Yearly Archives

2013

Семейство Попови

Телевизията през пролетта

glasutttЕдна от причините да харесвам толкова пролетта е, не само хубавото време, но и новите неща, които тръгват по телевизията. Е, хубавото време закъсня с около месец и половина, но от телевизията съм доволна – започнаха много нови предавания, сериали и български продукции, та ако не мога да се разхождам из разцъфтяващата природа, то поне мога да гледам нещо интересно. Рейтингите, от които обикновено се интересувам показват, че не само аз съм доволна от стартиралите пролетни програми. Около милион и половина българи например гледат любимото ми шоу – „Гласът на България“, което през март, когато започнаха вокалните двубои, вече успява да измести макар и с малко по гледаемост турският сериал „Огледален свят“ от първото място по рейтинг.

Новият сезон на „Столичани в повече“, който също следя с интерес, е на шесто място в класацията, с 41% рейтинг, следвано от сърцатото предаване „Предай нататък“ и българският игрален филм „Чужденецът“. „Младост 5“ е на 11-то място, на съвсем минимална разлика от „Комиците“. Отново първите 18 места в рейтинг класацията се държат от бТВ, като до 25-то място успяват да пробият само БНТ с мача България – Дания, и НоваТВ с шоуто си „Национална лотария“.  Ново попълнение е и шоуто „Като две капки вода„, което е по световноизвестен формат и влиза на 26-то място.

Успехът на новите програми в телевизията потвърждава, че зрителите търсим все повече и повече български продукции – сериали, риалити и забавни програми по иновативни формати като „Младост 5″ на бТВ и “ Като две капки вода“ по Нова.  Днес наобед излязоха и резултатите от вчерашната премиера на дългоочаквания сериал „Фамилията“. Той също е успял да прикове пред екраните цели 1,2млн. души, тройно повече от коя да е друга телевизия, отбелязват по бТВ. Радвам се на тенденцията, че се създават все по-качествени български продукции, а също и на това, че зрителите ги оценят подобаващо с вниманието си. Тук е моментът може би да напомня за една от болежките на телевизиите в момента, която стана обществено достояние покрай спора на бТВ с Булсатком – кабелните оператори укриват абонати и задържат печалби, предназначени за телевизиите. Приходите от абонатни такси би трябвало да се вторият сериозен източник на доходи за телевизиите, но у нас не е така поради липса на контрол на операторите, от страна на държавата. Надявам се поне да чуя като предизборно обещание от някой политик, че този проблем ще се реши, защото телевизиите имат нужда от този ресурс още повече по време на криза и биха го вложили в още качествени български предавания и сериали.

Семейство Попови

Комуникацията в една връзка

comunikaciikaКомуникацията е едно от най-важните неща, особено ако става въпрос за членовете на една връзка, защото от това зависи нормалното им съжителство. Ако се изгуби тази комуникация, връзката може да претърпи сериозни поражения, тъй като при решаването на проблем и двамата трябва да правят компромиси и да се опитат да подобрят общуването по между си.

Това не е никак лесна задача, защото първо трябва да се намери източника на проблема. Например за мен не е нормално, ако цял ден с мъжа ми не си говорим. Винаги може да се намери тема за разговор и то без много да се мисли за това. Скандали има във всяка една връзка, ако някои ни казва, че не се карат, просто лъжат себе си, не нас. Важното при по-сериозен скандал или някакъв спор е как ще реагират и двамата. Място за сърдене няма, или ако има трябва да е за кратко време, просто за да покаже, че единия наистина е прекалил. Смятам, че в сърденето по цял ден или повече, няма никакъв смисъл, защото не сме деца, а зрели хора и трябва да разсъждаваме като такива. А крайния резултат винаги е един и същ – сдобряване, следователно всичко е било загуба на време и нерви.

Много важна черта в една връзка е откритостта. Мъжете не могат да знаят какво ни се върти на нас в главите, затова е по-добре да споделяме малко повече. Трябва да им се говори директно на мъжете, за да разберат какво искаме да кажем, защото намеците също не им се нравят много.

Семейство Попови

Добрата дума, железни врати отваря

nice„Добрата дума, железни врати отваря” не напразно е казал народът. Сигурна съм, че както всички знаят, и не веднъж са забелязали – комплимента и хубавата дума вършат чудеса. Дори и едно най-обикновено „благодаря”. Много е важно да намерим начин да изразим чувствата и мислите си, и да накараме човека до себе си да се почувства оценен. Всяка жена може да накара мъжът до себе си да направи нещо за нея само с една дума. Същото нещо важи и в обратния случай. Най-малкия жест, направен в израз на благодарност за нещата, които сме направили в ежедневието си един за друг е важен, защото ни сплотява и ни кара да се усмихваме.

Например, ако любимият ни иска да сготвим, нещо което отнема време и усилия е нужно само да ни каже колко сме добри в кухнята и колко секси изглеждаме с готварска престилка. А ако искаме съпруга ни да изхвърли боклука, а на него не му се нрави много, просто му обясняваме, че е тежък и нямаме толкова сила да го носим, а той е силен мъж и няма да го затрудни. След такъв комплимент веднага печелим усмивка и бонусът е изхвърлен боклук.

Не на всички, обаче ни е вродено да бъдем учтиви, затова трябва това качество да го доразвием, защото е от изключителна важност и ще ни бъде от полза през целия живот. Въпреки всичко, ако ни е трудно да изразяваме чувствата си, винаги можем да прибегнем до малки хитрости, които да поласкаят любимия ни.

Семейство Попови

Любовните упражнения на Ваня Щерева

Може би вече сте разбрали, че обожавам да чета. Тогава се чувствам най-свободна, свободна да мисля и да мечтая. Обичам всякакви книги и разкази: поетични, фантастични, носталгични, патриотични, патетични, романтични…Зависи от това какво е вътре в мен, както с музиката, впрочем.

Наскоро приятелка ми подари последната книга на Ваня Щерева, „Любовни упражнения“. Помислих си: „Колкото и да я упражняваш любовта, все си остава ненаучена и неизтренирана. Толкова много е изписано и изговорено за нея, а винаги само две думички са достатъчни: обичам те.“

Оказа се, че с Ваня Щерева мислим еднакво, защото във въведението си към сборника тя споделя емоции именно в тази насока. После не мога да ви опиша какво чувствах, докато четях разказите в „Любовни упражнения“, защото зад всеки един стоят влюбени и разлюбени сърца, счупени мечти, копнеещи очи и всичко това описано толкова увлекателно, че изгорих лещата за вечеря.

Но пък душата ми се нахрани и засити с любов.

 

Семейство Попови

Увлекателен разказ за група Алфа

IMG_0003Излязла в Русия преди пет години, преиздавана вече няколко пъти, от месец насам увлекателният разказ на Генадий Зайцев за ръководената от него цели 14 години антитерористична група “Алфа”, прочула се в цял свят с брилянтните си акции, е вече на българския книжен пазар. “СПЕЦНАЗ АЛФА: Моята съдба” е едно от новите заглавия в книжния каталог на издателството на Светослав Кантарджиев – “Ню медия груп” и е истински подарък за ценителите на увлекателното четиво. Легендарната антитерористичната група е създадена в края на юли 1974 година, а в началото на 1977 година начело на елитната част застава Генадий Зайцев, който поставя истински времеви рекорд като ръководител на групата – цели 14 години с малко прекъсване. Една от първите бойни операции на младата все още група е операцията по обезвреждането на терориста, заплашващ да взриви посолството на Съединените американски щати в Москва, през пролетта на 1979 година. Тогава Зайцев лично води преговорите с терориста, представяйки се за сътрудник на консулския отдел на Министерството на външните работи на тогавашния Съветски съюз. В продължение на два часа и половина той се опитва да убеди атентатора да се откаже от намеренията си. До 1995 година, когато излиза в пенсия, Генадий Зайцев и момчетата му от елитното подразделение “Алфа” участват в много опасни и брилянтни операции. За това, как завършва историята с посолството на САЩ, за всички операции на групата през тези години, както и за мъжеството и героизма на участниците в тях, може да прочетете в книгата  „СПЕЦНАЗ АЛФА: Моята съдба” – истински увлекателен разказ за легендарните антитерористи.

Семейство Попови

Семейството и гурбета

Здравейте! Обръщам внимание на тази тема, защото гурбетчийството не е част от модата на младото поколение. От стари времена мъжете са търсили прехраната на семействата си по света, затова казвам, че гурбетът не е белег на новите времена. Всички, които сме запознати с темата на гурбета знаем, че обикновено отсъствието на мъжа не води до нищо хубаво за семейството. Но въпреки това, напоследък поради липсата на работа в нашата държава, на все повече семейства им се налага да се разделят, защото единият от двамата отива да работи в чужбина. И, разбира се, тези семейства са предимно млади, защото нямат жилище, съответно трябва да плащат наем, отделно другите разходи по дома и сметките, най-големия разход – по децата и положението става плачевно. Единствения изход – на младото семейство им се налага да се разделят и да търсят прехрана в чужбина, да закрепят положението.

До тук добре, ако може изобщо това решение да се нарече добро, но оттук насетне не се знае как ще се развият нещата. Защото е неоспорим факт, че това положение е доста рисковано за семейството и особено за тяхното бъдеще. Затова реших да изкажа мнение по темата и съм категорична, че семействата, най-вече младите, не трябва да се делят за дълго време при никакви обстоятелства.

Всяка възраст си има своите предимства и си иска своето, особено младостта. Хората се женят, защото искат да бъдат заедно, да споделят и да градят бъдещото си. Изводът е – гурбетчийство да, но споделено със семейството.