Yearly Archives

2015

Семейство Попови

Работещите супер майки

Семейният живот е много по-различен от това да живееш само за себе си. Там решенията се взимат от двама човека, действията им трябва да се съгласуват и да се правят компромиси. Когато се появи ново попълнение в семейството, младите родители бързо трябва да свикнат с мисълта, че вече има трети човек, за когото трябва да се грижат, и че ежедневието им ще се измени изцяло. На майката се пада отговорната задача да бди над детето постоянно в първите месеци от живота му.

Оказва се, че отпуската за отглеждане на дете у нас е една от най-дългите – 2 години, през които получаваш и възнаграждение. Ако го сравняваме с 75-те дни неплатен отпуск по майчинство в САЩ, то нашите условия биха ни се сторили цвете. За там съм чувала, че майките бързат да се върнат на работа, за да не си загубят позицията. Във Великобритания са по-разбрани в това отношение – там майките имат право на едногодишен платен отпуск.

n-SUPER-MOM-large570Питали ли сте се как се справя една работеща майка с лавирането между работа, съпруг, дете и домакински задължения? Трудно, но се свиква 🙂 Времето, което такива супер майки имат само за себе си е ограничено. Всъщност, техният работен ден не свършва, когато се приберат вкъщи. Там ги чакат готвене, пране, четене на приказки, писане на домашни и докато мигнат, вече е станало време за лягане. На това му се казва мултитаскинг. Да намериш време да прочетеш някое женско списание или да отидеш на маникюр си е привилегия.

Ако си търсите добър организатор, наемете някоя майка. Тя се движи по стриктен график всеки ден, като определя и този на останалите членове на семейството. Впечатляващо е как една съвременна майка се справя с ежедневието. Тя обаче знае и как да делегира задачи, защото осъзнава, че не може да свърши всичко сама. Също така се е научила, че понякога „не“ е правилният отговор и няма да отстъпи.

Е, супер майки, вписвате ли се в този образ 🙂

 

Семейство Попови

Как да си направите захарна клетка?

Някои хора приемат готвенето като задължение, но това всъщност си е цяло изкуство. Съчетаването на вкусове за постигането на идеалния баланс е тънкия момент тук. Ако гледаме на храната не като на нещо, което ще ни засити глада, а като на нещо, което да удовлетвори всичките ни сетива, то тогава приготвянето й ще мине в едно друго измерение, където всичко се случва сякаш с магическа пръчка и по вълшебен начин. Такова предполагам е отношението към храната на големите готвачи.

От известно време гледам Youtube видеа на тема готвене, за да черпя идеи, и попаднах на този на едни младежи. Те са англичани и в момента обикалят света, за да откриват нови вкусове. Хубаво е да виждаме млади хора, толкова запалени по готвенето, а и те го правят със собствен отличителен стил. И както по-горе казах, че готвенето не трябва да е задължение, то тук то е превърнато в забавление, но не до такава степен, че да няма уважение към храната. Конкретно във видеото се показва един десерт, но на мен най-интересна ми беше частта със захарната клетка и по точно как се прави. Тук е обяснено добре. Аз вече пробвах метода и смея да твърдя, че работи. Отначало ми изглеждаше много плашещо, но всъщност се оказа лесно.

Семейство Попови

За експериментите с храната и хлябът на фирма Елиаз

В офиса забелязвам една интересна тенденция, свързана с храненето. Тя, естествено, се диктува от женската половина на екипа. Преди да си помислите обаче, че става дума за отслабване, защото летният сезон е в разгара си, веднага ще ви опровергая. Тази тенденция е трайна и се отнася до осъзнатата грижа за здравето. А факторът „храна“ е в основата то да е крепко и устойчиво.

И така, какво се случва при нас? Ами може да ни наречете „съвременни билкарки“, защото вече добре сме се образовали коя билка за какво е полезна – къде от баби, къде от нета. Обменяме си информация, правим си чайове, но не от онези в пакетчетата, а от автентичните, където клонките и листата се виждат. Мен лично един чай от маточина, който пих на работа, така ме успокои, че после ми се спеше цял ден 🙂 Но опита учи, сега си го пия само вкъщи. Ако трябва да сме честни, билките действително имат лечебни свойства – някои дори могат да ти спестят приемането на лекарства. Нашите прабаби едно време са имали само този метод за лечение, което е похвално за тях.

Нека сега да обърнем фокуса към храните. Появяват се едни нови имена, които не са ни били познати досега. Искам да обърна внимание на 2 от тях, а именно чия и лимец.

Да започнем с чията. Тя беше един от нашите офис експерименти. Ако не сте наясно, представлява малки елипсовидни зрънца. Ние просто пуснахме по една шепичка от тях в чаша вода. Приличаха на плуващи рибки в началото, преди да се раздуят, водата да се превърне в нещо като желе и да промени вкуса си в ненатрапчиво сладък. Казват, че спортистите пиели такава вода, защото им давала енергия. Иначе чията е чудесен антиоксидант, съдържа омега-3, както и много други полезни вещества като цинк, фосфор, калий и калций. Тъй като абсорбира много вода, чията е и доста засищаща. Ние все още тестваме ефекта от нея, засега са минали само два дена, пием по една чаша на ден следобед. Успяваме да укротим глада, който идва към 15:00 часа (хората, работещи в офис, ще разберат).

limecЛимецът пък се оказва една стара житна култура, така че може да гледате на него като на древна пшеница, той си и прилича на такава. Интересен факт е, че семена от него са били открити в могилите на траките. Той също е сочен като антиоксидант, богат е на магнезий и цинк. Оказва се, че лимецът, произведен у нас, има голямо съдържание на цинк, който пък помага за растежа, метаболизма, pH баланса в кръвта и всякакви такива все полезни неща. Аз съм го консумирала под формата на хляб от фирма Елиаз. Понеже не бях сигурна как точно се приготвя и никога през живота си не съм пекла хляб, предпочетох да се доверя на професионалисти в занаята. Знам, че в хлебозавод Елиаз сами си мелят лимеца и то на каменна мелница, което ни връща в онези автентични времена, а на мен това ми допада – древна култура да се обработва по древен метод. Е, предполагам, че процесът е модернизиран, но основите пак са си там. Името на хляба от лимец на Елиаз е едно такова весело – Слънчев хляб 🙂

Иначе хлебчето е вкусно, и сега като знам за полезните свойства на лимеца, ще си го купувам по-често. Между другото, хлебозавод Елиаз продават и самото брашно от лимец, което ме навежда на мисълта, че трябва да се образовам и в областта на готвенето с такова, нали напоследък съм запален експериментатор 😉

Семейство Попови

Да извадим летния гардероб

В нашето семейство сме свикнали в гардероба да подреждаме само сезонните дрехи. Останалите се прибират, докато не им дойде времето. Така имаме лесен достъп до нещата, които ни трябват, а и честно казано дрехите ни за всичките сезони не се побират в гардеробите, които имаме. Ако имахме една цяла стая, отредена за дрехи, това нямаше да е проблем, но предполагам, че малко хора могат да си позволят такъв лукс.

fitted-wardrobeТова, което правим при смяна на сезоните, може би на много от вас е познато – вадят се всичките дрехи от гардероба, каквото трябва се изпира и после се прибират във вакумни торби, за да не заемат много място. Съветвам ви обаче да не обезвъздушавате торбите твърде много, защото дрехите ще излязат прекалено намачкани и ще има да гладите цял ден. Особено летните тениски и ризи, със зимните пуловери не е чак такъв проблем.

Празният шкаф се почиства и там се подреждат новите-стари попълнения. Подредбата на рафтовете става според типа на дрехата – дънки, тениски, потници, къси панталони. Каквото трябва се слага на закачалки – ризите например отиват там, след като се изгладят, летните рокли също. Междувременно се прави разбор и на дрехите, които излизат и на тези, които влизат в шкафа. Нещата, които преценим, че няма да носим, се заделят и даряват.

С обувките се подхожда по същия начин. Там пък мястото в шкафа ни е още по-ограничено. Зимните и пролетни обувки заемат много повече пространство от летните, затова като ги приберете, ще се учудите колко много чифтове сандали ще поберете на тяхно място.

Харесва ми гледката, след като приключа целия този процес с подмяна на гардероба. Накрая като го погледна е толкова красиво подреден. Няма дълго да остане така обаче 😉

Семейство Попови

Околната среда – какво точно представлява?

Ако погледнем на понятието „околна среда“ в по-широк смисъл може да кажем, че това е всичко, което ни заобикаля или пък средата, в която живеем. Тя включва живи и неживи елементи и ни предоставя ресурси за живот. Част от концепцията за опазване на околната среда е установяване на взаимодействие между живите организми и естествения им хабитат.

environment

По принцип думите „околна среда“ и „природа“ се използват с едно и също значение, но изключват всичко, създадено от човека. Така че тук имаме едно разделение – човекът е от едната страна на уравнението, а околната среда от другата. Балансът между тях е от съществено значение и за двата елемента. Ако се замислим по-дълбоко, ще стигнем до заключението, че хората хем живеем в заобикалящата ни среда, хем не сме част от нея. Обобщено околната среда е това, което ни заобикаля и се е появило по естествен начин, без човешка намеса. Тук слагаме гори, планини, морета, океани, растения, животни и т.н.

И за да изясним материята още повече, нека приложим един пример с мравка. Тя също е жив организъм като нас, но от нейна гледна точка, ние сме част от нейната околна среда, както и тя от нашата. Човекът и мравката са изключени от собствените си околни среди, когато се гледа от собствената им перспектива.

Човекът има доминираща роля в природата, защото е способен на изменя средата, в която живее. Това е и една голяма отговорност, защото трябва да се стремим да бъдем в хармония с нея, когато извършваме човешките си дейности. Нашето семейство обича разходките сред природата, обичаме да я виждаме чиста и недокосната, колкото се може по автентична и дори малко дива. Така е най-красива, не мислите ли 🙂

Семейство Попови

Различните типове принтове

В ежедневието си сме заобиколени от различни типове мотиви, които дори не знаем, че си имат специални имена. Те могат да се открият в дрехите, които носим, в интериорния дизайн, както и в архитектурни елементи на сгради.  Някои от тях са използват много отдавна, други са по-съвременни. Навярно всички ще са ви познати визуално, но може би досега не сте знаели как да наречете някои от тях.

prints

 

1. Каре
Като чуят за каре, много хора си мислят карирани ризи и за ученическите униформи на момичетата, в частност – полите. Истината е, че този мотив винаги е бил актуален в модата. А що се отнася до интериорния дизайн, се смята, че носи уют и комфорт.

2. Четирилистник
Този мотив датира още от средновековието и е общо взето неостаряващ. Ирландците смятат, че носи късмет. Намира приложени на много места и е харесван заради символизма, който носи – използва се в платове, дърворезба, плочки, огледала, мебели.

3. Гръцки ключ
Симетрията, пропорциите и подредбата на този дизайн са класически, затова и мнозина го считат за традиционен, но лесно може да се модернизира, като се използват дръзки и ярки цветове. Съчетава се добре с други принтове като каре и четирилистник.

4. Мотив с формата на V (на англ. chevron)
Най-разпространеният принт с тази форма е много V-та, свързани едно до друго. Те може да са на няколко реда, като всеки ред да е с различен цвят. Мотивът може да се използва както хоризонтално, така и вертикално, но ако се прекали с него, може да ви накара да се почувате леко замаяни, гледайки го.

5. Племенен мотив
Платове от този принт напомнят за нещо индианско и земно. Той присъства в килими, завивки, гравирани дървени вази и купи. Приложенията му са безброй, както и начините на изобразяването му.

6. Животински принт
Дали ще е зебра или леопард, този принт е от онези, които винаги се завръщат. Използват се както в облеклото, така и в интериора под формата на тапицерия за мебели, в килими и декоративни възглавници. В дома ви могат да придадат едно екзотично чувство, но с тях не трябва да се прекалява, защото са дръзки, особено ако естественият им цвят се замени с по-ярък.

Семейство Попови

Дете или възрастен – избирай

child-into-adult-300x209На нас хората май не може да ни се угоди. Докато бяхме малки искахме да пораснем, а сега искаме пак да сме деца. Тогава просто не сме осъзнавали колко отговорности идват с това да бъдеш възрастен, колко важни решения трябва да вземаш, колко препятствия трябва да прескочиш и на колко борби ще се подложен, за да оцелееш. Така както ги изреждам тези неща, далеч не изглеждат като реклама на това да си възрастен, но те се осъзнават само след като си ги преживял, не и преди това.

Ако трябва да се върна назад в детството, причината да искам да порасна е била заради свободата на действие, която животът на голям човек ти дава. Като малък трябва да се съобразяваш с много правила, като започнем от това в колко часа да си лягаш, минем през забраната за ядене на сладко, стигнем до писането на домашни и завършим с вечерен час за прибиране. Твърде много наложени ни от някой друг ограничения, които не ни позволяват да правим каквото си поискаме.

Обаче като пораснеш, идват правила, които направо са си закони – плащане на сметки, данъци, спазване на срокове за какво ли не и купища други задължения, на които е лесно да им изгубиш бройката. Ето тогава ти се иска да си дете и да не знаеш нищо за тези неща, защото мама и тате се занимават с тях, а не ти. В този момент разбираш, че всъщност детството ти е било безгрижно, колкото и да си мечтал да бъдеш голям.

А ти какво избираш – да си дете или възрастен?

Семейство Попови

Нека си говорим с емоция

165804-171097Замисляли ли сте се как хората разговарят помежду си без никакъв ентусиазъм? Емоция може би се проявява най-често, когато някой е ядосан или разстроен, т.е. свързана е все с нещо негативно. Често разговорите са общи и тръгват от заученото „как си“, без дори питащият да се интересува от отговора и завършват с учтиво „добре“, без да е ясно дали отговарящият наистина се чувства така.

Ако зададем горния въпрос по малко по-завъртян начин и с интонация различно от нещо монотонно и измънкано под носа, ще покажем на отсрещната страна, че наистина ни е грижа. Тогава тя също ще ни отговори по незаучен начин и от това може да излезе ангажиращ и ползотворен разговор, а защо не и приятелство за цял живот.

Има хора, на които лесно им се отдава да водят интересни и непринудени разговори, да разказват случки с въодушевление и да бъдат душата на компанията. И тъй като с поведението си те излъчват неустоим чар, привличат останалите като магнит. Ако се заобиколим с повечко такива хора и попием от тяхната „мъдрост“ при общуване, може би ще станем също толкова общителни. На тях им е лесно да комуникират, защото не обвиват думите си във фалш, а ги казват с истинската емоция, с която ги чувстват.

Емоционалното общуване, което не е свързано с негативни емоции, може да се възпита у хората и после да им стане навик. В началото може да звучи като нещо заучено, но щом свикнете, вие също ще си говорите с всички с лекота, намирайки правилните думи, които да предизвикат интереса и вниманието на другите.

Семейство Попови

Поуката в детските книги и връзката им със Светослав Кантарджиев

От всяка детска книжка може да се извлече поука. Един възрастен веднага би я съзрял, както и да е написана тя. При децата нещата обаче не стоят така, затова и се пишат книги специално за тях. Умът на малките все още се развива, те вярват във вълшебства, чудати създания и имат изключително богато въображение. С това мисля, че всеки ще се съгласи :). Една добра детска книга трябва да е написана така, че детето само да може да си извлече поука от нея. Предназначението на детските книги е именно да развият съзнанието на малчуганите, да предизвикат интереса им и да ги научат на нещо. С тях децата опознават света по-бързо.

gift-books

Сещам се за една българска народна приказка на Ран Босилек, която си спомням до ден днешен. Там поуката беше твърде очевидна – да не викаш неволята, когато тя вече е при теб, и сам да се справиш с трудна ситуация. В живота възрастните се сблъскват с много такива. Тази приказка учи децата, че ще дойде време, в което те ще трябва да разчитат на собствените си сили.

У нас издателство „Ню Медиа Груп“ на Светослав Кантарджиев подготвя най-различни книжки за малки читатели. Наскоро научих за техни книги за деца с чуждестранни народни приказки. Разгледах няколко издания на Светльо Кантарджиев и по илюстрации и текст бих ги оценила високо. Струва ми се интересно на мен самата да прочета такива, за да направя сравнение. Не мисля, че е странно възрастен да си купува книги, предназначени за деца. Аз и книжки за оцветяване си купувам, но това ви го казвам под секрет ;).

Взех да се отклонявам от темата, затова мисля да приключвам. Поуката тук ще бъде: хора, четете!

Семейство Попови

Изграждайте малки читатели, за да станат големи в последствие

o-KIDS-READING-facebookМладите не четат… младите не се интересуват… седят си само пред компютрите… гледат си телефоните…

Звучи ли ви познато? На мен да. Имам чувството, че чувам тези негативни твърдения поне през ден от различни места. И все си повтаряме, че проблемът се корени в самите деца, в образователната ни система или търсим друг виновник. Аз обаче си задавам следния въпрос: Търсят ли родителите вината у себе си?

Преди да дадете своя отговор, нека ви разкажа една история…

Миналата седмица се уговорих да се видя с една приятелка. Жената е омъжена от няколко години, има прилична работа и дъщеричка на 10 годинки. Влязохме трите заедно в една книжарница и малката веднага започна с интерес на разглежда книгите и да си избира най-интересните… според нея. Показа на майка си една книжка, после втора, трета и т.н. Какво мислите, че стори моята приятелка? Съвсем спокойно обясняваше на детето си, че тези книжки не са за нея и няма да й харесат. Показваше й заглавия от рода на „Български народни приказки“, „Приказки на Ханс Кристиан Андерсен“, „Ян Бибиян“ или други подобни. Не че са лоши, не ме разбирайте погрешно. Аз самата съм израснала с тези книги, но именно тук е разковничето на проблема. Ние не сме децата си. Те са съвсем друг тип читатели, имат собствени предпочитания и изисквания. Неправилно е да им налагате вашите си вкусове, защото така ще ги отблъснете от книгата още като малки.

Истината е, че за едно дете е важно най-напред да започне да чета. Нека да са приказки, книги-игри, фентъзита, разкази за животни, комикси, списания… каквото му харесва най-много. В течение на години ще видите, че само ще започне да разширява хоризонта си и тогава може и да посегне към вашите любими заглавия. Важното е да стане доброволно и спонтанно, а не на сила.