Семейство

Развиването на социално-емоционални умения при децата включва няколко ключови аспекта. Децата трябва да научат да разпознават и именуват своите емоции. Това може да се постигне чрез дискусии и активности, които илюстрират различни емоционални състояния.
Саморегулацията е важна. Да познават техники за успокояване и справяне с емоциите си, като дихателни упражнения и позитивно потвърждение на доброто поведение.
Развитието на емпатия се поощрява чрез ролеви игри и четене на истории, които подчертават важността на съчувствие и разбирателство.

Социалните умения се развиват чрез групови дейности и обучение в комуникация, което помага на децата да свикнат да работят заедно и да споделят.
Децата трябва да създадат знания как да решават конфликти по мирен път, като се използват сценарии и упражнения за учене на адекватни реакции в конфликтни ситуации.
Родителите и учителите играят ключова роля в този процес, като предоставят модел на поведение, конструктивна обратна връзка и подходящи образователни ресурси и обучение. Творчеството и физическите активности също са важни за емоционалното и социално развитие на децата.

Заспивайки преди няколко вечери осъзнах нещо гениално. Светът се променя и това не си личи само от иновациите, които се въвеждат. Замислете се само, че животът на нашите баби и дядовци е бил един и са имали трудности. Израствайки в тази среда, нашите родители са си мислили, че са подготвени за изпитанията, но те вече са сменени и трябва да се адаптират. По същия начин растем и ние, техните деца. И когато вече сме готови за наше семейство, правилата на живота са коренно различни.

От това излиза, че младите винаги се изправяме пред изпитанията на новото. Но тревожното е, че в съвременния ни свят това не е просто сила на характера и естествен инстинкт за самосъхранение. Вече говорим за реални личностни проблеми, които са свързани с трудното възприятие на промяната и на асимилирането на толкова много нова информация. Този проблем обхваща много голям процент от милениумите, вече и от Z поколението.

Колкото и да си повтаряме, че животът е труден и че ние трябва постоянно да сме борбени, то идва момент, в който силите ни предават. Жалко е обаче, че днес това се случва на много млади хора. Какво ще работят? Дали е точната работа за тях? Ще имат ли всички материални блага? Кога ще се случи това? Забавляват ли се достатъчно? Красиви ли са? Толкова много въпроси ги терзаят, а те са напълно излишни.

Връщайки се назад в историята, може много лесно да се получат отговорите. Съвсем естествено е в един етап, в който човек вече се е трудил, да жъне успехи. Разковничето е, че очакванията не трябва да са прекалено завишени и нереалистични. Все пак, ако всичко се случваше веднага, щом си го пожелаем, то щяхме да сме за много кратко на земята. Затова младите не трябва да са притеснени, а да се наслаждават, да са смели и да го изживеят този живот с усмивка.

Всеки празник е ценен, защото създава традиции и изгражда още по-здрави и добри отношения между членовете в семейството. Точно затова днес в блога си обръщам внимание на един от най-цветните и полетни дни – Цветница. Какво може да направите, за да превърнете празника в още по-забавен и сплотен – споделям ви в следващите редове.

Няма да влизам в подробности за същността на деня. Всички знаем за върбовите клонки, които се поставят на входа и че предпазват от зли сили. Също и че Цветница символизира прераждането на природата и младостта – на духа и тялото. Но освен спазване на всички тези обичаи със семейството, може да си създадете и няколко свои.

Ние например обичаме да подготвяме празнична трапеза, която да е много специална. Първо правим декорациите. Имаме специална флорална покривка. Залагаме на цветни салфетки, подготвяме и ваза с любими пролетни цветя, а между тях също слагаме клонките от върба. Подреждаме посудата така, че да са спазени всички етикети, за да усетим специалността на деня.

След това заедно с децата изработваме хартиени цветя, които закачаме навсякъде около нас и ги оставяме чак до след Великден. Може да намерите много клипчета как точно се случва хартиената магия. После подготвяме ястията, като задължително аз правя традиционна обредна погача, наречена „кукла“.

Следва и подготовката на салатите и мезетата, които нареждаме под формата на цветя. Те се получават изключително лесно, като се редуват форми и текстури. Аз следвам максимата, че колкото по-цветно, толкова по-добре. А за разкош добавям и истински цветя в чиниите, като, разбира се, те също са ядливи.

Накрая пеем песни, мъниците казват стихотворения или пък си измислят нещо и всички сядаме да похапнем. Сред такава цветна обстановка определено апетитът идва, а с него и настроението. Надявам се, че успях да ви зарадвам с тези наши традиции. Ще се радвам да споделите и вашите.

Великден под карантина! Звучи страшно, нали? Тази година ще посрещнем най-светлия християнски празник в изолация. Много хора не го приемат за правилно и не желаят да се съобразяват с мерките за безопасност. В нашето семейство обаче, на първо място е здравето и това не ни прави по-малко християни. От малки възпитавахме децата си, че Великден е усещане, вяра в сърцето, благодарност и чисти помисли за надежда и добро бъдеще.

Великден е специален празник и затова тази година със семейството ми заложихме на една по-различна декорация. Събрахме различни съвети и идеи, които да приложим. Споделям ги с вас, защото са лесни и бързи за изпълнение, а също и много красиви.

Започваме с един от най-важните символи на празника – яйцата. Първото винаги се боядисва в червено, но с останалите можете да развихрите фантазията си. Ние се спряхме на две по-нетрадиционни техники – с дантела и с вратовръзка. Взимаме парче дантела, в което да увием яйцето и го потапяме в избран от нас цвят. Така десенът няма да се отпечата върху черупката, а оцветените фрагменти ще придобият причудливи форми. Методът с вратовръзката също е интересен. Тук увиваме сурови яйца в нея, стягаме ги хубаво и ги пускаме да се варят във вода с малко оцет. По този начин шарките и цветовете от вратовръзката се прехвърлят върху черупката.

Великденският заек също е свързан с много поверия за нов живот и плодородие и е част от празника. Освен традиционните фигурки, които подреждаме по масата, тази година решихме да направя цветни гирлянди, с които да украсим прозорците. Идеята е да се изрежат зайчета от хартия, които да се нанижат на конец и закачат на подходящо място. Друга идея е да поставим яйцето в поставка и да увием около него салфетка, нагъната по дължина. Завързваме я с панделка и оформяме ушите.

Вниманието ни грабнаха и чаши-свещници. Гениално и семпло. Ето как става: в малко изкуствена трева се подреждат 2 до 3 яйца и се захлупват с широки чаши за вино или ликьор. Отгоре, в случая на дъното на столчетата, се подреждат малките чаени свещи, които са в тон с празника.

Като завършек смятаме да подредя по трапезата свежи клонки и цветя. За да не прекалявам с цветовете и да се получа стилна украса, си изградихме предварителна концепция. Съветвам ви и вие да го направите. Заслужава си – за нас и за семействата ни.