Семейство Попови

Има нещо като цикличност в родните медии. В определени моменти – сезонно или покрай някакви събития като национални или религиозни празници, програмните директори се сещат да следят хора в неравностойно положение, пътната обстановка, природни бедствия, времето. Ето така например всяка година преди Коледа ставаме страшно социални и всички медии се надпреварват да излъчат в поредица от предавания  обстановката в редица домове за възрастни хора или деца. Наближи ли пролетта покрай сезонното пълноводие изведнъж се зашумява за състоянието на язовирите, коритата на реките и подобни. Лете се започва следенето на пътната обстановка и анонсите за всички катастрофи, които са станали. Мен лично тръпки ме побиват и с голямо притеснение пътувам за морето/планината. Края на есента всеки ден се говори кога ще заснежи и дали са в готовност снегорините.

Не съм съгласна с подобни програми. Те са ми плашещи, манипулиращи, оказващи психологически натиск. Някой журналист ще ви каже, че програмата е съобразена с интересите и очакванията на хората, с това което ги интересува. НЕ. Това според мен е изкривено виждане. Да не би моето милосърдие, например, да е по график. Защо само по Коледа хора се приучават да мислят за благотворителност. Спят ли през останалото време? Според мен да се приобщава обществото към обществен ангажираност трябва да се случва през цялата година. Аз лично съм правила дарение и знаете ли, останах леко разочарована. По Коледа смятахме от фирмата да дарим празнична вечеря на деца от дом за сираци. Жените вътре ни обясниха да не си правим изобщо труда. Покрай празниците и кампаниите всички се пресищали точно тогава за такива неща. Имали толкова храна, която не можели да изядат и която, за съжаление, ще се развали преди да успят да я изконсумират. Никой не се сещал да дари или да осигури средства за спално бельо, за битова принадлежности като кофи, легени, сапуниери, кърпи за баня или за пижами, пантофи и нови обувки на децата. Масово се носят хранителни стоки, играчки и книжки. Активизирането ставало по празници и след това цяла година нямало кой да погледне тези деца.

Пътни катастрофи стават постоянно. За тях няма сезон. При трафик зачестяват, при липсата му се случват по-рядко. Пролетното пълноводие нерядко води до бедствие, но едва тогава медиите зашумяват за контрол над водоизточниците. На това му викам  „след дъжд качулка“. Такива проверки, ако ще и медийни, трябва да се случват по-рано. Зимата си е зима. Никога не се знае кога точно ще завали, колко ще натрупа. Ако човекът можеше да контролира времето щеше да спаси от глад децата в Африка.

Това исках да кажа по темата. Всичко ние трябва да сме целогодишно обществено ангажиране. А медиите е добре да осмислят начините да станат по-добри регулатори на общественото и най-сетне да заработят в негова полза, а не в негов ущърб. Да алармират и проверят, а не да обвиняват и печелят от сензация.