Деца

Първи юни е Светения ден на децата. В блога темите за малчуганите са на почит и затова днешната е повлияна от тях. Но няма да ви разказвам колко прекрасни са децата, защото вие и без това си го знаете. По-скоро ще обърна внимание на самия празник и за това как се чества днес, как беше и преди. Разлики и сходства има колкото искате.

Сигурно ще е излишно да казвам как този празник се чества от вече много години. Преди в големите градове беше нещо като събор с много люлки, захарен памук, лакомства и всякакви увеселителни неща за малчуганите. Родителите бяха щастливи, децата превъзбудени и радост кипеше отвсякъде. Не бива да забравяме и училищата, които специално организираха рецитали и тържества.

Днес въпреки че светът ни е завладян от технологиите и децата са много по-различни от предходните поколения, тези традиции се запазват. Отново има празненства, изграждат се съоръжения, които работят специално за мъниците. Радост и еуфория има, но тя не е така специална както преди. Това се дължи на факта, че всички са пренаситени и трудно могат да бъдат впечатлени.

Но колкото и пъти едно дете да е скачало на батут или да се возило на въртележка, няма да откаже да го направи отново и на първи юни. Може би точно по това си приличат децата от преди и днес – по копнежа за забавления и приключения. Те знаят, че всяко нещо всеки път е различно и се впускат. А дори и да не е – те си намират собствен начин, по който да го направят специално.

Именно пък това ние възрастните трябва да вземем от тях. Знам, че си го припомняме всяка година по същото време, но това е с причина. Нуждаем се от невинното, чистото и радостта, от децата. Да са ни живи и здрави!

Всеки празник е ценен, защото създава традиции и изгражда още по-здрави и добри отношения между членовете в семейството. Точно затова днес в блога си обръщам внимание на един от най-цветните и полетни дни – Цветница. Какво може да направите, за да превърнете празника в още по-забавен и сплотен – споделям ви в следващите редове.

Няма да влизам в подробности за същността на деня. Всички знаем за върбовите клонки, които се поставят на входа и че предпазват от зли сили. Също и че Цветница символизира прераждането на природата и младостта – на духа и тялото. Но освен спазване на всички тези обичаи със семейството, може да си създадете и няколко свои.

Ние например обичаме да подготвяме празнична трапеза, която да е много специална. Първо правим декорациите. Имаме специална флорална покривка. Залагаме на цветни салфетки, подготвяме и ваза с любими пролетни цветя, а между тях също слагаме клонките от върба. Подреждаме посудата така, че да са спазени всички етикети, за да усетим специалността на деня.

След това заедно с децата изработваме хартиени цветя, които закачаме навсякъде около нас и ги оставяме чак до след Великден. Може да намерите много клипчета как точно се случва хартиената магия. После подготвяме ястията, като задължително аз правя традиционна обредна погача, наречена „кукла“.

Следва и подготовката на салатите и мезетата, които нареждаме под формата на цветя. Те се получават изключително лесно, като се редуват форми и текстури. Аз следвам максимата, че колкото по-цветно, толкова по-добре. А за разкош добавям и истински цветя в чиниите, като, разбира се, те също са ядливи.

Накрая пеем песни, мъниците казват стихотворения или пък си измислят нещо и всички сядаме да похапнем. Сред такава цветна обстановка определено апетитът идва, а с него и настроението. Надявам се, че успях да ви зарадвам с тези наши традиции. Ще се радвам да споделите и вашите.