Category

Семейство Попови

Семейство Попови

Коректно обслужване – ЕОС Матрикс

111Фирмите за събиране на дългове станаха популярни у нас през последните десетина години, и честно казано доскоро аз не гледах с добро око на тях – най-вече защото изкупуват задължения, разполагат с чужди лични данни, а и не бях уверена в начина, по който събират дълговете – дали повече чрез уговаряне или принуждаване.

Моя приятелка преди две години си имаше сериозни проблеми с една фирмa в този бранш, добила лоша популярност, тъй като беше  „по различни телевизии“ заради методите, по които работи. Както се оказа не членува в Асоциацията на колекторските агенции в  България – и има защо, нейните начини за действие просто не са чак толкова човешки, принципни и професионални.

Има обаче много колекторски агенции, които хем успяват да си свършат работата, хем в повечето случаи да се стигне до сделка с длъжника, така че да не е нужно заплатата му да се запорира, например, или да се стига до дела.  Естествено, аз бих ви похвалила ЕОС Матрикс – фирма, с която наскоро си имах отношения, заради едно старо задължение с почти изтекла давност, към един мобилен оператор.  Преди години купих телефон с  тарифна програма от телекома. След два месеца обаче реших, че номерът ми е ненужен и започнах да ползвам само апарата, без да плащам сметката – а бях подписала договор за 1 година. И така, задължението ми не беше чак толкова малко, и стана време най-накрая да си го върна, макар да бях забравила за него през последните две години.

От ЕОС Матрикс се свърза с мен наистина мила дама, която беше учтива и уважителна, а съм чувала за телефонисти от тия фирми, които едва ли не се държали грубо с теб, заради това, че си длъжник. Отнесе се много човешки, и дори открихме вариант за разсрочено изплащане на задължението, който от този месец започвам да изпълнявам. В крайна сметка, сумата не е космическа, а и вината си е моя.

Очарована от доброто обслужване обаче, проверих повече за фирмата, която се оказа част от световната EOS Group. EOS Matrix не само е член на Асоциацията на колекторските агенции в България, но и единия от управителите й – Райна Миткова – Тодорова, е председател на асоциацията.  Споделям ви това, понеже говори за професионализъм, и ако недай си Боже ви се наложи – ще знаете, че можете да им се доверите.

Семейство Попови

Есента, време за семеен пикник

family-picnic-outdoors-meals-summerНужни са ви няколко сандвича, малко плодове и зеленчуци, нещо за пиене и подходяща посуда за ядене.

Вземете ги и сте готови да си направите един семеен пикник в парка или където сметнете за удобно. Дори времето за това да не е подходящо в момента, не значи че не можете да включите един семеен пикник като идея за месеците септември или октомври. Не се знае, може да нямате подходяща възможност за нещо подобно до пролетта, което е доста далеч в бъдещето, не мислите ли. Така че прегледайте прогнозата и се отбележете ден. Предупредете семейството да не си прави планове за този конкретен ден и ги изненадайте. Винаги е приятно и полезно да прекарвате известно време заедно и никога не знаете, ако не го направите сега, кога ще се появи следващата възможност. Времето минава бързо и в един момент може да усетите, че на децата вече не им се прекарва толкова време по семейно.

Не отлагайте днешната изненада за утре. Тогава може да няма същия ефект, какъвто би имала сега. Освен това есенните слънчеви дни са много приятно време от годината, което да прекарате на открито.

Семейство Попови

Четете книги на децата

Best-Bedtime-Books-ToddlersНека си го признаем. Всеки родител иска детето му да е умно и интелигентно, да постигне много успехи в бъдеще и като цяло да превъзхожда останалите.

Само с мечти обаче не става, нужни са и малко усилия. Предлагам ви едно такова, с което да направите първата стъпка към развитието на своето дете. Четете му още докато е малко, даже докато е още в корема на майката.

Защо да го правите ли?

Научно доказано е, че за да проговори едно дете, трябва да има в речника си определен брой думи. Няма как да натрупа този асортимент, ако около него се говори само: „Колко е голям, колко е хубав, колко е сладък“ и т.н. Трябват нормални изречение и по-дълги истории. Освен това в текстовете на книгите речникът е доста по-богат от думите в ежедневието ни.

Имам една семейна приятелка, която роди пред около четири години. Жената толкова много се занимаваше с детето си и имаше толкова много различни детски книжки (не само български, а и много чуждестранни), от които му четеше, че малкото момиченце проговори още преди да се очаква, че е достатъчно пораснала за това. Използваше цели думи, докато връсничките й още бяха на „мама“ и „тата“. Все си мисля, че всичко това се случи именно заради грижите и вниманието, които майката полагаше ежедневно. Книжка след книжка, всеки ден и всяка вечер, докато не ги научиха наизуст и в един момент малкото момиче не започна да чете на майка си. Сега говори толкова много и толкова безспирно, че не можеш да й вземеш думата от устата.

Семейство Попови

Здравето на вашето семейство

Темата за здравето е много деликатна. Едно е да трябва да се грижиш само за собственото ти здраве, съвсем друго е, когато е нужно да полагаш грижи здравето на цялото ти семейство.

Все пазим децата да не настинат, да не излизат навън потни и ги караме да си обличат с по-дебели дрехи. Началото на септември е много коварно време от годината именно в тази насока. Броени дни преди детето да тръгне на училище, рита топка или играе друга игра навън с приятелите. Загрява се, поизпотява се, маха горнището и го лъхва един студен вятър. Представяте ли си го вече как киха и кашля?

foodНе е лесно да пазим децата си от настинки и е още по-трудно да се грижим за тях, когато са болни. Не само защото физически ни е невъзможно да сме вкъщи по цял ден, когато работата зове, но и защото ни боли да гледаме как децата ни се измъчват.

Колкото и да се стараем да предпазваме семейството си от настинки и други неприятни вируси, понякога просто нямаме контрол върху нещата. Единственото можем да се стараем да подсилваме естествения имунитет на членовете на семейството ни по различни начини. Било чрез храната у дома или със специални билкови чайове. Спортът също помага за укрепване на организма, така че хубаво е да попитате детето си какво би искало да спортува, ако все още не го прави. След това го запишете на спорта, на който иска. Нищо няма да загуби.

Семейство Попови

Детето, телевизора и компютъра

Kid-ComputerТемата за телевизията и децата е сериозна и отдавнашна. Още откакто първите анимационни филми започнаха да привличат вниманието на децата пред телевизора, дискусията за влиянието на тези филми върху съзнанията на малчуганите започна да се формира.

Преди десетина години се опитвахме да откъснем децата от екраните на телевизора и да ги накараме да излязат да си играят навън. Сега като че ли те нито прекарват толкова време навън с останалите деца, нито се задържат и пред телевизорите както някога. Не поради друга причина, а защото се смени екранът, стана по-плосък, по-мобилен и по-интерактивен. Мечтата на много родители се сбъдна: децата им се отделиха от телевизора. Това, което не очаквахме да се случи, а всъщност стана неизбежно, е, че децата просто смениха устройство. Сега стоят повече пред компютрите си и през голяма част от времето си плъзгат пръсти по екраните на телефоните или таблетите си (ако все пак имат такива).

Дали е тъжно или не, времето ще покаже. Последици със сигурност ще има, защото по този начин децата растат в съвсем друга среда и друг свят. Развиват се в различна насока и тъй като са първите поколения, които порастват така, никой родител не е сигурен какво да очаква.

Младите, които помнят времето на стационарните телефони и липсата на мобилни, вече са големи хора и вероятно работят активно. Тези, които днес са тинейджъри растат с технологиите като част от ежедневието им. Трудно е да ги разберем, защото никой не е бил на тяхно място. И още по-трудно ми се вижда да накараш едно дете да извърне поглед от екрана и да погледне през прозореца, когато ти самият цял ден си вперил поглед в подобен екран. Било на работа, било у дома…

Семейство Попови

Музикални шрапотии

Здравейте, сега ще попиша малко аз, Емил Попов, за да разнообразя този блог 😉

Това, което най-много ми прави впечатление тези дни, е шокиращата селекция от музикални парчета, които слушат тинейджърите. Като цяло нямам против никой жанр музика. Самият аз съм още доста млад, обичам събиранията с приятели и слушам песни от всякакъв тип.

Обаче вкусът на младото, с подивели сякаш хормони, поколение предизвиква у мен едни такива противоречиви чувства, дето дори не мога да ви ги опиша. Ето, сега поводът да пиша е, че попаднах на плейлист в YouTube с бг музика. Знаете има много такива плейлисти, но като цяло едно 70% от песните се повтарят защото са популярни, така че едва ли е  много по-различен от другите. Част от текстовете са просто потресаващи като се заслушаш на трезва глава. Като започнем с конкретното назоваване на някои полови органи и какви са желанията на лирически герой да прави с тях и стигнем до откритото му искане момичето му да му „покаже“ на лично или публично… не става ясно… тя пък какво умее.

След това клиповете са пълни с друсащи се момичета, които уж трябва да танцуват, но ако асансьорообразното мяткане на седалището или въртенето на пилон е танц, то значи аз, ние мъжете, ще сме най-щастливите хора на тая земя, ако всички жени започнат да се друсат и мятат така 😉pylon

Всъщност мен тази музика толкова не ми пречи, но се смущавам от факта, че моята дъщеря може да слуша един ден подобни парчета. В ушите ми ще звучи сякаш си търси нещо, което не ми допада и сигурно ще я заключа в стаята й вовеки. Това от една страна. Второто, което ме кара да цъкам с език, е фактът, че цялото ни общество критикува чалгата и чалга певиците, а всъщност песните за критика са именно тези. Парадоксално, нали?

Семейство Попови

София и провинцията

Не е изненадващо! Софиянци всъщност са много по-провинциалисти, отколкото провинциалистите самите себе си.

Ако отидете в София и удължите престоя си докъм месец със сигурност ще имате много близки срещи с невероятните софиянци. Веднага ще ви направи впечатление, че техният опит е трупан през вековете, а познанията им за света са много по-стойностни от вашите, защото вие сте живели някъде в България, а те в европейска столица. Бързо, но по трудния начин ще разберете, че не можете да спорите с тези всезнайковци. Те не само ще ви „светнат“ за смисъла на живота, но и ще ви научат да шофирате, псувате, пазарувате и търсите правата си в градския транспорт. Ще ви покажат какво означава елитно заведение и как умеят софиянците да се забавляват. Много от тях със сигурност ще ви се обидят, ако си позволите дори за малко да сравните нещо от София с нещо от вашия град, например. Ще научите, че Витоша е божество и че слънцето е по принцип създадено, за да грее тъкмо над този град. Разбира се, всикчо започва и свършва в София. Новинарските емисии излъчват първо столичните новини, климатът се управлява оттук, сезоните се сменят в София и изобщо това е мястото, където всикчо случващо се е меродавно за цялата страна.

И след като вече започва да ви писва да се опитват да ви научат дори как трябва да ходите, говорите или да се държите по изисканите им улици накрая установявате, че човекът, който се е опитал да ви втълпи всикчо това всъщност изобщо не  е кореняк софиянец, а поредният провинциалист, чието его е пораснало, защото е дошъл в Голямата ябълка на България.

Всъщност една огромна част от хората, които в момента пребивават в столицата ни, са чисто и просто преселници от други градове. Самото място, където живеят понастоящем, им влива самочувствие. Картинката на подобни персони е почти карикатурна, но за съжаление реална. Каквото и да си говорим много по-добро възпитание имат хората от провинцията. Поради по-малката анонимност те са свикнали да живеят с етични и морални правила, които да ги представят в добра светлина пред общността им. Те са мили, гостоприемни и услужливи. Склонни са да зачитат и най-малките неща в своя град, да го пазят и да защитават дори съседите си. Ето затова, когато пътувате към градове като Смолян, например, ще видите чисти улици и кокетни кафенета, площади, магазини. Никой няма да ви подмине с презрение, когато го попитате нещо и никой няма  да ви поучава как да се държите, говорите или ходите.

Семейство Попови

Внимание! Животът е чуплив.

Като стана въпрос в предния ми пост за социалното ангажиране ще продължа темата и тук. Днес попаднах на впечатляваща социална реклама, която много добре представя нелепите инциденти, които стават по улиците. Понякога те могат да са по невниманието на шофьора, понякога са следствие от не добре свършена общинска работа. Нерядко виновникът е и самият пешеходец.

Но всички ние знаем, че могат да изникват всякакви ситуации докато шофираме или пресичаме. Затова е добре да караме/минаваме по улиците с повишено внимание. Животът е чуплив, а счупеното тук не се лепи… Няма да казвам нищо повече. Вижте сами тази семантична провокация.

 

Семейство Попови

Помагат ли ни медиите?

pressИма нещо като цикличност в родните медии. В определени моменти – сезонно или покрай някакви събития като национални или религиозни празници, програмните директори се сещат да следят хора в неравностойно положение, пътната обстановка, природни бедствия, времето. Ето така например всяка година преди Коледа ставаме страшно социални и всички медии се надпреварват да излъчат в поредица от предавания  обстановката в редица домове за възрастни хора или деца. Наближи ли пролетта покрай сезонното пълноводие изведнъж се зашумява за състоянието на язовирите, коритата на реките и подобни. Лете се започва следенето на пътната обстановка и анонсите за всички катастрофи, които са станали. Мен лично тръпки ме побиват и с голямо притеснение пътувам за морето/планината. Края на есента всеки ден се говори кога ще заснежи и дали са в готовност снегорините.

Не съм съгласна с подобни програми. Те са ми плашещи, манипулиращи, оказващи психологически натиск. Някой журналист ще ви каже, че програмата е съобразена с интересите и очакванията на хората, с това което ги интересува. НЕ. Това според мен е изкривено виждане. Да не би моето милосърдие, например, да е по график. Защо само по Коледа хора се приучават да мислят за благотворителност. Спят ли през останалото време? Според мен да се приобщава обществото към обществен ангажираност трябва да се случва през цялата година. Аз лично съм правила дарение и знаете ли, останах леко разочарована. По Коледа смятахме от фирмата да дарим празнична вечеря на деца от дом за сираци. Жените вътре ни обясниха да не си правим изобщо труда. Покрай празниците и кампаниите всички се пресищали точно тогава за такива неща. Имали толкова храна, която не можели да изядат и която, за съжаление, ще се развали преди да успят да я изконсумират. Никой не се сещал да дари или да осигури средства за спално бельо, за битова принадлежности като кофи, легени, сапуниери, кърпи за баня или за пижами, пантофи и нови обувки на децата. Масово се носят хранителни стоки, играчки и книжки. Активизирането ставало по празници и след това цяла година нямало кой да погледне тези деца.

Пътни катастрофи стават постоянно. За тях няма сезон. При трафик зачестяват, при липсата му се случват по-рядко. Пролетното пълноводие нерядко води до бедствие, но едва тогава медиите зашумяват за контрол над водоизточниците. На това му викам  „след дъжд качулка“. Такива проверки, ако ще и медийни, трябва да се случват по-рано. Зимата си е зима. Никога не се знае кога точно ще завали, колко ще натрупа. Ако човекът можеше да контролира времето щеше да спаси от глад децата в Африка.

Това исках да кажа по темата. Всичко ние трябва да сме целогодишно обществено ангажиране. А медиите е добре да осмислят начините да станат по-добри регулатори на общественото и най-сетне да заработят в негова полза, а не в негов ущърб. Да алармират и проверят, а не да обвиняват и печелят от сензация.

Семейство Попови

Важната закуска…

Сигурно не знаете, че над 60% от хората изобщо не закусват.  Предпочитат кафе или чай преди да се захванат с дневните си задължения. Някои вярват, че по този начин ще се придържат към по-здравословен начин на живот, други се тревожат за килограмите си, а масово работещите смятат, че само чаша топла напитка ще им действа по-ободряващо от хапването, което определено би ги приспало отново.

brk-manor-golden-pondВсъщност закуската е най-важното хранене за деня. Знам, че го знаете, но знаете ли защо? Не случайно лекари от цял свят отбелязват, че тя трябва да е възможно най-разнообразна и питателна. А замисляли ли сте се, че по стандарт всеки хотел, които предлагат в пакет нощувка с едно хапване включва именно закуската. Защо децата в училище имат голямо междучасие след втория час, когато са първа смяна? Защо англичаните имат точно „английска закуска“,  а не английски обяд, например, и т.н. и т.н.

Това е така, тъй като добре „зареденият“ организъм функционира по-добре и е най-ползотворен, когато сте хапнали сутринта. Стомахът се събужда, мозъкът се освежава, кръвта се раздвижва. Усещането е за пълноценност. По обед е препоръчително по-малко количество храна, защото измореният организъм при добро хапване изтегля кръвта от мозъка и я пренасочва към стомаха. Следобеда имате чувството, че не можете да държите очите си отворени и рязко спада работоспособността ви. Вечерта е препоръчително леко ястие и то преди 6 часа. Късното хранене не е никак здравословно, тъй като организмът през нощта забавя функциите си и действа на „по-бавни обороти“, да го кажем. Има риск да ви стане лошо, да не спите добре, но и да напълнеете.

Сутринта напротив. Няма шанс след като закусите да ви се доспи отново, защото хранейки се вие де факто се „разсънвате“. А хората, които се подлагат на диети трябва добре да знаят, че ако се хранят по-обилно веднъж дневно, то това трябва да се случва именно на закуска, тъй като след това ежедневните ви дейности горят калориите на тялото и каквото и да сте хапнали то просто се използва от организма.

Така че не пропускайте закуската. Тя е важна. Аз гледам моето семейство никога да не излиза гладно от дома.