В много семейства натрупаното напрежение няма нищо общо с големи конфликти, а с малките, невидими неравенства, които бавно източват енергията на единия партньор. Темата за разпределението на задачите между мъжа и жената изглежда дребна, но често именно тя определя дали едно семейство функционира в хармония или живее в хронична умора.
Обичайно се стига до модел, в който жената поема повечето от ежедневната логистика – домакинство, организация, грижата за детето, дори планирането на почивки и пазаруване. В същото време мъжът често възприема своето участие като „помощ“, а не като споделена отговорност. Оттам започват и разминаванията. Единият брои усилията си, другият вече не може да диша под тежестта на всички неизказани очаквания.
Много жени описват чувството, че живеят в постоянна готовност – винаги да реагират, да мислят предварително, да държат нишките на ежедневието. За тях няма „ще помогна“, защото няма кой да поеме, ако те спрат. Така понятието „партньорство“ се превръща в илюзия – на думи сме двама, но реално тежестта пада върху един.
Когато към това се добавят лични фактори – травма, страх, зависимост от родител или липса на самостоятелност – балансът окончателно се губи. Не е рядкост мъжете, преживели инциденти или кризи, да се отдръпнат от отговорности, които преди са носели с лекота. Проблемът започва, когато отказът им да се изправят пред страха се прехвърля върху партньорката им. Така тя не само продължава ежедневието, но и изнася последствията от нечий чужд блокаж.
Постепенно се появява хронична умора, раздразнение, тишина, която замества близостта. Жената започва да се чувства повече като система за поддръжка, отколкото като спътник. А мъжът – неосъзнато или не – се убеждава, че прави достатъчно, просто защото не вижда колко струва на другия това „достатъчно“.
Истината е, че равноправието у дома не се измерва в кой колко пъти е изхвърлил боклука, а в готовността и двамата да поемат живота наравно – с всичко хубаво и тежко в него. Когато това липсва, любовта започва да прилича повече на задължение, отколкото на избор. И точно там, между умората и недоизреченото, много връзки тихо се разпадат.
Аз обаче ще ви кажа още един начин, чрез който по естествен път да помогнете на бебето да си набави тази ценна съставка. А именно: слънчеви бани. Децата, родени през лятото са облагодетелствани в тази насока, защото слънчева баня през зимата няма как да се направи. А на пракика е нещо много просто и елементарно.
Питали ли сте се как се справя една работеща майка с лавирането между работа, съпруг, дете и домакински задължения? Трудно, но се свиква 🙂 Времето, което такива супер майки имат само за себе си е ограничено. Всъщност, техният работен ден не свършва, когато се приберат вкъщи. Там ги чакат готвене, пране, четене на приказки, писане на домашни и докато мигнат, вече е станало време за лягане. На това му се казва мултитаскинг. Да намериш време да прочетеш някое женско списание или да отидеш на маникюр си е привилегия.
На нас хората май не може да ни се угоди. Докато бяхме малки искахме да пораснем, а сега искаме пак да сме деца. Тогава просто не сме осъзнавали колко отговорности идват с това да бъдеш възрастен, колко важни решения трябва да вземаш, колко препятствия трябва да прескочиш и на колко борби ще се подложен, за да оцелееш. Така както ги изреждам тези неща, далеч не изглеждат като реклама на това да си възрастен, но те се осъзнават само след като си ги преживял, не и преди това.
Младите не четат… младите не се интересуват… седят си само пред компютрите… гледат си телефоните…
