно, защото, ако си спомняте, нашето куче Михаил всъщност е котарак. Но няма значение, вероятно съобщението от клиниката е автоматично генерирано, поради което се е получила грешката. Факт е, че бях предупредена за това, че е дошло време да дам на Мишо таблетки за вътрешно обезпаразитяване. Вероятно ще ме подсетят и когато дойде време за годишната му ваксинация. Този случай ми накара да се замисля за ветеринарната и хуманната медицина. Знаете, че всички ние, които сме обхванати от така нареченото българско здравеопазване, периодично подлежим на ваксинации, за родените през различните години – по различно време, ежегодно подлежим и на профилактични прегледи. На някого от вас да му се е случило да му пратят есемес или пък друг формат съобщение за това, че му предстои нещо такова. Не го правят даже и за децата ни. Единственото, което прави така наречената хуманна медицина, за да ни информира за предстоящи ваксинации, са графици, които всяко джипи закачва на вратата на кабинета си. Да, ама нали е ясно, че един работещ и зает човек, който не е имал през въпросната година здравословни проблеми, които да са изисквали посещение в кабинета, може и въобще да не разбере, че е имал ред за ваксинация. Ей такива мисли се завъртяха в главата на Емил Попов по повод на тоя есемес и въпросът: дали пък няма да се окаже, че всъщност ветеринарната медицина е по-хуманна от хуманната.