Знаете ли, че новородените бебенца у нас имат нужда от допълнителен прием на витамин Д? След първия месец до навършване на една годинка ежедневно се дава доза от витамина, като количеството й се определя от педиатъра на детето. Това се прави с цел превенция от рахит и други заболявания и аномалии на костната система.
Приемът на витамин Д е на практика задължителен и не го отбягвайте с лека ръка. Давайте го редовно, за да подпомогнете здравето на своето пеленаче.
Аз обаче ще ви кажа още един начин, чрез който по естествен път да помогнете на бебето да си набави тази ценна съставка. А именно: слънчеви бани. Децата, родени през лятото са облагодетелствани в тази насока, защото слънчева баня през зимата няма как да се направи. А на пракика е нещо много просто и елементарно.
Ако живеене на село, напълнете един леген с вода и го оставете на слънце. Внимавайте само до него да нямат досег никакви животни. До следобед водата ще е станала приятно топла и ще е попила в себе си естествените слънчеви лъчи. Изкъпете детето си с нея или само го оставете да се поплацика. Важен е досегът на бебешката кожа със слънчевата вода.
Ако живеете в апартамент, напълнете две прозрачни бутилки с вода от чешмата и ги оставете на терасата, стига да имате достъп до пряка слънчева светлина, разбира се. В зависимост от нея, определете и големината на бутилките. Важно е водата да се напече и нагрее. Когато същия ден къпете бебето си, облейте го с водата от бутилките.
Тези слънчеви бани са част от т.нар. бабини деветини, но са полезни. А дори да се съмнявате в тяхната полза, с какво биха могли на практика да навредят? С нищо. А всичко се прави в името на здравето на вашето дете.
Питали ли сте се как се справя една работеща майка с лавирането между работа, съпруг, дете и домакински задължения? Трудно, но се свиква 🙂 Времето, което такива супер майки имат само за себе си е ограничено. Всъщност, техният работен ден не свършва, когато се приберат вкъщи. Там ги чакат готвене, пране, четене на приказки, писане на домашни и докато мигнат, вече е станало време за лягане. На това му се казва мултитаскинг. Да намериш време да прочетеш някое женско списание или да отидеш на маникюр си е привилегия.
На нас хората май не може да ни се угоди. Докато бяхме малки искахме да пораснем, а сега искаме пак да сме деца. Тогава просто не сме осъзнавали колко отговорности идват с това да бъдеш възрастен, колко важни решения трябва да вземаш, колко препятствия трябва да прескочиш и на колко борби ще се подложен, за да оцелееш. Така както ги изреждам тези неща, далеч не изглеждат като реклама на това да си възрастен, но те се осъзнават само след като си ги преживял, не и преди това.
Младите не четат… младите не се интересуват… седят си само пред компютрите… гледат си телефоните…
Ако Калоян прочете, че озаглавявам с епитета детски тема, провокирана от споровете ми с него, ще се разсърди много. Да лепнеш на тийнейджър епитет детски, си е голяма обида. А защо, чуди се Емил Попов?