Tag

Деца

Семейство Попови

Още по-цветна Цветница

Всеки празник е ценен, защото създава традиции и изгражда още по-здрави и добри отношения между членовете в семейството. Точно затова днес в блога си обръщам внимание на един от най-цветните и полетни дни – Цветница. Какво може да направите, за да превърнете празника в още по-забавен и сплотен – споделям ви в следващите редове.

Няма да влизам в подробности за същността на деня. Всички знаем за върбовите клонки, които се поставят на входа и че предпазват от зли сили. Също и че Цветница символизира прераждането на природата и младостта – на духа и тялото. Но освен спазване на всички тези обичаи със семейството, може да си създадете и няколко свои.

Ние например обичаме да подготвяме празнична трапеза, която да е много специална. Първо правим декорациите. Имаме специална флорална покривка. Залагаме на цветни салфетки, подготвяме и ваза с любими пролетни цветя, а между тях също слагаме клонките от върба. Подреждаме посудата така, че да са спазени всички етикети, за да усетим специалността на деня.

След това заедно с децата изработваме хартиени цветя, които закачаме навсякъде около нас и ги оставяме чак до след Великден. Може да намерите много клипчета как точно се случва хартиената магия. После подготвяме ястията, като задължително аз правя традиционна обредна погача, наречена „кукла“.

Следва и подготовката на салатите и мезетата, които нареждаме под формата на цветя. Те се получават изключително лесно, като се редуват форми и текстури. Аз следвам максимата, че колкото по-цветно, толкова по-добре. А за разкош добавям и истински цветя в чиниите, като, разбира се, те също са ядливи.

Накрая пеем песни, мъниците казват стихотворения или пък си измислят нещо и всички сядаме да похапнем. Сред такава цветна обстановка определено апетитът идва, а с него и настроението. Надявам се, че успях да ви зарадвам с тези наши традиции. Ще се радвам да споделите и вашите.

Семейство Попови

Голямо семейство – да или не

Темата за голямо семейство винаги е предизвиквала интерес в мен. Една от причините е, че съм единствено дете и винаги съм искала да имам брат или сестра. Точно затова реших, че желая да имам няколко деца. Но къде е границата и кога трябва да спрем с бройката, за да им осигурим добър старт в живота?

Наскоро попаднах на една статия за Алек Болдуин и жена му Хилария. Гръмкото заглавие бе свързано с факта, че семейството им се е увеличило с още един член. Това може би нямаше да е толкова шокиращо, ако не бе шестото дете. А за самия Алек е седмо. Внушаваща бройка, нали?

Интересното в случая е още, че на-малкото попълнение се появява само шест месеца след последното им родено дете. Дали е осиновено, или пък е от сурогатна майка – не се знае. Другият интригуващ факт е, че разликата между най-малкото и най-голямото дете на актьора е от 25 години.

Затова и аз се запитах дали наистина мога и искам да отгледам толкова многочленно семейство? Тук моят отговор може би е не. Първата причина е свързана с финансовото състояние, което е нормално за страната ни, но в никакъв случай не може да се доближи до това на Болдуин. Колкото и не толкова съществен да е този факт, все пак ще са необходими финанси за образование и различни занимания.

Следващата ми отричаща причина обхваща времето. То ако бюджетът не стига и трябва да работиш, как ще отделиш време на собствените си деца, за да ги възпиташ и да им покажеш добрите и лошите страни на живота? Ако все пак се решиш на тази стъпка, то задължително единият родител трябва да е само вкъщи и дори да има още някой, който да му помага.

За момента не съм на мнение, че условията в страната ни, а пък и ние самите може да осигурим нормално детство и живот на толкова много деца. Но това не означава, че не трябва да пробвате, за да преборите моята теория. Все пак това е само на думи, а на действие как е – малцина знаят.

Семейство Попови

Маргаритка за деца

Блогът ми е любимо място, в което споделям всяка полезна, забавна и лична информация. Точно затова вярвам, че той представлява интерес за различни хора. Няколкото встъпителни думи са, за да въведа и в днешната тема. Тя е свързана с децата, родителите и клиповете в интернет.

Предполагам, че на много от вас, които имате малчугани, ви е ужасно трудно да намерите интересни и полезни видеа. Трудността се появява и от факта, че повечето от тях са на английски език. Няма нищо лошо детето да научава и чужди думи, но на една подрастваща възраст е добре да изгради отлични говорни навици на родния си език.

Воден от този копнеж, попаднах на един български канал в YouTube – Маргаритка. Той е дело на Вики от Мастило и Яна Липованска, които заедно с много педагози, музиканти и аниматори създават проекта. Видеата са направени като вид детски песнички, приказки и истории, учещи на добри навици.

Някои от тях са анимирани, а други са с кукли. Според създателите на „Маргаритка“ не трябва да отстъпва на световни проекти. В България реализацията е много добре оценена, а като посланици на каузата се включват редица знаменитости, артисти и певци. А пък и 80-те хиляди абоната в платформата доказват, че е успешна.

Споделям ви линк, ако все още не знаете коя е Маргаритка. Може да ви бъде полезно сега или пък в някоя от годините по-напред.

https://www.youtube.com/channel/UCgDgXDgo3uMG3Dapfe96gXw

Семейство Попови

Смяна на дома

Преди няколко месеца в блога леко започнахме да добавяме теми, свързани с нови видове къщи, обзавеждане на дома и отглеждането на домашни любимци. Е, нищо не е случайно, защото в нашето семейство именно тези въпроси са на дневен ред заедно с още нещо голямо – обмисляне за смяна на местожителството.

След толкова години живот в един и същ апартамент, решихме, че е време за промяна. Голяма роля за решението ни изигра и пандемията, която ни остави затворени зад четири стени. Като че ли осъзнахме, че големият град вече не е за нас, че сме се наситили на динамиката и суматохата му. Вече се нуждаем от малко повече спокойствие и уединение.

В момента пред нас стоят два варианта – да си купим или построим къща в покрайнините. Решихме, че ако е в регулацията на града, цените са твърде високи. Затова преминахме на опцията закупуване на парцел в най-близкото възможно село. Тъй като много наши познати ни попитаха дали няма да се чувстваме прекалено изолирани или старомодни чрез живот на село, аз и на вас превантивно казвам както и на тях, че ние сме широко скроени. Няма как някой да ни накара да се почувстваме по-малко хора, защото живеем в малко населено място, все пак е по-важно нашето щастие пред това какви ще кажат хората.

И така, да се върнем на основната тема с покупка или строеж на жилище. Засега мога да ви споделя, че сондираме мнения. Определено ни се иска да си построим дома на мечтите, който дори може да е в модерна форма на купол. Но това отнема много време – проекти, разрешителни, строители, материали, наблюдения… Усилията са неимоверни, но пък в името на децата и нас самите, ще си струва.

Продължаваме и с огледите на вече построени къщи. От тях има доста, които са ново строителство и притежават всички мечтани от нас удобства и функционалности. Ще се радваме ако сред вас има хора, на същия етап като нас за смяна на дома, да ни пишат, за да обменим полезен опит. А когато вземем и крайното решение, бъдете сигурни, че ще прочетете всичко за него в блога.