С това заглавие-призив искам да насоча вниманието ви не само в приготвянето на деликатеси за вашите мъници, но и даването им на полезен опит. Колкото повече могат и знаят децата ви, толкова по-подготвени ще са за живота. А храната несъмнено е важен аспект от съществуването, здравето и насладата.

Може би трябва да започна с констатацията, че кулинарните навици се изграждат още в детските години. Колкото е по-малко детето, толкова по-лесно е да привлечете вниманието му и да го запалите по това да има пряко участие в създаването на храната си. Не че не може и като големи, но нека бъдем максималисти.

Споделяме ви няколко идеи за съвместни занимания в кухнята, а вие може да ги тествате у дома.

Декорация
Едно от най-приятните неща за децата е да създават цветни чудеса във всичките им визуални форми. Затова при приготвяне на следващия десерт им дайте да сложат захарни пръчици или да поръсят с ядки. На мъфините може да поставят глазура или сметана, да допълнят с плодове. Те ще бъдат щастливи от резултата и дори ще искат да го опитата.

Месене
При направата на питка или тесто за бисквити, накрая оставете на детето възможността да помачка с малките си пръсти сместа. Покажете му как се прави, как втасва и как се разточва. За мъника това ще е като игра от пластилин, в която крайният е резултат е вкусен и създаден с любов.

Съставки
След като вашето дете е усвоило координацията на ръцете в кулинарията, може да му дадете и по-отговорна задача. Това е смесването на съставките, разпознаването им и разбъркването им. Ако обясните, че това е най-важната част от готвенето, то със сигурност ще се почувства гордо, че е направило голямо постижение. А то си е и така!

Успех в кухнята, млади и старши шеф готвачи!

Да станеш родител е може би една от най-големите промени и трансформации за човек. Колкото и да е вълнуващо и чакано, винаги е малко плашещо, защото не знаеш какво да очакваш. А това усещане е същото с всяко следващо дете.

Точно за подготовката да бъдеш родител ще си говорим днес.

Ако питате вашите родители какво са правили, то те ще ви кажат, че са прочели някоя книга или че като е дошло време, са се позовавали на опита на майки и баби. Е, в 21 век информацията е много повече и достъп до подобни знания може да има всеки. Но по форуми и групи има толкова лъжливи и плашещи данни, че по-добре да не ги четеш.

За достоверни факти, доброволци и болници са създали така наречените училища за родители. В повечето случаи те са безплатни и обхващат теми от първите месеци на бременността, през периода на промени, преродило поведение, раждане и първи месеци на новороденото. Темите дори са свързани с кърмене и с присъствие на бащата на раждането, както и промяна във взаимоотношенията със семейството след това.

Аз самата бих се включила в подобен курс, ако реша да имам трето дете. Колкото и да знам, винаги може и още. А най-хубавото е, че ще се запозная и с други бъдещи майки, с които да споделим преживяването.

За ваше улеснение направих списък с няколко полезни странички:
Училище за родители „Селена“
Училище за родители „МА-МА“
Ася Демирева – консултант по кърмене/ Assya Demireva
Училище за бременни и родители „Мама знае най-добре“

Ако си мислите, че този текст ще ви даде информация за това каква е модата при кръщаване на деца, то не го четете. Има достатъчно много източници за това и не смятам да се сравнявам с тях, защото нямам необходимите познания. Вместо това обаче ще ви споделя за тенденцията при бащините и фамилни имена.

Тъй като все повече се избират западни имена за децата, то тази мода се разпространява и при другите две законни имена. Може би и някои от вас дори са част от нея. А каква е тя – споделям ви веднага.

Всички знаем, че в българския език преобразуването на бащиното и фамилното име става с наставките -ов, -ова, когато това е възможно. Което е в почти 99,9% от случаите. По този начин например едно типично име е Димитър Иванов Петров, а при жените – Иванка Йорданова Михайлова. Какво обаче се случва, когато името на бащата е Боян, Жорж или нещо подобно?

В много от тези възможности родителите се спират на това имената, които са бащини, да запазят напълно името на бащата. Може би малко сложно го обясних, но като пример мога да дам – Иван Боян Петров или Мария Жорж Петрова.

За фамилията също може да бъде изпусната наставката за женски род. По точи начин ще е например Йоана Петров.

Сега сигурно се чудите как се прескача така закона. Това изобщо не е извън законовите ни права. Може да се случи с попълване на декларация при кръщаване в болницата. В нея най-често се пише, че детето ще живее в чужбина и името му става прекалено трудно за произнасяне. И молбата се удовлетворява. Лесно е!

Всички родители имат тайно оръжие, техен герой, който идва на помощ, когато детето не желае да си изяде храната или не слуша. Тогава те го призоват и моментално обстановката става сериозна и мъникът започва да изпълнява. За някои това е Баба Меца, за други Попа, за трети Баба Яга, а много често и полицая.

Именно за органите на реда ще ви споделя една история. Тя е по действителен случай и е на мои познати.

На къмпинг близо до Варна приятел полицай патрулира из местността, в която се преплита суша и море. Съвсем случайно попада на дете, което видимо изглежда объркано. Започва да го пита за името, откъде е и има ли нужда от помощ. Момчето няколко минути стои мирно, разплаква се и побягва с думите „полицаят ме гони“.

Нататък случката приключва с падане и още по-силен плач. Полицаят се приближава, а детето го удря и му казва, че е слушало, защо идва да го плаши. След тази истерия, моят познат го успокоява и му помага. В крайна сметка детето казва, че се изгубило от близък къмпинг и е било дезориентирано. Изплашило се от полицая, не защото е непознат човек, а защото майка му използвала образа именно в ситуации на непослушание.

Изводът, който аз направих за себе си, е че спрях изобщо да споменавам с лошо полицаите вкъщи. Все пак следващият път моето дете можеше да бъде изгубено и не искам да бяга именно от хората, които биха му помогнали най-добре. Затова винаги трябва да избираме измислени герои, които в реалния живот няма как да имат досег с децата. Помислете и вие по темата.

Като човек, обичащ природата, естествените цветя са задължителен елемент у дома. Не само защото създават по-добра атмосфера и пречистват въздуха, но и защото са красиви. Наскоро обаче преоткрих изяществото и в изкуствените цветя. Споделям ви днес моите трикове и за такъв тип декорация.

Преди да направите покупка за изкуствени цветя, ви съветвам да проверите производителя и материалите, от които е изработено. Зная, че в големи магазини като Jumbo и JYSK има изобилие от подобни елементи, но те не винаги са трайни и не стоят красиво. Ако изкуствените цветя са от пластмаси, те ще се прашат и зацапват бързо и съвсем скоро ще са за боклука. Залагайте на латекс и мека пластмаса.

Следваща стъпка след закупуването е да приведете новото растение в приличен вд. Това означава да го почистите и да разгърнете всичките му листа и клончета. Опитайте се да придадете естествен вид, за да бъде максимално релистично. Също изберете и красива саксия или кашпа – определено ще преобрази нещата.

После е добре да изберете подходящо място в жилището си. Правилото е да поставите изкуствените цветя където биха вирели те добре и като естествени. По този начин няма да се „набиват толкова на очи“.

И накрая ви съветвам да ги комбинирате с лесно отглеждащи се естествени цветя. По този начин ще се получи приятна симбиоза. Красотата ще е налице във вашия дом, а грижите няма да са непременно големи. Въпреки това не забравяйте, че изкуствени или естествени, растенията имат нужда от поддръжка, време и внимание, за да изглеждат добре.

Една от най-големите трудности на мъжете е да намерят правилен език с жените. Понякога им се струва, че каквото и да кажат или дори и да не кажат, са в грешка. Но истината е, че просто не са разбрали още кои са точните думи. Формулата не е универсална, но ще може да ви помогне да подобрите комуникацията си с нежния пол.

Обич. Това е тайният ключ. Не само мъжете трябва да я излъчват, но и да я споделят. За нея трудно се говори, ала не забравяйте, че понякога „обичам те“ дава сила и премахва товари.

Не е тайна, че жените обичат комплиментите. Затова всяка изречена дума, че е красива, модерна, стилна, елегантна, нежна и т.н. я карат да се чувства специална. Просто мъжете не бива да забравят да казват на дамите си, че изглеждат невероятно.

Обувки, дрехи, гримове – това са не просто думи, а и отключващи друга страст на дамите. Те ги правят ентусиазирани и им помагат за горното написано . Така че използвайте ги умело.

Жените обичат не само да слушат, но и да усещат шоколад, вино и нежни докосвания. Затова не залагайте само на думи, а винаги бъдете готови и да действате. Сърцето на жена трудно се печели, ала завладееш ли го истински, е твое цял живот.

Работа – колкото и да ни се иска, в живота ни все ще се сблъскаме с нея. В момента тенденциите са да се работи нещо, което доставя удоволствие. Но въпреки това, поемането на ежедневния ангажимент да си в кондиция, за да дадеш най-доброто от себе си, е доста изтощаващ. Затова днес питам – кога трябва да влезем в колелото на живота и да започнем да работим?

Мога да дам пример със себе си. Аз започнах да изкарвам парите си на 16 с почасови занимания. Преминал съм през много професии, ако мога да така да ги нарека – от раздаване на флаери, през барман, сервитьор, продавач, аниматор на морето. Нормалните занимания, с които много тийнейджъри са се сблъскали.

Причината да работя не бе, защото родителите ми не разполагаха с финанси, а защото летата преминаваха в гледане на филми, безсмислени събирания с приятели, завършващи с беля. Така че сменяйки средата и поемането на отговорност, ми помогнаха да изградя характер. Затова и в университета бях практически доста по-подготвен, дори по-адаптивен и комуникативен.

Други мои познати започнаха да работят през студентството си, а трети след него. Но тук има условност, че те директно започнаха да търсят работни места по професията. Дали има разлика и влияе ли това върху характера? Определено! Някои много бързо се издигнаха, а на други им липсваха умения като моите, натрупани отпреди.

Въпреки това аз съм на мнение, че поемането на какъвто и да е работен ангажимент не е излишно никога. Но всичко зависи от характера на човека и стремежа му за израстване. Затова ако имате деца, не ги щадете от работата, а просто им помогнете да намерят своята за момента, за да се усъвършенстват.