Семейство Попови

Съществува едно неписано правило, че жената е стълбът в едно семейство и тя се грижи основно за дома и хармониятат в него. Не само, че жената е стожерът на дома, но и сякаш има по-голямо влияние върху децата и тяхното възпитание.

Като се замислиш има логка, кой кара детето на уроци? В повечето случаи майката, а особено когато става въпрос за момичета, тя е незаменима. Майките са по-взискателни и държат децата да са образовани, да тренират, да са добре облечени. Само че аз ще ви разкажа за един друг случай, които мног ме трогна и ми стана много забавно. Седем горди татковци излизат и показват завидни гимнастически умения, като изпълняват съчетание с обръчи, за да подкрепят своите прекрасни дъщери и да им покажат, че оценят това, което правят и че осъзнават всъщност, колко е трудно да си успешна гимнастичка. Според мен това е изключителн трогателно и мило от страна на тези бащи. Защото много пъти в забързаното си ежедневие забравяме да покажем на децата, че се гордеем с тях, че знаем колко усилия полагат за да сме доволни ние родителите от тях. Често, несъзнателно ги конкурираме или сравняваме с техни приятели или съученици, н всяко дете е индивидуално, не можем да очакваме, че ще се справят перфектно във всичко, единственото, което се иска от нас е да ги подкрепяме, да им показваме, че ги обичаме и че ги разбираме.

Честно да си призная не съм сигурен дали бих имал тази смелост, да изляза пред публика и да изиграя подобно съчетание, защото имам сценична треска, а и не обичам особено толкова внимание, но тези татковци ме възхитиха.

Честно казано не съм от хората, на който всяка сутрин започва с четене на хороскоп. Дори не обръщам внимание на това. Дори и да се случи да го прочета, почти никога не взимам под внимание написаното.

Има обаче хора, които още със запознаването те питат „Коя зодия си“ и след като разберат започват да ме анализират, в повечето случаи няма нищо общо с моята особа. Сигурно има някаква връзка между зодия и характер, съгласен съм, че има някои попадения, но не смятам, че е редно един човек да бъде определян според зодията му. Все пак, всеки е индивидуален и е това, което е главно и благодарение на родителите си и тяхното възпитание, а не защото Марс навлезе в Стрелец или защото асцендентът ти е  Близнаци. Много се дразня когато ми кажат :“ Ти си такъв, то ти е от зодията“, ами не е- от характера ми е . И много ми става смешно като видя из интернет някоя статия от рода „Коя е най-ревнивата зодия“, „Коя зодия изневерява най-много“ и други подобни глупости, които изобщо нямат нищо общо с действителността.

Това разбира се си е лично мое мнение, никой не е длъжен да се съобразява с него. Но смятам, че хората са това, което са не заради зодията, а заради възпитанието и неговата индивидуалност. В никакъв случай не тряба да съдим хората по това, каква зодия е.

За мен храненето е нещо като религия. Мразя да изхвърлям хранителни продукти, ненавиждам разхищението. Обичам вкусните и здравословния ястия и общо взето за мен това е важна част от ежедневието ми.

Много пъти съм се възмущавал от храната в училище и не ми е ясно как в цивилизованите страни се подготвят програми относно храненето при децата, а тук в България е меко казано безобразно. Освен този наболял проблем, скоро ми се случи да се сблъскам и с проблема свъран с болничната храна в детските отделения. Много близък мой човек се наложи да посети болнично заведение заедно с детето си. Престоят им беше около две седмици. Условията в детското отделение бяха меко казано ужасни. Не може току що оперирани дечица да бъдат настанявани в подобни условия. Слава Богу поне лекарите и сестрите са бии изключително любезни и невероятни сециалисти. Когато детенцето е изкарано от операционната познайте какво му дават за вечеря в болничното заведение? Филия с маргарин. Всички знаем за „поlезните“ свойства на маргарина нали? Това би трябвало да е най-подходящото ястие за дете, което току що е оперирано, трудно излиза от упойка и го боли. Не отричам, че са им давали и готвено, някакви яхнии с не добре почистен зелен фасул например. Излишно е да казвам, че децата почти не се хранят там, а за майките, няма какво да коментирам. Не мислете, че съм от претенциозните хора и редовно се храня с гурме специалитети. Обичам българските манджи, дори и най-простичките. Според мен трябва да има повече контрол в лечебните и учебните заведения. Това са нашите деца и ние трябва да ги пазим и да им осигурим здравословен начин на живот.

Изискват се съвсем малко усиля, за да успеем да предоставим на децата здравословен начин на живот. Разбирам ги и готвачките (санитарки) с ниски заплати, най-много задължения, ужасни условия на труд, но децата и без това достатъчно страдат.

В природата на всеки човек съществува това неистово желание да упражнява контрол върху друго човешко същество. Порив, инстинкт може би, но то е част от нас. С течение на годините и развитието на интелекта сред някои от представителите на човешката раса, този порив е заменен от логичното и хуманно съждение, че подобна власт над друго човешко същество е най-малкото нехумаманна. Но човечеството е трябвало да премине през дълъг еволюционен период, за да достигне до това съждение. Всъщност не е било толкова отдавна времето, когато хората са притежавали други хора. И дори все още съществуват части на света, където под една или друга форма, съществува подобна зависимост на едни от други.

Дали това е по избор или по принуда, това понякога е трудно да се определи. Защото за едни общества едно изглежда нормално, но за други – съвсем противоположното.

Да вземем за пример робовладелчеството в Щатите. Всеизвестно е, че то е било особено разпространено в южните части, където се е развивало предимно земеделието и е била необходима работна ръка. А какво по-хубаво от това да използваш труда на хора, на които не си длъжен да плащаш, храниш ги с остатъците и можеш да ги оставиш да спят при добитъка. И всичко това по принуда. На цената на бой и насилие.

Нещо, което сега отричаме и заклеймяваме, но дали можем да се замислим за секунда – да тези хора не са смятани за хора. Те са били продавани и експлоатирани за тежка работа, а когато са умирали от недохранване и преумора, са заменяни с други от пазара. Така ни е представяна историята за робството в Щатите. Но всъщност от редица съвременни хроникьори и автори на романи, ни става ясно, че в много семейства робите всъщност са живели доста добре. Те са вършили основната работа в имението, но са имали стаи за спане – с човешки условия, получавали са храна и подслон. А аристократичните семейства са ги намирали за своя доверена прислуга…, а защо не и като част от семействата им… по една или друга линия.

Днес гражданската война е приключила. Северът е надделял и робство не съществува. Заклеймяват се всички издевателства, които са се случвали и се опитва да се пропагандира равноправие и хуманност в целия свят. Но дали това е правилно?

Днес ние не можем да разберем източните мюсюлмански държави, които според нас принуждават жените си да се забулват. Но никога не сме се замисляли, че те всъщност може да искат да го правят и така се чувстват значително по-добре. Монетата има винаги две страни и е редно, когато заемаме някаква позиция тя да бъде съобразена със всяка една гледна точка. Още повече, когато коментираме толкова чувствителни теми. Никой не казва, че физическото насилие трябва да съществува, но е хубаво да се вземат предвид и други фактори – като култура, религия, ценности и прочие.

Замисляли ли сте се защо всеки когото познавате, занимаващ се с фотография е такъв нърд на тази тема. Търси, чете, интересува се, купува техника след техника и снима. Постоянно снима. Отговорът е може би доста прост – защото това е страст. Това е любов, която трудно отшумява.

Всяка къща, отблясък, сянка… могат да се запечатат в една снимка. Това са запазени моменти, на може би дребни неща, които ни заобикалят, които обаче означават много.

Именно умението, което се развива фотографията – да се обръща внимание на малките неща, детайли и смушени ъгълчета е толкова пристрастяваща. Защото светът ни е пълен с толкова малки, но красиви и смислени неща, които ние в ежедневието си не забелязваме. Фотографите успяват да уловят моменти, да запечатат отблясъка на светлината или хвърлената сянка. Това е умение, което се развива, благодарение на това увлечение. А веднъж открили красотите на заобикалящия ни свят любителите фотографи не могат да се откажат от него.

А професионалистите превръщат кадрите си в изкуство. Ето и една селекция на едни от най-добрите фотографи в света с едни от най-известните им кадри: