Най-мразя точно когато готвя да отворя шкафа над мивката и да видя, че солта е свършила. При определени ситуации съм склонна да запазя спокойствие, но в останалите случаи ми иде да закрещя, защото ще загубя излишно време да отида до магазина. А това се случва почти винаги когато бързам и ми се струва, че ей сега ще се приберат всички гладни и още от вратата ще се провикнат: Готово ли е яденето?
Така ми хрумна да ви питам днес как и кога пазарувате вие?
Много хора избират да купуват всичко ден за ден. Връщат се от работа или след като са се прибрали излизат до магазина и си взимат каквото им е нужно. Но такива предполагам са млади хора и несемейните двойки. За тях ще е дори по-лесно да си поръчат храна или да хапнат някъде навън. Но ако имате семейство и чакате тайфа гладници да се прибере слад работа/ училище, то тогава ще е безкрайно трудно да припкате до магазина, когато сте под пара и котлонът работи.
По тази причина пазарувам веднъж или два пъти месечно от големите хипермаркети. Обичам всичко да ми е заредено и нека само се отбия след работа да купя хляб и мляко. Всъщност дори киселото мляко купувам в по-големи количества, защото това, което ползваме го няма навсякъде. У дома всички харесват Лакрима, което си е цяло чудо. Преди един искаше по-гъсто, друг все мрънкаше, че друго не изглеждало добре, трети пък му харесвало по-рядко за айрян. И така вместо да купувам мляко от три различни марки – купувам две кофички 3, 6 % на Лакрима и една от 2%. Идеално е за застройка на супа и за заливка на мусака, между впрочем. Става и на чудесен десерт.
Купуваме го или от Кауфланд, или от Млекарниците на Лакрима, които са ни точно по път. Удобно е когато си с кола, защото можеш да обикаляш и прибереш всички продукти в багажника.
В банята се насочваме право към тоалетната чиния и мивката, които почистваме по стандартния начин, само че с по-голяма скорост. С мопа забърсваме пода на две, на три. За душ-кабината не берете грижа – направо я затворете. Ако имате само завеса, дърпате я и готово.
Питали ли сте се как се справя една работеща майка с лавирането между работа, съпруг, дете и домакински задължения? Трудно, но се свиква 🙂 Времето, което такива супер майки имат само за себе си е ограничено. Всъщност, техният работен ден не свършва, когато се приберат вкъщи. Там ги чакат готвене, пране, четене на приказки, писане на домашни и докато мигнат, вече е станало време за лягане. На това му се казва мултитаскинг. Да намериш време да прочетеш някое женско списание или да отидеш на маникюр си е привилегия.
Лимецът пък се оказва една стара житна култура, така че може да гледате на него като на древна пшеница, той си и прилича на такава. Интересен факт е, че семена от него са били открити в могилите на траките. Той също е сочен като антиоксидант, богат е на магнезий и цинк. Оказва се, че лимецът, произведен у нас, има голямо съдържание на цинк, който пък помага за растежа, метаболизма, pH баланса в кръвта и всякакви такива все полезни неща. Аз съм го консумирала под формата на хляб от фирма Елиаз. Понеже не бях сигурна как точно се приготвя и никога през живота си не съм пекла хляб, предпочетох да се доверя на професионалисти в занаята. Знам, че в хлебозавод Елиаз сами си мелят лимеца и то на каменна мелница, което ни връща в онези автентични времена, а на мен това ми допада – древна култура да се обработва по древен метод. Е, предполагам, че процесът е модернизиран, но основите пак са си там. Името на хляба от лимец на Елиаз е едно такова весело – Слънчев хляб 🙂
Това, което правим при смяна на сезоните, може би на много от вас е познато – вадят се всичките дрехи от гардероба, каквото трябва се изпира и после се прибират във вакумни торби, за да не заемат много място. Съветвам ви обаче да не обезвъздушавате торбите твърде много, защото дрехите ще излязат прекалено намачкани и ще има да гладите цял ден. Особено летните тениски и ризи, със зимните пуловери не е чак такъв проблем.
На нас хората май не може да ни се угоди. Докато бяхме малки искахме да пораснем, а сега искаме пак да сме деца. Тогава просто не сме осъзнавали колко отговорности идват с това да бъдеш възрастен, колко важни решения трябва да вземаш, колко препятствия трябва да прескочиш и на колко борби ще се подложен, за да оцелееш. Така както ги изреждам тези неща, далеч не изглеждат като реклама на това да си възрастен, но те се осъзнават само след като си ги преживял, не и преди това.
Замисляли ли сте се как хората разговарят помежду си без никакъв ентусиазъм? Емоция може би се проявява най-често, когато някой е ядосан или разстроен, т.е. свързана е все с нещо негативно. Често разговорите са общи и тръгват от заученото „как си“, без дори питащият да се интересува от отговора и завършват с учтиво „добре“, без да е ясно дали отговарящият наистина се чувства така.