Tag

деца

Семейство Попови

Деца срещу технологии

В последно време не спираме да чуваме, че днешните деца се раждат с умението да боравят със съвременните технологии. Това най-вероятно наистина е така, защото ние като техни родители, по генетичен път сме им предали натрупания ни опит и умения в нашия сблъсък с технологиите до този момент и те напълно инстинктивно започват да се оправят с тях много по-бързо и лесно, отколкото ние самите сме го правили.

Няма абсолютно нищо учудващо в това, но ние все пак продължаваме да се дивим.

Но в интерес на истината става изключително забавно, когато днешните деца се сблъскат с технологиите от миналото ни. Доста трудно се оказва за тях да се справят с тях и да ги накарат да работят. Предлагам ви да се позабавлявате на едно видео, в което децата имат за задача да си пуснат музика по walkman. Как смятате – дали ще се справят?

Семейство Попови

Възпитанието на децата, мисия – сложна

Всеки родител старае и си мисли, че дава най-доброто възможно възпитание на децата си. Дали това е така… никой реално не може да каже, защото и да това има различни разбирания, както за красотата и прочие.

Възпитанието е сложен процес, който трябва да има особено силно проявление в семейната среда. Но не само семейството играе важна роля във възпитанието на децата ни. Учителите, на които попадат също са много сериозен фактор в този процес. Ето защо е важно да подбираме добре поне началните преподаватели на децата си, за да сме сигурни, че те ще получат знанията от човек, със сходни морални и житейски ценности като нашите.

Разбира се това е много трудно да се прецени, но все пак е добре да се запознаете предварително с учителите на детето си, да си поговорите с тях и да се доверите на онова вътрешно усещане, което ви подсказва дали можете да поверите детето си на този човек или не.

Също огромна роля във възпитанието на вашето съкровище играе и средата, в която то расте. Става въпрос за приятелите му. Тук вече трябва да разчитате на това, че сте го научили да различава добро и зло и да му се доверите на избора на обкръжение. Също така е много важно да не му забранявате да общува с определени хора. Това само ще го накара да излиза с тях все повече и повече, дори и само, за да ви направи напук.

И вече когато детето ви порасне и стане зрял и осъзнат индивид, ще разберете дали сте се справили успешно с възпитанието му. Дали сте съумели да предадете тези обществени морални ценности, в които вие самите вярвате и да го направите отговорен към себе си и хората, на които държи.

Семейство Попови

Сватбата не е брак

Случвало ли ви се е да си говорите с човек… по-често жена, която толкова мечтае да бъде булка, че дори понякога ви се струва, че не я интересува за кого всъщност ще се омъжи. Само и само да бъде осъществена мечтата й. Това по един или друг начин винаги ме е притеснявало много. Защото това означава, че тези жени нямат реална представа за света, който ги заобикаля. Толкова са се вкопчили в тази идея да бъдат булки, че дори не осъзнават, че след това идва бракът. А той е отговорност, не само към собствената ти личност. Бракът е любов, към човека, с когото си. Бракът е отдаденост и компромиси. Желание да създадеш семейство и да си родиш деца, които да отгледаш рамо до рамо с този човек. Не е просто пищно празненство, на което ще си център на вниманието и всички ще ти се радват. Това е изборът ти за начина, по който искаш да протече животът ти.

Имам усещането, че един огромен процент от хората, които сключват брак в днешно време не осъзнават реално защо го правят. Имам наистина натрапчивото чувство, че го правят сама защото „всички го правят“. Или това се очаква от тях, тъй като са имали малко по-продължителна връзка. Но дали това наистина е човекът, с когото искате да споделите живота си, с когото искате да създадете семейство и деца? Тези въпроси като че ли остават на заден плана… ако въобще стоят някъде. В основата се появяват сватбата и пищното празненство, което трябва да бъде задължително точно по начина, по който си го представяме. Ако мръдне и сантиметър от това, има огромна опасност да изпаднем в нервна криза и да се тръшкаме как перфектната сватба не се е състояла.

Твърде повърхностно и ограничено виждане за нещата, което е и причината за голям процент от разводите в днешно време. Вие как смятате? Наистина ли хората не си дават сметка какво всъщност вършат и толкова ли сме програмирани да следваме един и същи път, като всички останали?

Семейство Попови

Шоколадови бонбони за деца

Да следим приема на шоколад при децата е от изключително значение. Ако малчуганите прекалят с него, последствията може да се превъзбуденост, свръх активност, развалени зъби и наднормено тегло.

У дома шоколадът мъчно можеше да се опази. Децата винаги са намирали шоколадовите бонбони и са измисляли хитроумни начини да си откраднат от тях без някой от възрастните да разбере.

Такова поведение не може да се толерира, но и родителите са безсилни да противодействат на притегателната сила на шоколада.

Той обаче може да се приема от децата заедно с нещо полезно и в малко количество. Плод, например, като за тази цел ще ви покажа една много лесна рецепта за специални шоколадови бонбони, които са идеални десерти за малки и по-пораснали деца.

Първо, вземете определено количество плод, в зависимост от това колко шоколадови бонбони смятате да направите. За по-малки деца препоръчаните от мен плодове са банан, круша, сладка ябълка, ако децата са вече над 7 години – спокойно използвайте всички плодове – ягода, череша, вишна, парченца портокал. Можете да изберете само един плод или да направите микс.

Разтопете хубав тъмен и млечен шоколад на водна баня. Моите деца много обичат шоколадите на Нестле, така че у дома избираме от тях. Когато ги топя обаче добавям допълнително прясно мляко. То разрежда шоколада, така че става по-млечен, което е добре за децата. Разбърквам, докато се получи светлокафява кремообразна консистенция.

За да направя бонбоните, натопявам всяко едно парченце плод в шоколада. Нека плодовете хубаво се покрият. След това ги нареждам внимателно върху решетката на партигрила или върху фолио. Поръсвам хубаво отгоре с кокосови стърготини, слагам по една ядчица или пък нещо друго, каквото ми харесва, за да станат красиви, и бонбоните ми са готови.

Chocolate-Fruit

Оставям ги хубаво да изстинат и да се стегнат. След това с помощта на шпатула внимателно ги отлепвам от фолиото или решетката. Добре е бонбоните да се съхраняват в хладилника. Затова ги държа тъкмо там. Но не за дълго. Истината е, че те бързичко изчезват.

Тези вкусни шоколадови бонбони гарантирано ще се харесат на всяко дете.Те са сладки и полезни. А ако включите и децата в подготовката им, ще прекарате чудесно времето си в кухнята.

Семейство Попови

За джобните на децата

На определена възраст, да кажем 3+ години, децата започват да схващат, че играчките, които искат, се купуват с пари. Малко по малко започват да разбират как работи светът, как трудът на другите трябва да се уважава и как благодарение на него се изкарват пари. Големият въпрос за родителите е дали джобните на детето да са свързани с къщни задачи, които трябва да изпълнява, или да им се дават просто така? Тази дилема поражда доста спорове.

kids-money

В защита на твърдение, че детето трябва да получава джобни само ако свърши някоя задача у дома има много общо с въвеждането му в реалния свят, а именно че трябва да работиш, за да получиш пари. Ако просто ги даваш на детето си, то ще стане разглезено и няма да ги цени, нито пък труда ви, за да ги изкарате. То просто ще знае, че когато му потрябват, вие ще сте там да му дадете.

Противоположния лагер пък мисли, че основният фокус на издръжката не трябва да е извършването на някаква работа, а в това да научиш детето си как да управлява и разпределя финансите си. В този случай не се набляга на свършената задача, а на това разумно да се определи за какво и как ще се използват спечелените пари. Опасенията на тази група родители е, че ако джобните му винаги са свързани с извършване на нещо в замяна, то детето няма да върши нищо, ако за награда не получи след това пари.

Има логика в разсъжденията на двата типа родители, но аз предлагам златната среда – детето да получава джобни за училище безвъзмездно, като от тях може да си спести, ако поиска, а в допълнение към тях може да получи още, ако свърши някоя къщна задача. Така присъстват и двата описани модела по-горе, без никой да доминира. Надявам се, че така и опасенията от прилагането само на единия или само на другия ще бъдат елиминирани.

Семейство Попови

Как пазаруваме? Зареждам с Лакрима редовно

Най-мразя точно когато готвя да отворя шкафа над мивката и да видя, че солта е свършила. При определени ситуации съм склонна да запазя спокойствие, но в останалите случаи ми иде да закрещя, защото ще загубя излишно време да отида до магазина. А това се случва почти винаги когато бързам и ми се струва, че ей сега ще се приберат всички гладни и още от вратата ще се провикнат: Готово ли е яденето?

Така ми хрумна да ви питам  днес как и кога пазарувате вие?
Много хора избират да купуват всичко ден за ден. Връщат се от работа или след като са се прибрали излизат до магазина и си взимат каквото им е нужно. Но такива предполагам са млади хора и несемейните двойки. За тях ще е дори по-лесно да си поръчат храна или да хапнат някъде навън. Но ако имате семейство и чакате тайфа гладници да се прибере слад работа/ училище, то тогава ще е безкрайно трудно да припкате до магазина, когато сте под пара и котлонът работи.

По тази причина пазарувам веднъж или два пъти месечно от големите хипермаркети. Обичам всичко да ми е заредено и нека само се отбия след работа да купя хляб и мляко. Всъщност дори киселото мляко купувам в по-големи количества, защото това, което ползваме го няма навсякъде. У дома всички харесват Лакрима, което си е цяло чудо. Преди един искаше по-гъсто, друг все мрънкаше, че друго не изглеждало добре, трети пък му харесвало по-рядко за айрян. И така вместо да купувам мляко от три различни марки  – купувам две кофички 3, 6 % на Лакрима и една от 2%. Идеално е за застройка на супа и за заливка на мусака, между впрочем. Става и на чудесен десерт.

Купуваме го или от Кауфланд, или от Млекарниците на Лакрима, които са ни точно по път. Удобно е когато си с кола, защото можеш да обикаляш и прибереш всички продукти в багажника.

logo2

Семейство Попови

Работещите супер майки

Семейният живот е много по-различен от това да живееш само за себе си. Там решенията се взимат от двама човека, действията им трябва да се съгласуват и да се правят компромиси. Когато се появи ново попълнение в семейството, младите родители бързо трябва да свикнат с мисълта, че вече има трети човек, за когото трябва да се грижат, и че ежедневието им ще се измени изцяло. На майката се пада отговорната задача да бди над детето постоянно в първите месеци от живота му.

Оказва се, че отпуската за отглеждане на дете у нас е една от най-дългите – 2 години, през които получаваш и възнаграждение. Ако го сравняваме с 75-те дни неплатен отпуск по майчинство в САЩ, то нашите условия биха ни се сторили цвете. За там съм чувала, че майките бързат да се върнат на работа, за да не си загубят позицията. Във Великобритания са по-разбрани в това отношение – там майките имат право на едногодишен платен отпуск.

n-SUPER-MOM-large570Питали ли сте се как се справя една работеща майка с лавирането между работа, съпруг, дете и домакински задължения? Трудно, но се свиква 🙂 Времето, което такива супер майки имат само за себе си е ограничено. Всъщност, техният работен ден не свършва, когато се приберат вкъщи. Там ги чакат готвене, пране, четене на приказки, писане на домашни и докато мигнат, вече е станало време за лягане. На това му се казва мултитаскинг. Да намериш време да прочетеш някое женско списание или да отидеш на маникюр си е привилегия.

Ако си търсите добър организатор, наемете някоя майка. Тя се движи по стриктен график всеки ден, като определя и този на останалите членове на семейството. Впечатляващо е как една съвременна майка се справя с ежедневието. Тя обаче знае и как да делегира задачи, защото осъзнава, че не може да свърши всичко сама. Също така се е научила, че понякога „не“ е правилният отговор и няма да отстъпи.

Е, супер майки, вписвате ли се в този образ 🙂

 

Семейство Попови

Да се забавляваме заедно с децата

Happy family having fun on floor of in living room at home, laugДецата имат нужда от внимание заради нормалното им развитие, а и вие, като техни родители, трябва да се интересувате от тях, да ги дарявате с любов и топлина. Това може да стане само ако прекарвате повече време с тях. Знаете, че те са пълни с енергия и винаги са готови за игра, затова ви предлагам няколко начина да се забавлявате заедно, като семейство.

Спомням си, че като малка една сутрин бях станала рано-рано, преди всички, бях взела едни пастели и какво си мислите, започнах да рисувам самолет по стената. Доста деца ги правят тези неща, затова, за да избегнете такива инциденти, просто закачете/залепете на стената едно голямо платно хартия и ги оставете да творят.

Има много занимателни дейности, които хем задържат вниманието на детето, хем го образоват. Пъзелите помагат за развиване на логиката например, конструкторите – за пространственото мислене. Може да четете книжки заедно, да му обяснявате за растенията и животните в картинки.

Направете си кино вечер у дома! Как? Ами превръщате хола в кинозала, изпичате пуканки и се настанявате удобно всички на дивана. Така даже ще ви е по-удобно и от истинско кино. Естествено, ще гледате детско филмче. Това ще бъде вашата семейна традиция. Детето ви ще чака събитието с нетърпение, а и на вас също ще ви е забавно, защото днешните анимации са направени да се харесват и на малки, и на големи.

Скрийте „съкровище“ някъде из дома ви, което детето трябва да намери в няколко стъпки. Измислете му лесни загадки, съобразени с възрастта му, чрез които да стигне до него. Тази игра е изключително занимателна, а наградата накрая може да бъде нещо, за което детето си мечтае отдавна. Така му поднасяте подаръка по много по-интересен начин.

 

 

Семейство Попови

Лягаш късно, ставаш рано

sleeplessЛягаш късно, ставаш рано… това е ежедневният ритъм на всеки родител у нас. Вечер се прибираш след работа, детето те чака заедно със семейните задължения и докато свършиш всичко, вече е станало достатъчно късно и се чудиш как ли ще успееш станеш на следващия ден. А следващият ден пристига неимоверно бързо и алармата ти звъни преди още да се е просветило времето навън. Ако искаш да се храниш правилно, сутрин хапваш малко и набързо, приготвяш си нещо за обяд и разбира се трябва да се погрижеш детето ти също да закуси леко и да го закараш или на детска градина, или на училище.

Дори да си на работа от 9 часа, едва ли можеш да си позволиш да станеш преди 7 сутринта. Задълженията са много, отговорностите са много, но ти си родител и от теб се изисква да се справяш. На работното ти място шефът ти очаква от теб да си перфектен и ти го искаш от себе си, за да можеш по-нататък ти да предявиш претенции пред шефа ти за нещо повече. Детето ти иска да му помогнеш за домашните и ти се радваш, че то все още търси помощта ти, защото знаеш, че ще се случва все по-рядко. Осъзнаваш колко ограничен ресурс е времето и ти се иска да разполагаше с повече от него. Пиеш по 2-3 кафета на ден и загърбваш себе си все повече в името на семейството и семейното щастие и разбирателство.

Лягаш късно, ставаш рано, но животът продължава. Дано един ден успеем да си наваксаме всички пропуснати възможности включително и недостига на сън.

Семейство Попови

Да изберем училище на детето

kids-summerДа сте чували твърдението, че средата оказва влияние на характера на децата? Защото твърдението е правилно. Докато едно дете е малко, характерът му се определя най-вече от семейната обстановка, а вие можете лесно да контролирате факторите, които биха му повлияли по някакъв начин.

Когато детето малко порасне обаче, се изправяте пред много важен избор. В коя детска градина да го запишете и в последствие в кое училище. И при двете изборът е от изключително значение и не бива да остава произволен, камо ли необмислен.И при двете стратегията обаче може да е сравнително еднотипна.

Първо, задайте си въпроса „Какво знам аз за това място?“ Познавате ли някоя от госпожите или учителките, имате ли приятелка, чието дете да посещава същата градина или училище, има ли откъде да си набавите вътрешна информация? Отговорите на тези въпроси може да се окажат изключително полезни и важни за крайното ви решение. Потърсете също така информация и в Интернет, оттам също може да изникне нещо интересно, което да ви помогне за избора. Не се предоверявайте обаче на информацията в мрежата, защото там се пишат какви ли не неща.

Имам още един съвет. Тъй като вече познавате приятелите на детето си и знаете с кого е по-близко, знаете ли тези деца къде са записани? Най-добре е да не ги разделяте, за да могат малчуганите да се подкрепят взаимно и да имат приятел в една нова за тях среда. Така приятелството им ще укрепне, а и ще можете да си разменяте информация с родителите на другото дете. Полезно, а?