Семейство Попови

Да си родител не е лесно, но да си родител на тийн си е направо страшно. И вярвам, че всички, които са в това положение в момента, ще разберат. А то кога започва – след 9-тата година, та чак до абитуриентския бал. При някои деца е силно изразено, а при други по-слабо. Но винаги имат тактики, който ни прилагат, за да покажат, че сме стари, лоши и не ги разбираме. Всичко това пиша с много ирония и настроение, така че не го приемайте лично.

Първо започвам от мимиките, защото те са повече от думите. Айролът е висша форма на комуникация. Той представлява пърхащо и грациозно обръщане на очи. Мисля, че всеки уважаващ себе си тийнейджър го е овладял. Той се прилага, когато тийнът си мисли, че му задавате глупави въпроси. А това много често е постоянно. Например на въпроса дали иска закуска и каква, отговорът е айрол.

Следва и фразата „както и да е, остави“. Тя се прилага, когато иска нещо от вас, но не е сигурен как точно да попита. Или пък може би се сеща, че може и сам. Пример тук е как кърпата е за пране и няма къде да се избърше. Тръгва да информира и същевременно да поиска, но се сеща, че всъщност няма значение. Тогава идва както и да е.

Накрая завършвам с една лична констатация, свързана с облеклото и температурната сензитивност. Навън е върла зима, а тийнът е по тениска. Или сте на плажа, а той не иска да е там и е със суитчър. Не са изненада и черните дрехи през лятото. Общо взето хормоните така бушуват, че всяко възприятие е под съмнение. Тактиката им тук е, че ние сме прекалено стари, за да разберем младите.

Като съвет мога да кажа да не се борите с всичко това – то така или иначе ще мине. Трябват здрави нерви. А аз искам да призова за учредяване на Световен ден на родителите на тийнейджъри, защото тези мъченици го заслужаваме.

Повечето майки, които следят трендовете, знаят и за последния нашумял покрай празнуването на първия рожден ден. Той идва не от къде да е, а от Щатите и се нарича „смачкай тортата“. Ако пък за първи път чувате за този нов тренд, то ще се радвам да ви разкажа малко повече за него в следващите редове.

Цялостната идея на това преживяване е вие и детето да се забавлявате. Затова оставете всякакви предразсъдъци преди да се включите в нещо подобно. Необходимо ще ви е само голямо пространство, може и фотостудио, едногодишно дете, торта без захар и фотоапарат (може и телефон). А за след това – време за почистване и рамки за поставяне на веселите снимки.

За да се случи магията на „смачканата торта“, просто избирате подходящо място. Оставяте детето да седне и поставяте тортата до него. След това бързо се изтегляте и взимате фотозаснемащото средство. Мъничето може да пипа тортата, да я бутне, да я яде (затова е без захар), да се цапа. Това е неговият момент и трябва да бъде оставено на свобода да действа.

Ролята на родителя тук е да остави детето да се забавлява и по негов начин да отбележи празника и напредъка за една година. Затова ако сте от тези педантични хора, които не обичат неразбориите, то тогава изнесете цялото това представление в студио и оставете професионалист да го заснеме.

Ако трябва сега да се върна назад във времето и да отпразнувам отново първите рождени дни на децата, то със сигурност ще искам да споделя този момент с тях. Все пак тортата не е само за ядене, а и за забавление – а какво по-щуро от смачкана торта.

Първи юни е Светения ден на децата. В блога темите за малчуганите са на почит и затова днешната е повлияна от тях. Но няма да ви разказвам колко прекрасни са децата, защото вие и без това си го знаете. По-скоро ще обърна внимание на самия празник и за това как се чества днес, как беше и преди. Разлики и сходства има колкото искате.

Сигурно ще е излишно да казвам как този празник се чества от вече много години. Преди в големите градове беше нещо като събор с много люлки, захарен памук, лакомства и всякакви увеселителни неща за малчуганите. Родителите бяха щастливи, децата превъзбудени и радост кипеше отвсякъде. Не бива да забравяме и училищата, които специално организираха рецитали и тържества.

Днес въпреки че светът ни е завладян от технологиите и децата са много по-различни от предходните поколения, тези традиции се запазват. Отново има празненства, изграждат се съоръжения, които работят специално за мъниците. Радост и еуфория има, но тя не е така специална както преди. Това се дължи на факта, че всички са пренаситени и трудно могат да бъдат впечатлени.

Но колкото и пъти едно дете да е скачало на батут или да се возило на въртележка, няма да откаже да го направи отново и на първи юни. Може би точно по това си приличат децата от преди и днес – по копнежа за забавления и приключения. Те знаят, че всяко нещо всеки път е различно и се впускат. А дори и да не е – те си намират собствен начин, по който да го направят специално.

Именно пък това ние възрастните трябва да вземем от тях. Знам, че си го припомняме всяка година по същото време, но това е с причина. Нуждаем се от невинното, чистото и радостта, от децата. Да са ни живи и здрави!

През последните години, но и през последните месеци осезаемо, сме свидетели на нещо според мен революционно за света. Вече често се говори за хора, желаещи да сменят пола си или за такива, които не се идентифицират с никой от двата. А да не говорим и за организациите, които свързват сексуалността с определянето на мъж/ жена.

Колкото и на много от нас това за момент да звучи странно и нелогично, всъщност то навлиза все повече. Доказателство за това са различните филмови и музикални световни награди, които вече обмислят как да преструктурират категориите, за да може да няма пренебрегнати и незачетени. Даже вече може да се похвалим с подобен пример от музикални награди и Сам Смит, който е небинарен.

Точно затова идеята за приемането на думите мъж и жена като обидни ми се струва все по-близо. Даже според мои познати вече е така. Затова, ако се премахнат от всички институции като самоопределяне или като информация, то няма ли да изчезнат? Докъде може да достигнем в стремежа да се угоди на всички?

Не искам да се превърна в съдник на никого, но от биологична гледна точка има два пола и те са мъжки и женски. Всяко друго отклонение от тях е валидно, но не изключва първото. Точно затова и определянето като небинарен – без свързване с двата пола, е странно. Полът не те ограничава, а мислите.

Може би е време да спра до тук със съжденията. Може пък и след години да прочета този текст и да се посмея за написаното. А може и точно обратното да се случи. Не зная. Нека оставим времето да покаже. Сега да се радваме на това, което имаме и да използваме все още позволените ни думи.

Всеки празник е ценен, защото създава традиции и изгражда още по-здрави и добри отношения между членовете в семейството. Точно затова днес в блога си обръщам внимание на един от най-цветните и полетни дни – Цветница. Какво може да направите, за да превърнете празника в още по-забавен и сплотен – споделям ви в следващите редове.

Няма да влизам в подробности за същността на деня. Всички знаем за върбовите клонки, които се поставят на входа и че предпазват от зли сили. Също и че Цветница символизира прераждането на природата и младостта – на духа и тялото. Но освен спазване на всички тези обичаи със семейството, може да си създадете и няколко свои.

Ние например обичаме да подготвяме празнична трапеза, която да е много специална. Първо правим декорациите. Имаме специална флорална покривка. Залагаме на цветни салфетки, подготвяме и ваза с любими пролетни цветя, а между тях също слагаме клонките от върба. Подреждаме посудата така, че да са спазени всички етикети, за да усетим специалността на деня.

След това заедно с децата изработваме хартиени цветя, които закачаме навсякъде около нас и ги оставяме чак до след Великден. Може да намерите много клипчета как точно се случва хартиената магия. После подготвяме ястията, като задължително аз правя традиционна обредна погача, наречена „кукла“.

Следва и подготовката на салатите и мезетата, които нареждаме под формата на цветя. Те се получават изключително лесно, като се редуват форми и текстури. Аз следвам максимата, че колкото по-цветно, толкова по-добре. А за разкош добавям и истински цветя в чиниите, като, разбира се, те също са ядливи.

Накрая пеем песни, мъниците казват стихотворения или пък си измислят нещо и всички сядаме да похапнем. Сред такава цветна обстановка определено апетитът идва, а с него и настроението. Надявам се, че успях да ви зарадвам с тези наши традиции. Ще се радвам да споделите и вашите.