Author

Plamens

Семейство Попови

Няколко думи за народната медицина

herbsНародна медицина, билколечение, бабините рецепти… може да ги наричаме както си искаме, но резултатът като че ли е един и същ винаги. Става дума за билки, лекарства, които се приготвят в домашни условия и различни начини да подобрим здравето си без да прибягваме до лекарствата в аптеката.

Всеки от нас е прибягвал до тези „тайни“ в някаква част от живота си. Освен това всеки човек би трябвало да е стигнал до заключението какво се отразява добре на него и какво не. Достатъчно е да се вслушваме в телата си от време на време и да осъзнаваме сигналите, които получаваме. Жена ми например знае, че чаша чай от лайка вечер преди лягане я отпуска достатъчно бързо, за да заспи спокойно до няколко минути. Чела е също така това и онова за билката бял равнец и колко е полезна тя за онези „женски“ проблем, затова си прави отвари от време на време. Аз пък знам, че заболи ли ме гърлото, веднага е нужно да прибягна до буркана с мед и билковите чайове. Ако хапна и няколко скилидки с чесън, то туширам вируса още в зародиш и си спестявам достатъчно проблеми. Знам и как ми се отразява зеленият чай, но няма да го коментирал точно сега.

Истината е, че в нашето семейство прибягваме до народната медицина от време на време. Уважаваме подправките и нито едно от ястията вкъщи не се приготвя без да е подправено. Жена ми използва най-вече пресни „треви“, като си ги нарязва и ги прибира във фризера, за да не изсъхват. Ако я попитате за босилека например, може да ви изреди някои от основните му полезни качества и да ви каже с кои храни се комбинира най-добре (супи и ястия с домати между другото), както и за какво е полезен.

Не мислете обаче, че се доверяваме само на народната медицина. Ако тя не помогне, непременно се консултираме с лекар. Има проблеми, с които човек е способен да се лекува сам или да изчака тялото му да се пребори само. Има и такива обаче, които е по-добре да оставим на специалистите. И между другото не е за предпочитане да се доверявате на всичко, което се изписва из форумите и сайтовете в Интернет по повод билките и домашните рецепти. Разчитайте на себе си или изпитаните съвети на близките ви. Ако нямате личен пример, на който да се обосновете, по-добре не правете нищо своеволно. В крайна сметка всички сме различни и това, което е полезно за едни, може да се окаже противопоказно за вас.

Семейство Попови

Коледа е преди всичко семеен празник

christmasfamilyНа втория ден от коледните празници не можах, аз Софи, да се стърпя и да не споделя нещо по темата. Моето виждане за празника не е да хвана Емил под ръка, да се качим в колата и да отпътуваме нанякъде само двамата за определен брой дни. Аз виждам Коледа като традиционно семеен празник, който се отбелязва именно със семейството. Идват ни гости, ние ходим на гости, прекарваме време заедно, говорим си, споделяме си, хапваме вкусна храна и се радваме на компанията си.

Познавам хора, които едвам издържаха да мине последният им работен ден и веднага отпътуваха нанякъде и не защото семейството им живее извън града, а защото просто искали да попътуват. Ами, добре. Много хора искат да сменят обстановката от време на време. Няма лошо и за го искам. Но защо не се видим първо с близките и семейството си, а след това да ходим, където ще ходим. Изчакайте ден-два преди да тръгнете, не е толкова трудно все пак. Нова година можете да я посрещнете на което място по света ви се прииска, но нека останем у дома поне за Колед.

Може би само аз размишлявам по този начин, но определено откривам чара в това да съм на Бъдни вечер със семейството си, да посетя родителите си, да изпека домашна баница, да приготвя коледна вечеря и да се порадвам на миговете, в които сме всички заедно.

Семейство Попови

Топлите дрехи са на мода

2Представете си, че детето ви е тинейджър, който иска да се прави на смел и макар че навън е студено и ветровито, излиза по тениска и тънък суитшърт. Как да го/я накарате да се облича малко по-топло без да се карате? Лесно е – кажете на детето ви, че топлите дрехи са на мода.

Ако целта ви е момиче, което бих те желали да носи по-дълги блузи и повече пуловери, намерете снимка на някоя дизайнерска дреха с подобен вид. Световната мода не е само късо и тясно, напротив – има много дизайнери, които предпочитат по-широки кройки и по-груби материи. Убедете я, че така ще прилича на моделите на еди-кой-си дизайнер и ще бъде модерна. Няма как да не я спечелите на страната на своята кауза по този начин.

Ако целта ви е момче, което не искате да ходи само с изсулени панталони и тениски, които са му поне три номера по-големи от нужното, можете да приложите следната стратегия. Намерете снимки на негов любим актьор, музикален изпълнител, спортист и т.н. Той едва ли ще се облича неподобаващо извън видеоклиповете си например. Използвайте го като пример, че с каквото и да се занимаваш, е нежна да изглеждаш подобаващо и това е само в твоя полза. Да се надяваме, че ще сработи макар при момчетата да е малко по-трудно.

Семейство Попови

Хранителните навици на вашето семейство

o-FAMILY-DINNER-facebookДнес ще си говорим за храна, защото именно хранителните навици на вашето семейство са нещо, на което задължително трябва да обръщате внимание в ежедневието си.

Трудно е да си работещ човек и да се храниш правилно, но при добро желание винаги можете да намерите начин. За себе си е лесно и въпрос на вътрешна мотивация да решим и да се храните правилно и здравословно. Трудното идва, когато се опитаме да убедим половинката или детето си, че също трябва да обръща внимание на това какво яде. Що се отнася до детето ви, препоръчвам ви да проучите заведенията и местата, от които може да се похапва около училището на детето ви. Повечето ученици разчитат на закуски, сандвичи, пици дюнери и друг вид бърза храна, която не е с много добра хранителна стойност. Това не е особено здравословно, но лесно се превръща в навик, който освен всичко е и трудно изкореним. Няма как да го контролирате освен да карате детето ви да си носи хапване в училище, което, ако то не желае, не го насилвайте.

По-добре е, ако сте решили да променяте хранителните навици на вашето семейство, да го правите бавно и постепенно. Гответе у дома хубава, домашно и здравословна храна. Когато останалите членове на семейството ви разберат, че тази храна им харесва повече от бързата, сами ще започнат да я търсят. Не се втурвайте веднага на екстравагантната вечеря, а по-скоро започнете с нещо по-приемливо. Започнете да варите и печете картофите вместо да ги пържете. Спрете да ги комбинирате с месо. Гответе повече риба и я сервирайте със салата. Заместете олиото със зехтин. Постепенно започнете да правите повече салати и намалявайте пърженото и панировката. Гответе в тиган с керамично или друг вид незалепващо покритие, за да е храната по-нискокалорична. Задушавайте зеленчуците и ги сервирайте като гарнитура. Приготвяйте повече супи. Печете сладки у дома, а не купувайте само готови.

Начини има, стига да сте изобретателни и да имате желание да постигнете промяна.

Семейство Попови

Съгласни сме със Светльо Кантарджиев относно „новите“ културни ценности в НК

България – славна държава с дългогодишна история, датираща чак от 681 г. Какво ли не й се е случило от тогава до сега? Периоди на възходи и падения напълно нормални за „живота“ на всяка една страна. Традиции останали с векове. Предмети от миналото, запазени почти във всяка една по-стара къща. Някои дори не знаят, че нещата, които притежават от повече от 50 години, фактически биха могли да станат част от културното наследство на България и да се наложи да ги регистрират – поне това щеше да стане, ако бяха приети промените в Наказателния кодекс в частта му за културни ценности.

Четох едно изказване на учредителя на фондация „Мизия“, която е основана с цел да съхранява културните ценности в страната ни. Тогава Светльо Кантарджиев е бил на мнение, че мерките в кодекса са меко казано преувеличени, ако не и граничещи с абсурда. Промените очевидно са били насочени към по-крупните колекционери, но се получава така, че са засягали най-много обикновените граждани. Така или иначе, първите вече са декларирали вещите с културна стойност, които притежават, а на вторите тепърва им е предстояло да го направят.

31-37712_origПомните ли суматохата, която настана? Едни мислеха да започнат да изхвърлят „културното наследство“ на България на боклука, вместо да хабят средства да го регистрират. Други пък решиха да направят обратното – да съберат куп вещи от едно време и да ги занесат за оценка, а накрая можеше да се окаже, че са били безполезни. Направо абсурд…

Как хората, които ги мислят тези промени в НК, не се сещат за „вратичките“, които могат да се появят, и за цялата главоблъсканица, която може да възникне сред обществото, по повод кое е и кое не е културна ценност? То така и стана, между другото, и сигурно затова не се получиха нещата.

Семейство Попови

Лягаш късно, ставаш рано

sleeplessЛягаш късно, ставаш рано… това е ежедневният ритъм на всеки родител у нас. Вечер се прибираш след работа, детето те чака заедно със семейните задължения и докато свършиш всичко, вече е станало достатъчно късно и се чудиш как ли ще успееш станеш на следващия ден. А следващият ден пристига неимоверно бързо и алармата ти звъни преди още да се е просветило времето навън. Ако искаш да се храниш правилно, сутрин хапваш малко и набързо, приготвяш си нещо за обяд и разбира се трябва да се погрижеш детето ти също да закуси леко и да го закараш или на детска градина, или на училище.

Дори да си на работа от 9 часа, едва ли можеш да си позволиш да станеш преди 7 сутринта. Задълженията са много, отговорностите са много, но ти си родител и от теб се изисква да се справяш. На работното ти място шефът ти очаква от теб да си перфектен и ти го искаш от себе си, за да можеш по-нататък ти да предявиш претенции пред шефа ти за нещо повече. Детето ти иска да му помогнеш за домашните и ти се радваш, че то все още търси помощта ти, защото знаеш, че ще се случва все по-рядко. Осъзнаваш колко ограничен ресурс е времето и ти се иска да разполагаше с повече от него. Пиеш по 2-3 кафета на ден и загърбваш себе си все повече в името на семейството и семейното щастие и разбирателство.

Лягаш късно, ставаш рано, но животът продължава. Дано един ден успеем да си наваксаме всички пропуснати възможности включително и недостига на сън.

Семейство Попови

Да изберем училище на детето

kids-summerДа сте чували твърдението, че средата оказва влияние на характера на децата? Защото твърдението е правилно. Докато едно дете е малко, характерът му се определя най-вече от семейната обстановка, а вие можете лесно да контролирате факторите, които биха му повлияли по някакъв начин.

Когато детето малко порасне обаче, се изправяте пред много важен избор. В коя детска градина да го запишете и в последствие в кое училище. И при двете изборът е от изключително значение и не бива да остава произволен, камо ли необмислен.И при двете стратегията обаче може да е сравнително еднотипна.

Първо, задайте си въпроса „Какво знам аз за това място?“ Познавате ли някоя от госпожите или учителките, имате ли приятелка, чието дете да посещава същата градина или училище, има ли откъде да си набавите вътрешна информация? Отговорите на тези въпроси може да се окажат изключително полезни и важни за крайното ви решение. Потърсете също така информация и в Интернет, оттам също може да изникне нещо интересно, което да ви помогне за избора. Не се предоверявайте обаче на информацията в мрежата, защото там се пишат какви ли не неща.

Имам още един съвет. Тъй като вече познавате приятелите на детето си и знаете с кого е по-близко, знаете ли тези деца къде са записани? Най-добре е да не ги разделяте, за да могат малчуганите да се подкрепят взаимно и да имат приятел в една нова за тях среда. Така приятелството им ще укрепне, а и ще можете да си разменяте информация с родителите на другото дете. Полезно, а?

Семейство Попови

Съвременната жена е супергерой

pregnant_1825147cДнес аз, Софи, реших да ви разкажа историята на една жена…

Тя е на 25 години, наскоро е завършила университета и е на финалната права от това да изкара дипломата си за магистърска степен. От няколко години вече живее далеч от родителите си, има сериозен приятел и дори са сгодени. Наскоро разбра, че е бременна в третия месец. Когато бебето се появи на бял свят, майката няма да може да се възползва от еднократната помощ за редовна студентка, родила по време на следването си. Все още не е казала на шефа си, че чака дете и скоро ще трябва да й търсят заместник за повече от година. Не знае как ще успее да се справи, но е сигурна, че ще успее. Притеснява се обаче за бъдещето след това и как ще издържа детето си, когато започне работа на ново. Няма да може да си позволи бавачка, а няма и баба, която да го гледа. Знае, че ще трябва да се научи да жонглира със семейния и професионалния живот… добре, че за сега поне ученето приключва.

Как ви се струва тази история? Тя не е измислена, реално познавам жена, която минава през всичко това. Ако сте си мислили, че е трудно да бъдеш майка, домакиня, съпруга и кариаристка едновременно, то тогава мога да ви кажа, че сте прави. Изключително е изтощително и някак си естествено се очаква от жените да го правят. Особено от тези в България. Знаем, че на Запад жената може да избере каква да бъде, докато тук трябва да сме всичко едновременно, да имаме едва ли не суперсили и да сме на няколко места едновременно. На мен, като жена, ми идва нагорно понякога. Изморявам се, изчерпвам се, но продължавам напред. Просто нямам друг избор. Същото ще направи и героинята в моята история.

Семейство Попови

Как отказах цигарите?

Quit smokingПреди година и половина отказах цигарите. Това направо си беше героизъм за мен. Мотивите ми не бяха заради здравето, а по-скоро защото започнаха да ме отвращават и мен самия, но нуждата от тях все ме караше да продължа. Борбата беше голяма, на моменти бях на крачка да се предам, но знаех, че трябва да отстраня този лош навик или той ще ме преследва завинаги.

Първо се запитах защо го правя. Пушенето не е жизненоважно нещо, без което човек не може, като храната например. Затова е абсолютно излишно, а и вредно. Но истинската причина бяха децата. Не исках да им давам такъв пример, а и как мога да ги убедя да не пушат щом аз самият го правя.

В деня, в който реших да спра да пуша, разпространих новината сред всичките ми познати. Направих от това голяма работа и си подсигурих техните укорителни погледи, ако реша да запаля цигара. Те всички знаеха колко е важно за мен да ги откажа и бяха готови с мотивиращата си реч. Бях им казал да ме подпитват от време на време как върви „мисията“, а и имах лица за спешен контакт, ако много ми се приискаше да пуша.

Открих, че има определени неща, които ме карат да пуша – например сутрин като пия кафе, когато съм под стрес, когато съм сред други пушачи… Трябваше да отстраня тази нужда, затова й потърсих заместители. Докато пия кафе започнах да чета новини, стисках щипки за ръце, за да намаля стреса. В един много стресиращ момент толкова ми се искаше да запаля, но знаех, че ако го направя, пушенето пак ще стане част от живота ми. Затова хванах въпросните щипки и стисках с всичка сила, едната дори се счупи, но не прибягнах до цигара.

От момента, в който си казах, че спирам да пуша, не съм запалил нито една цигара до днес. Силна воля и силен мотив – това са нещата, които са нужни.

Семейство Попови

Да помогнем на детето си да си намери приятели

Намирали ли сте детето си разстроено, защото няма приятели? Това е една твърде деликатна ситуация, трудна не само за детето, но и за родителя. Проблемът е от по-дълбоко естество и няма конкретно решение. Не е като да му помогнете да си напише домашното. По-скоро става дума за липса на самоувереност.

Нещата трябва да се проконтролират още от самото начало, затова е важно социализирането да започне от ранна детска възраст. Обикновено децата започват да създават приятелства към 4-5 години. Ако забелязвате, че детето ви има трудности в комуникацията, има какво да направите, за да му съдействате. Но знайте, че създаването на приятелства не е нещо, което може да стане насила. Детето трябва да се чувства достатъчно комфортно, че да направи първата крачка.

Какво може да направите в случая? Бъдете сред хора колкото се може повече – така детето ви ще развива социалните си умения. Общувайте си с другите майки с деца в парка. Наблюдавайте поведението на детето си сред връстници – дали иска да си играе само или сред останалите. Подтиквайте го да общува с другите деца. Ако имате семейни приятели с деца на близка възраст, ги канете на гости или излизайте заедно. Сами разбирате, че ако детето си стои вкъщи по цял ден, няма как да придобие комуникативните умения, нужни му за по-нататък в живота.

Като един отговорен родител трябва да сте винаги готов да давате подкрепа на детето си, когато се нуждае от такава. Намирането на добри приятели е трудно дори и за възрастните. И понеже децата се научават на всичко от вас, бъдете модел за подражание и им показвайте с действията си какви трябва да бъдат добрите приятели.