Семейство Попови

Честно казано не съм от хората, на който всяка сутрин започва с четене на хороскоп. Дори не обръщам внимание на това. Дори и да се случи да го прочета, почти никога не взимам под внимание написаното.

Има обаче хора, които още със запознаването те питат „Коя зодия си“ и след като разберат започват да ме анализират, в повечето случаи няма нищо общо с моята особа. Сигурно има някаква връзка между зодия и характер, съгласен съм, че има някои попадения, но не смятам, че е редно един човек да бъде определян според зодията му. Все пак, всеки е индивидуален и е това, което е главно и благодарение на родителите си и тяхното възпитание, а не защото Марс навлезе в Стрелец или защото асцендентът ти е  Близнаци. Много се дразня когато ми кажат :“ Ти си такъв, то ти е от зодията“, ами не е- от характера ми е . И много ми става смешно като видя из интернет някоя статия от рода „Коя е най-ревнивата зодия“, „Коя зодия изневерява най-много“ и други подобни глупости, които изобщо нямат нищо общо с действителността.

Това разбира се си е лично мое мнение, никой не е длъжен да се съобразява с него. Но смятам, че хората са това, което са не заради зодията, а заради възпитанието и неговата индивидуалност. В никакъв случай не тряба да съдим хората по това, каква зодия е.

За мен храненето е нещо като религия. Мразя да изхвърлям хранителни продукти, ненавиждам разхищението. Обичам вкусните и здравословния ястия и общо взето за мен това е важна част от ежедневието ми.

Много пъти съм се възмущавал от храната в училище и не ми е ясно как в цивилизованите страни се подготвят програми относно храненето при децата, а тук в България е меко казано безобразно. Освен този наболял проблем, скоро ми се случи да се сблъскам и с проблема свъран с болничната храна в детските отделения. Много близък мой човек се наложи да посети болнично заведение заедно с детето си. Престоят им беше около две седмици. Условията в детското отделение бяха меко казано ужасни. Не може току що оперирани дечица да бъдат настанявани в подобни условия. Слава Богу поне лекарите и сестрите са бии изключително любезни и невероятни сециалисти. Когато детенцето е изкарано от операционната познайте какво му дават за вечеря в болничното заведение? Филия с маргарин. Всички знаем за „поlезните“ свойства на маргарина нали? Това би трябвало да е най-подходящото ястие за дете, което току що е оперирано, трудно излиза от упойка и го боли. Не отричам, че са им давали и готвено, някакви яхнии с не добре почистен зелен фасул например. Излишно е да казвам, че децата почти не се хранят там, а за майките, няма какво да коментирам. Не мислете, че съм от претенциозните хора и редовно се храня с гурме специалитети. Обичам българските манджи, дори и най-простичките. Според мен трябва да има повече контрол в лечебните и учебните заведения. Това са нашите деца и ние трябва да ги пазим и да им осигурим здравословен начин на живот.

Изискват се съвсем малко усиля, за да успеем да предоставим на децата здравословен начин на живот. Разбирам ги и готвачките (санитарки) с ниски заплати, най-много задължения, ужасни условия на труд, но децата и без това достатъчно страдат.

В природата на всеки човек съществува това неистово желание да упражнява контрол върху друго човешко същество. Порив, инстинкт може би, но то е част от нас. С течение на годините и развитието на интелекта сред някои от представителите на човешката раса, този порив е заменен от логичното и хуманно съждение, че подобна власт над друго човешко същество е най-малкото нехумаманна. Но човечеството е трябвало да премине през дълъг еволюционен период, за да достигне до това съждение. Всъщност не е било толкова отдавна времето, когато хората са притежавали други хора. И дори все още съществуват части на света, където под една или друга форма, съществува подобна зависимост на едни от други.

Дали това е по избор или по принуда, това понякога е трудно да се определи. Защото за едни общества едно изглежда нормално, но за други – съвсем противоположното.

Да вземем за пример робовладелчеството в Щатите. Всеизвестно е, че то е било особено разпространено в южните части, където се е развивало предимно земеделието и е била необходима работна ръка. А какво по-хубаво от това да използваш труда на хора, на които не си длъжен да плащаш, храниш ги с остатъците и можеш да ги оставиш да спят при добитъка. И всичко това по принуда. На цената на бой и насилие.

Нещо, което сега отричаме и заклеймяваме, но дали можем да се замислим за секунда – да тези хора не са смятани за хора. Те са били продавани и експлоатирани за тежка работа, а когато са умирали от недохранване и преумора, са заменяни с други от пазара. Така ни е представяна историята за робството в Щатите. Но всъщност от редица съвременни хроникьори и автори на романи, ни става ясно, че в много семейства робите всъщност са живели доста добре. Те са вършили основната работа в имението, но са имали стаи за спане – с човешки условия, получавали са храна и подслон. А аристократичните семейства са ги намирали за своя доверена прислуга…, а защо не и като част от семействата им… по една или друга линия.

Днес гражданската война е приключила. Северът е надделял и робство не съществува. Заклеймяват се всички издевателства, които са се случвали и се опитва да се пропагандира равноправие и хуманност в целия свят. Но дали това е правилно?

Днес ние не можем да разберем източните мюсюлмански държави, които според нас принуждават жените си да се забулват. Но никога не сме се замисляли, че те всъщност може да искат да го правят и така се чувстват значително по-добре. Монетата има винаги две страни и е редно, когато заемаме някаква позиция тя да бъде съобразена със всяка една гледна точка. Още повече, когато коментираме толкова чувствителни теми. Никой не казва, че физическото насилие трябва да съществува, но е хубаво да се вземат предвид и други фактори – като култура, религия, ценности и прочие.

Замисляли ли сте се защо всеки когото познавате, занимаващ се с фотография е такъв нърд на тази тема. Търси, чете, интересува се, купува техника след техника и снима. Постоянно снима. Отговорът е може би доста прост – защото това е страст. Това е любов, която трудно отшумява.

Всяка къща, отблясък, сянка… могат да се запечатат в една снимка. Това са запазени моменти, на може би дребни неща, които ни заобикалят, които обаче означават много.

Именно умението, което се развива фотографията – да се обръща внимание на малките неща, детайли и смушени ъгълчета е толкова пристрастяваща. Защото светът ни е пълен с толкова малки, но красиви и смислени неща, които ние в ежедневието си не забелязваме. Фотографите успяват да уловят моменти, да запечатат отблясъка на светлината или хвърлената сянка. Това е умение, което се развива, благодарение на това увлечение. А веднъж открили красотите на заобикалящия ни свят любителите фотографи не могат да се откажат от него.

А професионалистите превръщат кадрите си в изкуство. Ето и една селекция на едни от най-добрите фотографи в света с едни от най-известните им кадри:

Интересът на инвеститорите към България е необходимо да бъде предизвикан и постоянно поддържан, няма място за нереалистични очаквания, че инвеститорите сами ще почукат на вратата ни – точно обратното – това се случва рядко. Като по-широкомащабен сектор може да се характеризира интересът към страната ни от производителите на компоненти за автомобилната индустрия. Опитваме се да привлечем производители на компоненти за жп индустрията. Идентифицирали сме интерес към закупуване както на функциониращи, така и на несъстоятелни български препятствия от тежката индустрия, интерес има в сферата на информационните технологии, хранителната промишленост, фармацията и други.

Притесненията на германските компании, които не са посещавали страната ни, най-често са вследствие на стереотипи, наложени от някои медии. Често сме поставяни под общия знаменател на бедната източноевропейска страна, белязана от корупция. Всяка държава има своите силни и не толкова силни страни, но е необходимо да се отдели по-голямо внимание върху позитивното.

Източник: сп. Икономика