Темата е актуална. Но мисля, че е малко преувеличена. Всъщност дори си мисля, че покрай нея се отвлича вниманието на обикновения гражданин от по-належащ проблем. Защото в действителност работа на семейството е да възпитава, а учителят надгражда и култивира познание.
Според моите малко поостарели разбирания, родителят носи пълната отговорност за своята рожба. Той създава живот и следователно трябва да го обгрижва и направлява. Децата са като попивателни. Те копират начина на поведение на родителя, след това, благодарение на съвети от негова страна, благодарение на насоки, детето израства самостоятелно. У дома се възпитава ред, организираност, както и основни умения – почистване, готвене, някакви поправки по дома, отношения между хората. В училище трябва да се учи на любознателност – да се чете повече, да се мисли, да се интерпретира върху света. Учителят подава насока за разсъждение, преподава материал и показва на детето кое му е нужно за бъдещето и кое – не. Учителят може да се намеси обаче и при конфликт между ученици, да попречи на тичане по коридорите, да породи уважение към вещи, институция, личност. И толкова, но достатъчно. Поне така беше преди.
Днешно време обаче и тези малки функции са иззети от училището, тъй като когато учителят се опита да направи забележка следва поредица от събития. Детето си позволява да възразява и да държи тон, защото у дома родителите са му показали как майка и татко не позволяват на никого да им каже каквото и да било и си правят каквото искат. Ако учителят понечи да изпрати детето при директора или сам да му наложи възпитателно наказание, то се оплаква на родителя, последния идва и започва да се кара на учителя.
Е, тогава за какъв възпитател може да имаме учителят? Той дотолкова се е стреснал от враждебността на поколенията, че вече се стреми да си влезе в последния момент в класната стая, да помоли УЧТИВО, той – учителят!, децата го слушат или тези, които не проявяват интерес да си излязат, и след урока набързо да се изнесе. Не се меси в отношенията между учениците. На летни лагери си затваря очите и следи дотолкова, че да върне всички деца доволни и в добро здраве. Не прави забележки и пише 3-ки само и само детето да мине и да си няма неприятности с роднини.
Е, тогава каква е ролята на училището? Родителят е единственият респектиращ елемент, който може да повлияе на детето. Вие как мислите?
Според някакво проучване се оказва, че миенето на чинии намалявало стреса. Това се отнася обаче само за хората, които не го вършат с неохота. Колкото и странно да звучи за някои от вас, на мен не ми представлява проблем да мия чинии на ръка, стига да има топла вода. Даже ми допада, понеже докато мия, мога да си разсъждавам по разни житейски въпроси. Няма да преувелича, ако кажа, че водата отмива лошите мисли и стреса, натрупал се през деня. А колкото по-приятно ухае верото, толкова и на мен ми е по-приятно да мия чиниите, затова винаги си избирам такова, което ми допада на мирис.