Имам един любим израз, който се харесва и на Емил Попов. И не ми се налага да чакам много някой да го употреби, защото хората го харесват и често прибягват към него – най-често тези, за които никак не е верен. Става дума за израза: Всичко съм постигнал/а сам/а. В човешкия живот – от опит, а и от наблюдения знам – самотните занимания са много малко и обикновено не свързани с постижения, дето са за хвалба. Всичко останало, за добро или лошо, го правиш с помощта на някого или просто в компанията на някого. Но да си дойдем на думата. Оня ден една приятелка ме покани на кафе, спомена, че ще е женско парти, поканила и други приятелки и познати. Та там се оказа и една Ирена, за която до този момент само бях чувала, но не бях имала честта да видя на живо. Около 60-годишна жена, красива даже и на тази възраст, бивша манекенка, навремето ликът й е красял кориците на всяко второ социалистическо модно списание. След демократичните промени, пък и с напредването на възрастта, сменила професията, заминала за Гърция и около двайсетина години била паралелна съпруга на един женен грък, който буквално я е издържал. Не разбрах точно какво се е случило с гъркът, но така или иначе в един момент прекратил спонсорството. В момента Ирена си живее в България, получава гръцка пенсия, щото явно гъркът е плащал социални осигуровки, и за разнообразие върти един малък и симпатичен бутик за дрехи. И ей така, докато си пиехме кафето и си бъбрехме по женски, тя закачливо каза: Момичета, всичко в тоя живот съм постигнала сама. Не исках да развалям купона, пък и не съм такъв човек, и затова не я попитах, ама сега не мога да се сдържа и питам: Какво точно си постигнала?! 
