Знам, че интровертите са смятани за затворени и срамежливи, но това съвсем не е така. Те просто много избирателно подхождат към хората, с който общуват, а и към разговорите, в които се включват. Имат си зона на комфорт и им трябва малко време да свикнат с останалите.
Детето на една моя приятелка е интроверт. Тя ми е споделяла, че страни от останалите, защото не се чувства комфортно от разговорите, които водят. Предпочита да общува с възрастни, защото покрай тях научава по-интересни неща за света. Смята връстниците си за малко примитивни в това отношение. Това не значи, че детето е надменно и горделиво, просто си кротува и си живее в собствен свят, когато е сред други деца. Да кажем, че умишлено се изолира, понеже те не са й интересни. И не че няма приятели, а както споменах по-рано, си ги избира внимателно. Майка й се притеснява за нормалното й развитие, но „насила хубост не става“. Аз мисля, че детето трябва да бъде такова, каквото е. Всичко друго би попречило на развитието му, а и не трябва на едно дете да се внушава, че нещо не му е наред, особено от неговите родителите.
Познавам и възрастни хора интроверти, на които обаче това не им личи, поне не от пръв поглед. Общуват си с всички еднакво, но защото те са решили така, а не по задължение. Имат си и дни, в които просто не им се общува и остават леко настрана от събитията. Една обща черта, която откривам при всички интроверти е, че не обичат събития от социален характер, където се събират много хора, като например коктейли и фирмени партита. Ако можеха да ги избегнат, щяха да си останат вкъщи. Иначе гледат само да запишат присъствие и да си тръгнат възможно най-скоро.
Интровертността не е нещо, от което може да се избавиш и в никакъв случай не трябва да се приема като недостатък. Човек я носи в себе си цял живот, както и други характерни за него качества.
Според някакво проучване се оказва, че миенето на чинии намалявало стреса. Това се отнася обаче само за хората, които не го вършат с неохота. Колкото и странно да звучи за някои от вас, на мен не ми представлява проблем да мия чинии на ръка, стига да има топла вода. Даже ми допада, понеже докато мия, мога да си разсъждавам по разни житейски въпроси. Няма да преувелича, ако кажа, че водата отмива лошите мисли и стреса, натрупал се през деня. А колкото по-приятно ухае верото, толкова и на мен ми е по-приятно да мия чиниите, затова винаги си избирам такова, което ми допада на мирис.
В банята се насочваме право към тоалетната чиния и мивката, които почистваме по стандартния начин, само че с по-голяма скорост. С мопа забърсваме пода на две, на три. За душ-кабината не берете грижа – направо я затворете. Ако имате само завеса, дърпате я и готово.
Питали ли сте се как се справя една работеща майка с лавирането между работа, съпруг, дете и домакински задължения? Трудно, но се свиква 🙂 Времето, което такива супер майки имат само за себе си е ограничено. Всъщност, техният работен ден не свършва, когато се приберат вкъщи. Там ги чакат готвене, пране, четене на приказки, писане на домашни и докато мигнат, вече е станало време за лягане. На това му се казва мултитаскинг. Да намериш време да прочетеш някое женско списание или да отидеш на маникюр си е привилегия.
Лимецът пък се оказва една стара житна култура, така че може да гледате на него като на древна пшеница, той си и прилича на такава. Интересен факт е, че семена от него са били открити в могилите на траките. Той също е сочен като антиоксидант, богат е на магнезий и цинк. Оказва се, че лимецът, произведен у нас, има голямо съдържание на цинк, който пък помага за растежа, метаболизма, pH баланса в кръвта и всякакви такива все полезни неща. Аз съм го консумирала под формата на хляб от фирма Елиаз. Понеже не бях сигурна как точно се приготвя и никога през живота си не съм пекла хляб, предпочетох да се доверя на професионалисти в занаята. Знам, че в хлебозавод Елиаз сами си мелят лимеца и то на каменна мелница, което ни връща в онези автентични времена, а на мен това ми допада – древна култура да се обработва по древен метод. Е, предполагам, че процесът е модернизиран, но основите пак са си там. Името на хляба от лимец на Елиаз е едно такова весело – Слънчев хляб 🙂