Семейният живот е много по-различен от това да живееш само за себе си. Там решенията се взимат от двама човека, действията им трябва да се съгласуват и да се правят компромиси. Когато се появи ново попълнение в семейството, младите родители бързо трябва да свикнат с мисълта, че вече има трети човек, за когото трябва да се грижат, и че ежедневието им ще се измени изцяло. На майката се пада отговорната задача да бди над детето постоянно в първите месеци от живота му.
Оказва се, че отпуската за отглеждане на дете у нас е една от най-дългите – 2 години, през които получаваш и възнаграждение. Ако го сравняваме с 75-те дни неплатен отпуск по майчинство в САЩ, то нашите условия биха ни се сторили цвете. За там съм чувала, че майките бързат да се върнат на работа, за да не си загубят позицията. Във Великобритания са по-разбрани в това отношение – там майките имат право на едногодишен платен отпуск.
Питали ли сте се как се справя една работеща майка с лавирането между работа, съпруг, дете и домакински задължения? Трудно, но се свиква 🙂 Времето, което такива супер майки имат само за себе си е ограничено. Всъщност, техният работен ден не свършва, когато се приберат вкъщи. Там ги чакат готвене, пране, четене на приказки, писане на домашни и докато мигнат, вече е станало време за лягане. На това му се казва мултитаскинг. Да намериш време да прочетеш някое женско списание или да отидеш на маникюр си е привилегия.
Ако си търсите добър организатор, наемете някоя майка. Тя се движи по стриктен график всеки ден, като определя и този на останалите членове на семейството. Впечатляващо е как една съвременна майка се справя с ежедневието. Тя обаче знае и как да делегира задачи, защото осъзнава, че не може да свърши всичко сама. Също така се е научила, че понякога „не“ е правилният отговор и няма да отстъпи.
Е, супер майки, вписвате ли се в този образ 🙂
Лимецът пък се оказва една стара житна култура, така че може да гледате на него като на древна пшеница, той си и прилича на такава. Интересен факт е, че семена от него са били открити в могилите на траките. Той също е сочен като антиоксидант, богат е на магнезий и цинк. Оказва се, че лимецът, произведен у нас, има голямо съдържание на цинк, който пък помага за растежа, метаболизма, pH баланса в кръвта и всякакви такива все полезни неща. Аз съм го консумирала под формата на хляб от фирма Елиаз. Понеже не бях сигурна как точно се приготвя и никога през живота си не съм пекла хляб, предпочетох да се доверя на професионалисти в занаята. Знам, че в хлебозавод Елиаз сами си мелят лимеца и то на каменна мелница, което ни връща в онези автентични времена, а на мен това ми допада – древна култура да се обработва по древен метод. Е, предполагам, че процесът е модернизиран, но основите пак са си там. Името на хляба от лимец на Елиаз е едно такова весело – Слънчев хляб 🙂
Това, което правим при смяна на сезоните, може би на много от вас е познато – вадят се всичките дрехи от гардероба, каквото трябва се изпира и после се прибират във вакумни торби, за да не заемат много място. Съветвам ви обаче да не обезвъздушавате торбите твърде много, защото дрехите ще излязат прекалено намачкани и ще има да гладите цял ден. Особено летните тениски и ризи, със зимните пуловери не е чак такъв проблем.
На нас хората май не може да ни се угоди. Докато бяхме малки искахме да пораснем, а сега искаме пак да сме деца. Тогава просто не сме осъзнавали колко отговорности идват с това да бъдеш възрастен, колко важни решения трябва да вземаш, колко препятствия трябва да прескочиш и на колко борби ще се подложен, за да оцелееш. Така както ги изреждам тези неща, далеч не изглеждат като реклама на това да си възрастен, но те се осъзнават само след като си ги преживял, не и преди това.
Замисляли ли сте се как хората разговарят помежду си без никакъв ентусиазъм? Емоция може би се проявява най-често, когато някой е ядосан или разстроен, т.е. свързана е все с нещо негативно. Често разговорите са общи и тръгват от заученото „как си“, без дори питащият да се интересува от отговора и завършват с учтиво „добре“, без да е ясно дали отговарящият наистина се чувства така.
Младите не четат… младите не се интересуват… седят си само пред компютрите… гледат си телефоните…