Работа – колкото и да ни се иска, в живота ни все ще се сблъскаме с нея. В момента тенденциите са да се работи нещо, което доставя удоволствие. Но въпреки това, поемането на ежедневния ангажимент да си в кондиция, за да дадеш най-доброто от себе си, е доста изтощаващ. Затова днес питам – кога трябва да влезем в колелото на живота и да започнем да работим?

Мога да дам пример със себе си. Аз започнах да изкарвам парите си на 16 с почасови занимания. Преминал съм през много професии, ако мога да така да ги нарека – от раздаване на флаери, през барман, сервитьор, продавач, аниматор на морето. Нормалните занимания, с които много тийнейджъри са се сблъскали.

Причината да работя не бе, защото родителите ми не разполагаха с финанси, а защото летата преминаваха в гледане на филми, безсмислени събирания с приятели, завършващи с беля. Така че сменяйки средата и поемането на отговорност, ми помогнаха да изградя характер. Затова и в университета бях практически доста по-подготвен, дори по-адаптивен и комуникативен.

Други мои познати започнаха да работят през студентството си, а трети след него. Но тук има условност, че те директно започнаха да търсят работни места по професията. Дали има разлика и влияе ли това върху характера? Определено! Някои много бързо се издигнаха, а на други им липсваха умения като моите, натрупани отпреди.

Въпреки това аз съм на мнение, че поемането на какъвто и да е работен ангажимент не е излишно никога. Но всичко зависи от характера на човека и стремежа му за израстване. Затова ако имате деца, не ги щадете от работата, а просто им помогнете да намерят своята за момента, за да се усъвършенстват.

Заспивайки преди няколко вечери осъзнах нещо гениално. Светът се променя и това не си личи само от иновациите, които се въвеждат. Замислете се само, че животът на нашите баби и дядовци е бил един и са имали трудности. Израствайки в тази среда, нашите родители са си мислили, че са подготвени за изпитанията, но те вече са сменени и трябва да се адаптират. По същия начин растем и ние, техните деца. И когато вече сме готови за наше семейство, правилата на живота са коренно различни.

От това излиза, че младите винаги се изправяме пред изпитанията на новото. Но тревожното е, че в съвременния ни свят това не е просто сила на характера и естествен инстинкт за самосъхранение. Вече говорим за реални личностни проблеми, които са свързани с трудното възприятие на промяната и на асимилирането на толкова много нова информация. Този проблем обхваща много голям процент от милениумите, вече и от Z поколението.

Колкото и да си повтаряме, че животът е труден и че ние трябва постоянно да сме борбени, то идва момент, в който силите ни предават. Жалко е обаче, че днес това се случва на много млади хора. Какво ще работят? Дали е точната работа за тях? Ще имат ли всички материални блага? Кога ще се случи това? Забавляват ли се достатъчно? Красиви ли са? Толкова много въпроси ги терзаят, а те са напълно излишни.

Връщайки се назад в историята, може много лесно да се получат отговорите. Съвсем естествено е в един етап, в който човек вече се е трудил, да жъне успехи. Разковничето е, че очакванията не трябва да са прекалено завишени и нереалистични. Все пак, ако всичко се случваше веднага, щом си го пожелаем, то щяхме да сме за много кратко на земята. Затова младите не трябва да са притеснени, а да се наслаждават, да са смели и да го изживеят този живот с усмивка.

Да си родител не е лесно, но да си родител на тийн си е направо страшно. И вярвам, че всички, които са в това положение в момента, ще разберат. А то кога започва – след 9-тата година, та чак до абитуриентския бал. При някои деца е силно изразено, а при други по-слабо. Но винаги имат тактики, който ни прилагат, за да покажат, че сме стари, лоши и не ги разбираме. Всичко това пиша с много ирония и настроение, така че не го приемайте лично.

Първо започвам от мимиките, защото те са повече от думите. Айролът е висша форма на комуникация. Той представлява пърхащо и грациозно обръщане на очи. Мисля, че всеки уважаващ себе си тийнейджър го е овладял. Той се прилага, когато тийнът си мисли, че му задавате глупави въпроси. А това много често е постоянно. Например на въпроса дали иска закуска и каква, отговорът е айрол.

Следва и фразата „както и да е, остави“. Тя се прилага, когато иска нещо от вас, но не е сигурен как точно да попита. Или пък може би се сеща, че може и сам. Пример тук е как кърпата е за пране и няма къде да се избърше. Тръгва да информира и същевременно да поиска, но се сеща, че всъщност няма значение. Тогава идва както и да е.

Накрая завършвам с една лична констатация, свързана с облеклото и температурната сензитивност. Навън е върла зима, а тийнът е по тениска. Или сте на плажа, а той не иска да е там и е със суитчър. Не са изненада и черните дрехи през лятото. Общо взето хормоните така бушуват, че всяко възприятие е под съмнение. Тактиката им тук е, че ние сме прекалено стари, за да разберем младите.

Като съвет мога да кажа да не се борите с всичко това – то така или иначе ще мине. Трябват здрави нерви. А аз искам да призова за учредяване на Световен ден на родителите на тийнейджъри, защото тези мъченици го заслужаваме.

Повечето майки, които следят трендовете, знаят и за последния нашумял покрай празнуването на първия рожден ден. Той идва не от къде да е, а от Щатите и се нарича „смачкай тортата“. Ако пък за първи път чувате за този нов тренд, то ще се радвам да ви разкажа малко повече за него в следващите редове.

Цялостната идея на това преживяване е вие и детето да се забавлявате. Затова оставете всякакви предразсъдъци преди да се включите в нещо подобно. Необходимо ще ви е само голямо пространство, може и фотостудио, едногодишно дете, торта без захар и фотоапарат (може и телефон). А за след това – време за почистване и рамки за поставяне на веселите снимки.

За да се случи магията на „смачканата торта“, просто избирате подходящо място. Оставяте детето да седне и поставяте тортата до него. След това бързо се изтегляте и взимате фотозаснемащото средство. Мъничето може да пипа тортата, да я бутне, да я яде (затова е без захар), да се цапа. Това е неговият момент и трябва да бъде оставено на свобода да действа.

Ролята на родителя тук е да остави детето да се забавлява и по негов начин да отбележи празника и напредъка за една година. Затова ако сте от тези педантични хора, които не обичат неразбориите, то тогава изнесете цялото това представление в студио и оставете професионалист да го заснеме.

Ако трябва сега да се върна назад във времето и да отпразнувам отново първите рождени дни на децата, то със сигурност ще искам да споделя този момент с тях. Все пак тортата не е само за ядене, а и за забавление – а какво по-щуро от смачкана торта.